Десет изключителни природни феномена

1. Северното сияние





Без съмнение това е един от най-красивите природни феномени, представлява светлини в небето, които най-често се наблюдават през нощта в полярните райони. Смята се, че феномена се дължи на силно заредени частици от Слънцето, които пътуват през космическото пространство. Потокът от тази йонна плазма (известен още като слънчев вятър) си взаимодейства с магнитното поле на Земята, частиците се сблъскват, а газовете около тях започват да излъчват светлина.



2. Каещите се монаси (Penitentes)





Това са големи ледени шипове, които носят това име поради приликата си с качулатите монаси. Срещат се в планинските гледчери и могат да достигнат до 5 метра на височина. Ледените шипове се дължат на слънчевите лъчи, които проникват по-дълбоко в някои части на леда отколкото в други, което пък създава върхове между дупките.



3. Плуващите камъни





Мистериозните местещи се камъни в пустинната Долина на смъртта озадачават учените от десетилетия. Някои от тези скални късове тежат стотици килограми и изминават значителни растояния, при което оставят след себе си загадъчни овални дири в пясъка. Учените все още спорят по въпроса на какво се дължи това движение. Има една теория че вятъра причинява движението, но тя вече е отхвърлена, защото някои от камъните са твърде големи, за да бъдат поместени от вятър, а освен това и следите от движението не са в права линия.



4. Суперклетка (Supercell)





Суперклетки са наречени постоянно въртящите въздушни джобове - вихри вътре в буреносните облаци. Тези внушителни въздушни течения се образуват обикновено от две отделни бури, които се движат в различни посоки. Supercell са наблюдавани на много места по света, но най-често се срещат в Американския среден запад.



5. Огнени дяволи





Тези зловещо изглеждащи огнени стълбове (наричат се още огнени вихрушки) са рядък феномен, който се дължи на резки промени в температурата на въздуха и посоката на въздушните течения. Въпреки че изглежда като горящо торнадо, вертикалния стълб се запазва само за няколко минути, но и тези няколко минути стигат, за да се нанесат големи щети, предвид факта че понякога огнените дяволи достигат 3 метра ширина и над 60 метра на височина.



6. Ледени дискове





Ледените дискове обикновено се наблюдават само при изключително студени климатични условия и се получават по-скоро в дълбоките централни части на водните басеини, отколкото по краищата. Бавно движещото се течение върти ледените късове около оста им във водата, което създава специфичната им кръгла форма. Някои ледени дискове достигат до 150 метра в диаметър и често се появяват в клъстери (струпвания).



7. Гравитационни вълни







Гравитационните вълни се дължат на преместването на въздух във вертикална посока, обикновено като резултат на промените на атмосферното налягане в планините по време на буря. Спираловидния модел се създава, когато вертикално движещия се въздух преминава във въздушен джоб, което изменя свойствата на атмосферата и причинява промяна на динамиката на течността.



8. Цъфтежът на алгите





Не всички водорасли цъфтят зрелищно, но когато това се случва в морето и включва значителни количества фитопланктон, гледката е повече от изключителна. Водата придобива ярки цветове, вариращи от бледо оранжево до ужасяващо кърваво червено.



9. Огнена дъга





Огнени дъги се наблюдават, когато слънцето е на височина повече от 58 градуса в небето, а лъчите преминават през прозрачни облаци образувани от шестоъгълни кристали разположени на надморска височина. Слънчевата светлина влиза през вертикалната страна на кристала, пречупва се и излиза от долната страна и по този начин в небето се наблюдава оптична илюзия на лъчи, оцветени с цветовете на дъгата.



10. Бръмченето от Таос



Понеже за първи път шумът е бил записан в гр.Таос, Ню Мексико, феноменът е бил наречен Бръмченето от Таос и от тогава с това име се наричат бръмчащите шумове с неизвестен произход. Всъщност бръмченето се среща по-често в Европа и наподобява звука на работещ дизелов двигател. Можете да го чуете тук.

