През едно ъгълче на щората слънчев лъч се промъква и гъделичка ухото ми... Винаги ме буди. И винаги преди теб... Обръщам бавно глава на дясно.  Спиш, подпъхнала ръка под възглавницата и кичур коса е паднал над челото ти. Тази коса, която толкова харесвам. Извивам се леко и вдъхвам аромата на кокос. Шанелът е попил в калъфката и ме мами. Кафявите очи, в които винаги толкова лесно потъвам са притворени, но клепачите ти леко потрепват. Сигурно сънуваш нещо.

Тогава виждам, че тъничката презрамка на малката копринена нощница се е свлякла и нежното ти рамо, посребрено от светлината гледа предизвикателно към мен. Внимателно, за да не те събудя се извивам и съвсем леко го целувам. Кожата ти е копринена, топла и дъхава.

Снощи след... след като се любихме бавно и дълго... заспах гол...  Така си удължавам усещането...

Отпускам се бавно назад, по гръб...

 Главата ти помръдва леко, тялото ти се огъва, протяга се бавно и се примъква към мен. Главата ти се свира до врата ми, косата ти ме гъделичка, а кокосът се разлива по мен и ме обгръща. Кракът ти, свит в коляното се протяга и се намества върху моето.

Стоя неподвижен, не смея да мръдна. Извиваш се малко нагоре и устните ти докосват ключицата ми, целуват ме тихо, едва-едва...

Посягам с лявата си ръка да те прегърна или да те погаля. Но чувам, или по-скоро се досещам, че прошепваш:

            - Шшшшшт, тихо, не мърдай...

 Замръзвам, а ръката ти бавно се плъзва по лицето ми. Май трябваше снощи да се обръсна. Пръстът ти обхожда устните ми.  Целувам го. Ръката ти се плъзва надолу, ноктите ти леко разрошват космите по гърдите ми. После се спират на малкото ми зърно и го галят. Задъхвам се.

Отново се опитвам да те прегърна и отново чувам едва прошепнато:

            - Шшшшттт... отпусни се... постой така...

И ръката ти се плъзва, рисувайки  кръгчета надолу към корема ми. Тялото ти вече е плътно прилепено до мен. Преглъщам бавно и мъчително. Знам че съм гол и само тънката сатенена завивка ме покрива. Или ме гали. Сигурно се притеснявам, но по мен плъзват топли вълни. А дланта ти бавно гали корема ми, върховете на пръстите едва ме докосват, после се спускат още по-надолу, към бедрото...

Започвам да изтръпвам, имам чувството че въздухът не ми стига...

Колкото и да се старая, губя контрол и членът ми бавно започва да надига завивката. Старая се да не мърдам. Но е невъзможно...

 Отместваш глава и лицето ти гали рамото ми, после се спуска към гърдите ми и усещам устните ти, а след това и езикът ти върху зърното си. Топъл, мек, влажен и парещ...И изтръпването вече е пълно. Слабините ми почват да горят. Почти не дишам...

А лицето ти продължава да се плъзга надолу към корема, ръката ти гали бедрата ми и леко докосва вътрешността им.

Усещам как гърбът ми се извива в дъга... И пак дочувам шепот:

            - Отпусни се... Не мърдай...

Вече целият съм изпълнен с кръв, втвърден до болка. Краката ми потръпващо се изпъват... Затварям очи...

Топлата ти ръка се плъзва нагоре, докосва члена ми съвсем леко, с възглавничките на пръстите, пълзи по ствола нагоре, към върха... Пред затворените ми очи започват да избухват светкавици. Косата ти гали корема ми, усещам дъха ти – там... там...

След миг и топлите ти, меки и влажни устни, които едва ме докосват, обхващат главичката в невероятна целувка.

Светкавиците в главата ми се превръщат в ураган. Сякаш някъде отдалеч чувам че стена тихо... Тялото ми трепери... Топлата ти ръка ме обхваща, устните ти го обгръщат, поемат го и започват да се движат... Отначало бавно, леко, нежно... После все по-бързо, но все така нежно, топло, мокро и много горещо...

Леглото, слънчевият лъч, стаята и светът изчезват. Не знам къде съм... сърцето ми сякаш спира. Всичко се струпва там долу, върху члена, където ръката ти ме гали, а устните ти го целуват и поемат все по-дълбоко и по-силно... Не мога да се владея... всеки миг ще избухна... или ще умра... Леко стисваш вдървената ми мъжественост, която пулсира вече неистово... Целуваш я силно и горещо, после отмяташ назад глава и ръката ти го притиска към корема ми...

И... сякаш нещо в мен се пръсва... Експлодира. Изпънат съм като струна, до скъсване... Цялата ми изтръпнала емоция се излива в мощни тласъци... които сякаш нямат край... нямат край...

Главата ти лежи на гърдите ми. Без да виждам усещам че се усмихваш с онази усмивка, която ме изпепелява... 

Ръката ти продължава да гали члена  ми, вече много нежно, успокояващо...

Целуваш рамото ми... Отпускаш се и притихваш...

А аз още дълго няма да дойда на себе си...