10-те най-красиви градини в света

 1. Градина на космическите предположения - Шотландия





Градината на космическите предположения е отворена за посещения само един ден в годината. Няма друга такава градина в света, където науката и математиката да са толкова вдъхновяващи. Създадена е от Чарлс Дженкс и съпругата му Маги Кесуик през 1989г. и се намира в Портрак Хаус близо до Дъмфрайс. Градинарството тук определено е на второ място. Вместо това, градината е проектирана и създадена с цел да предизвиква размисли за самата същност на нещата. (Сайт)



2. Градините Кьокенхоф - Холандия





Едно безпрецедентно богатство от най-разнообразни видове и сортове растителност, подредени в зрелищни комбинации и съчетани с красиви произведения на изкуството. Градините Кьокенхоф са уникални по рода си в света и са една от най-популярните туристически дестинации в Холандия. Тези градини са дом на 7 милиона лалета, между които и някои специални хибридни сортове създадени тук. Най-голямата гордост и радост на градините Кьокенхоф е изключителното и внушаващо благоговение Руско черно лале, наречено "Баба Яга". (Сайт)



3. Суанг Нонг Нух - Тайланд





Този изключителен парк се намира в Патая, Тайланд и е популярен сред туристите заради невероятно красивите пейзажи и вълшебните гледки. Всичко тук изглежда като от приказка и е типично в тайландски стил - къщи, вили, банкетни зали, ресторанти, плувни басейни. Обширната площ от 600 акра е била закупена от г-н Писит и г-жа Нонгнух през 1954г. и първоначално е трябвало да бъде овощна градина, но г-жа Нонгнух отишла на екскурзия в чужбина и когато се завърнала вече била твърдо решила, че ще си създаде градина с орнаменти от тропически цветя и храсти. Градината е била отворена за посещения през 1980г. и оттогава е място, където хората могат да се запознаят с Тайландската култура. Повече от 2000 души посещават това уникално място ежедневно. Градината е също така и място, където се отглеждат някои видове застрашени от изчезване цветя и палми. (Сайт)



4. Версай - Франция





Това е вероятно най-известната градина в света и е била създадена за Луи XIV от дизайнера Андре Льо Нотр. Построяването на градината е коствало изключително тежка работа и усилия - големи количества пръст е трябвало да се изкопаят и да се преместят, за да се направят цветни лехи, оранжерия, фонтани и канали на един терен, където преди това е имало гори, пасища и блата. Пръстта е била транспортирана посредством ръчни колички, а дървета - с каруци от почти всички области на Франция. Хиляди хора, а понякога и цели полкове войници, са участвали в това гигантско и изключително за времето си начинание. (Сайт)



5. Ботаническата градина в Куритиба - Бразилия





Куритиба е столица на бразилския щат Парана и е най-големия град в южна Бразилия. Ботаническата градина е главната туристическа атракция в града, отворена е за посещения от 1991г. и в нея се помещава част от двора на Федералния университет на Парана. Веднага след като влезете през главния портал пред погледа ви се разкриват обширни градини във френски стил, аранжирани с множество фонтани, водопади и изкуствени езера, както и огромна оранжерия с площ 480 кв.метра, където се помещават екземпляри от характерни за региона тропически растения. Килим от цветя се простира пред нозете ви още от входа и покрива почти изцяло 240 -те хиляди кв.метра площ на градината. Главната оранжерия е построена в стил Ар нуво и представлява метална структура, която напомня на Кристалния дворец в Лондон. В Ботаническия музей на градината има неповторима колекция от местната флора, която привлича тук изследователи от цял свят и включва някои видове растения от влажните тропически гори по Атлантическото крайбрежие на Бразилия. (Сайт)



6. Бътчарт Гардънс - Канада





Butchart Gardens са едни от най-известните градини в света и се намират в Британска Колумбия. Зашеметяващите гледки там определено ще ви накарат да загубите ума и дума. Разполужени са на площ от 50 акра близо до Виктория на остров Ванкувър. За Бътчарт Гардънс няма мъртъв или неактивен сезон, независимо дали ги посещавате през лятото или посред зима ще бъдете смаяни от красотата и живота, който кипи там. (Сайт)



7. Градината Yuyuan - Китай





Смята се, че градината е построена преди повече от 400 години, по времето на династията Минг. В типично Китайски стил градината Yuyuan изобилства с дървета, скали, цветни лехи, беседки, многобройни портали, стени с формата на дракони и криволичещи мостчета, разделящи отделните павилиони и паркови пространства. За последните 400 години градината е била затваряна, отваряна и реставрирана няколко пъти от местните по-заможни хора, но няколкото граждански войни в средата на 19-ти век са причинили много големи щети. Едва след освобождението на Шанхай, през 1954г. ръководството на града ремонтира градината и я възстановява в цялата и красота и елегантност. Градината Yuyuan е отворена за посещения от 1961г. (Сайт)



8. Градината Шалимар (Shalimar Garden) - Пакистан





Градината Шалимар е построена в Персийски стил от Моголския император Шах Джахан (същия, който е построил и Тадж Махал) в град Лахор, който днес се намира в Пакистан. Строежът започва през 1641г. и завършва на следващата година. Градината е с размери 658 на 258 метра, има формата на продълговат успоредник и е заобградена от висока тухлена стена, която е украсена със сложна дърворезба. През 1981 г. Градината Шалимар е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство заедно с Форта Лахор. (Сайт)



9. Скулптурната градина на Минеаполис - САЩ





Емблематичната скулптурна градина е гордостта на Минеаполис, а лъжицата-мост с черешката е перлата в короната на Минесота. Клас Олденбург и съпугата му Куси Ван Бруген вече били доказали се автори на оригинални произведения на изкуството изобразяващи предмети от ежедневието в гигантски мащаби, когато са поканени да проектират скулптура на фонтан за строящата се Скулптурна градина на Минеаполис. Лъжицата като обект и преди е била използвана в произведенията на Олденбург, затова някак си закономерно се появила и в новия му проект. Черешката пък била идея на Ван Бруген, защото според нея внасяла закачлива нотка, а и напомняла на префърцунения етикет на хранене във Версай по времето на Луи XIV. (Сайт)



10. Рьоан-Дзи - Япония





Будисткия храм Рьоан-Дзи в Киото е известен със своите Дзен-градини и се смята за едно от най-великите произведения на Японското изкуство. Самият храм е заобграден от ниски стени и е с пуританска декорация, но градините си заслужават да се видят. Никой не знае от кого са построени или кога. Зад храма има алпинеум и чешма, за която се смята, че е направена през 17-ти век от Токугава Митсукуни. На нея е поставан кратък, но съдържателен надпис, който гласи: "Научих се да бъда смирен". 

Чистачката

По време на втория ми месец в колежа, професорът ни реши да ни направи кратък тест. Аз бях съвестен ученик и отговорих бързо на въпросите, докато не прочетох последния:

„Как е малкото име на жената, която чисти училището?”

Със сигурност това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти… беше висока, около 50 годишна, но как бих могъл да знам името й?

Предадох си листа, без да отговарям на последния въпрос. Точно преди часът да свърши, един ученик попита дали последният въпрос ще окаже влияние на оценката ни от теста.

„Със сигурност,” отговори професорът. „Във вашата кариера ще срещате много хора. Всички те са важни. Те заслужават вашето внимание и грижа, дори всичко, което можете да направите е да им се усмихнете и да кажете „Здравей”.

Никога не забравих този урок.

Ние всички сме равни в очите на Господ. Всеки човек е специален и важен, независимо от  вероизповеданието му , от работа му или националността му. А и освен това помнете хората, които срещате по пътя си нагоре, защото ще ги срещнете пак по пътя надолу.

Неизвестен автор

Една двойка в девет снимки

Забавни брачни съвети от деца

Щастие = пет литра бензин

Ето сега ще ми свърши бензинът. Просто го виждам – стрелката е клюмнала огорчено под долната линия на червеното квадратче, в което по принцип никога не знам колко резерва има. Но колкото и да е имало, вече я няма – стрелката е под всякакви резерви, директно в нищото.

Карам на изпарения и се намирам на другия край на града. Разбира се, в нормална ситуация бих спряла на първата бензиностанция, за да напълня малката гад с колосалните пет литра и да отпраша волна и щастлива, но, уви, в себе си нямам и кьорав лев – просто така се случи. Значи, да обобщим – нямам бензин, нямам и пари. Път, за сметка на това, имам.

Светофар. Червен при това. И задръстване, естествено. Трябва да спра, нали така правят възпитаните хора, обаче всяко тръгване ми гори още мъничко от десетте милилитра скъпоценно гориво, които се плискат някъде там долу, насред необятния резервоар.

По средата на булеварда съм, а зад мене има огромен джип. Всички бързат, дават зор да минават, бутат се – кви са тия нерви, не мога да разбера. Аз само си представям как угасвам нещастно на пътя, в океана от кръвожадни шофьори, и ми става лошо. Никога никъде не ми е свършвал бензина – дори не знам какво ще направя, но се досещам те какво ще ми направят. Ето тоя зад мене, например, дето ми се е залепил за стоповете, директно ще слезе и ще ме направи на салата, а после по bTV ще оповестят тъжната вест в късната си емисия.

Зелено! Съвсем малко газ, колкото да тръгне – улавям се, че се моля  на количката да ми помогне в този тежък момент, за да не влезем в новините, и тя ме чува. Слава богу, физическата саморазправа се отглага до следващия светофар. Почвам да обмислям евентуална спасителна операция. Приказката за неволята и прочие тъпотии.

Значи, ако спра на бензиностанция, имам два варианта: пълня пет литра и отлитам без да плащам, те се обаждат в полицията, правят ми засада на ендекато на културата, просват ме на асфалта, арестуват ме зрелищно, снимат цялата акция, Цв. Цв. излиза по телевизията и развълнувано обявява, че отново е заловил опасен престъпник. Предимства: ще вляза в централната емисия, а не в късната. Недостатъци – ще ми изстинат яйчниците, докато лежа на асфалта.

Вторият вариант е да спра и да ги помоля да ме черпят пет литра бензин. И без това имат много – 8 колонки, фрашкани с гориво, кво са едни пет литра?!? Мога да им предложа и да им подаря нещо в замяна – бъбрек, резервна гума, обиците ми, няколко гривни, каквото си изберат. Предимства: няма да присъствам в криминалния бюлетин. Недостатъци: малко вероятно да се съгласят.

Облива ме студена пот. Нямам дори туба с бензин в багажника, въпреки че сто пъти съм се заричала да се обзаведа с такава. Колата почва да дърпа и то на най-удачното място – на Попа. Ето тук вече ако ми свърши бензинът, ще настанат такива масови безредици, че ще вляза в историята и някой ден, след години, бъдещите поколения, които ще са израснали толерантни и човечни, ще ми издигнат паметник на жертва, паднала в нерадостен бой между ватман на трамвай, тролей, люлинска маршрутка и пернишки голф със спойлери. Но до този светъл бъдещ момент има много години -  настоящето е това, което изглежда особено мрачно. Ако спре тук, ще трябва да бутам. Обаче как се бута кола? И къде да я избутам?!?

Усещам как ще ми писне, ще я зарежа насред релсите – точно там, където се пресича пътят на трамвая, тролея и маршрутката, ще й пусна алармата и ще ида да медитирам в Борисовата градина – човек трябва да си пази нервите, все пак, нали така ни говорят разни доктори, докато обясняват, че сме първи по инфаркти в Европа, света и въобще в цялата галактика.

О, има и полицаи. Най-красиво ще е и да ме спрат заради неизстъргана стара винетка и после никога повече няма да тръгна. Просто там ще си клекна и ще си остана завинаги. Пари не мога да им дам. Първо – не давам, второ – нямам. Биха могли обаче те да ми дадат, не е ли? Веднъж и те да се охарчат, да помогнат на гражданин в нужда – да ми връчат 10 лева, да ме екскортират до бензиностанция и да предотвратят съсипването на един иначе сравнително весел живот. Минавам покрай тях почти с надежда да видя вдигната палка, но, уви, те дори не ме забелязват.

Хубавото е, че вече съм си почти вкъщи. Стигна ли моята улица, вече няма да ми пука – ако ще да спре насред пътя, избутвам я някакси отстрани и я зарязвам там за по-хубави неизвестни времена, когато ще съм горд собственик на 10 лева и туба, дай боже всекиму.

Виждам моето място за паркиране. Ура, добрах се, колата фъфли, дърпа, ръмжи и се оплаква, но вече не й обръщам внимание. Паркирам я гордо, с физиономията на човек, който има в резервоара си поне едни сто-двеста литра бензин, гася и тържествено слизам. Толкова съм радостна, че направо чувствам как ми никнат криле. Не съм пребита, арестувана, нарязана на шопска салата и показана по всички телевизори.

Ето това, казвам си, трябва да е щастието. Не милиони от тото, не яхти, къщи, мезонети и бентлита.

Щастието е пет литра бензин. Толкова е просто.

А на вас дами случвало ли ви се е ?

Особености на българската национална кухня

Летище София, 9 часа сутринта, делничен ден. Брат ми си заминава за Япония. Така и не разбрах кога си дойде, кога ходи на море, по разни села, вили и други селища и кога се наложи пак да си заминава. За разлика от мен, той винаги пътува със сравнително малко багаж, а си беше тук цял месец.

По пътя се кикотим неистово, защото той ми разказва как в последния си ден в София ял в някаква ултра-мега хитова кръчма, в която имало много яки кенефи. Гледай какви работи му правят впечатление на човек. И не се плащал – кенефът, де.

Щото нали знаете, че у нас, ако може, и такса на въздуха ще ти сложат. 30 стотинки – ако имаш – дишаш, ако не – много важно, баба ти все е дишала. Ама не са се сетили, та затова засега има такса само за тоалетните.

На мен любимият ми е в гражданското в Красно село. Хората се женят, вълнуват се, накипрени в рокли, костюми, поли, и от толкова емоции им се допикава. Обаче не знаят какво ги очаква на първия етаж.
Спретната леля клечи на трикрако столче и варди това, което впоследствие се оказва тоалетен лабиринт. Подземие. Катакомба. Вход – 30 стотинки. Като влакчето на ужасите в Пратера, само дето то е по-забавно – от личен опит знам.
Ако влезеш в катакомбата, се започва голямото ходене. И големия страх. То са едни стълби, едни тавани, едни лабиринти – със сигурност ще се напикаеш, а може и нещо по-лошо, докато намериш лелеяното помещение.
Аз понеже няколко пъти ходих на сватби там тази година, та на третия път знаех пътя и със затворени очи. И тъй като съм предприемчива, обмислям идеята да пусна в продажба карти за ориентиране в подземието. Ще ги раздавам безплатно – като безплатния вестник, дето трябваше да имаме, ама нямаме.
Обаче в тази кръчма имало и по-яки неща. Като например менюто. Готвели прекрасно – дробчета, мробчета, картофи и всякакви кулинарни еквилибристики.
Но най-готиното било, че предлагали задушун заек. Задушун. Милото задушуно зайче. И освен задушуния заек, имало и охльови. Охльооов. И той задушун. Абе, красота и вкуснотия.
Летището е полупразно. Тук таме сноват журналисти, които взимат интервюта от Тончо Токмакчиев. Винаги, когато брат ми заминава или идва отнякъде, на летището има журналисти. Предния път наште едва го посрещнали, защото с него се върнали и българите, които бяха съдени за фалшифициране на кредитни карти в Дубай.
Сега обаче е празничко и тъй като до полета му има доста време, се качваме в така наречения бар.
Там има 3 /трима клиенти/ и 3 /трима/ сервитьори. Тоест едното беше сервитьорка. Ьорка, както им вика един приятел. В групата на ьорките влизат фриз-ьорки, танц-ьорки, сервит-ьорки, стрийптиз-ьорки.
Приближавам се към бара да видя какво предлага, а ьорката ме поглежда като настъпана очиларка. Очиларката е змия. Преди да се усетя, вече съм наплюта с отрова.
„ТУКАЕСЪССЕРВИТЬОРКА!!!“.
Крясъкът й направо ми издуха обицата от носа, а на майка ми й се изхлузиха очилата заради въздушния вихър.
Изнизваме се в стройна редичка, а ьорката-очиларка се обръща към колегата си с думите „ùди виж тея кво искат“. Кво може да искаме? Със сигурност не искам да се изкъпя там, нито пък да плевя домати.
Мислех да й кажа, че е задушун заек, обаче си помислих, че зайчето е далеч по-сладко създание от тая грозотия. Пожелах й да се спъне по стълбите и седнах послушно на столчето.
Сервитьорът дойде, за да види кво искат ония, както му беше заповядано. Аз пък се опитах да видя информационното табло, за да знам колко време ни остава, обаче се затрудних доста. Не знам дали сте се пробвали да четете инфото за полетите от бара, но ако не сте – по-добре недейте.
Таблата са толкова малки, че трябва да ги гледаш с бинокъл. А аз съм далекогледа и обикновено виждам номера на автобуса от предната му спирка. Не изключвам възможността да са искали и по-малки да сложат, но най-вероятно не са се произвеждали.
Трябва да сложат надписи, които да предупреждават пътниците да си носят оборудване за четене на табла – микроскопи, бинокли, лабораторни стъкла и т.н. което пък ме подсеща за друга идиотщина на наша граница – тази на Калотина.
Там нашите граничари вече са турили надписите „Добре дошли в Европейския съюз“, а колегите им сърби се попикавали от смях. Онзи ден едни познати се връщали от Ниш с кола. Всъщност, джип – автоматик, пълна електроника.
Безпроблемно минали сръбските магистрали, сръбската граница, а и българската също. На нея, както вече споменах, вече се ветреел надписът „Добре дошли в Европейския съюз“. Много шик.
И на десетия метър след границата джипът паднал в такава огромна дупка, че му изключила цялата електроника, спирачките предали Богу дух и общо взето возилото се скапало тотално.
Добре дошли у евроблока и заповядайте в нашата първа дупка, безплатно.
Човекът се опитал да върне джипа обратно през нашата граница и да я връчи на баща си, който чакал отсреща – на сръбската.
Познайте обаче дали може? Не, не може. Защото неизправни превозни средства НЕ можели да напускат България. Няма значение, че те са се превърнали в НЕизправни заради нашите, българските, ДУПКИ.
Та така – на печелившите – честито. На останалите – ако сте тръгнали към България, по-добре обърнете на сръбската граница и бегайте към хърватско. Или към Япония, както прави брат ми.
Щото тука министрите не правят нищо друго, освен да си играят на мама, татко и детенце. Снощи гледах репортаж, в който образователният министър гордо вееше ученически бележник.
В него Дмитриевич Станишев му написал оценки, като най-високата му беше по гмуркане. Голям смях. В новините в 20 часа.
Абе, добре дошли в Европейския съюз. Тук е пълно със задушуни зайци. Само си изберете и си отстреляйте. Ловният сезон е открит целогодишно.

Жените и Зодиака

Вдъхновяващи цитати от "Сексът и градът"

10 от най-невероятните таксита 

Това е колекция от най-необичайните таксита в света, които ще ви отведат до желаната от вас дестинация със стил. Maybach Луксозно такси Maybach, забелязано в Москва, Русия. Porsche За онези случаи, в които трябва да отидете някъде много бързо. Hummer Този жълт Hummer, изпълняващ ролата на такси, е забелязан в Хюстън, Тексас, САЩ. Въздушно такси В някои части на Флорида пътниците вече могат да летят на борда на Yellow Air Taxi. Девет пътнически самолет Cessna 402c изпълняват ролята на въздушно такси. Chevrolet Corvette Вижте още: 50 смахнати правила за движение по пътищата по света Porsche Cayenne VIP такси, забелязано в Москва, Русия. Такси на три колела В Хавана, Куба, таксиметрови шофьори и пътници се борят с трафика с помощна на таксита триколки. Водно такси New York Taxi Water осигурява бързо и удобно пътуване по вода. VW Beetle Подобно такси можете да си хванете в Мексико Сити. Lamborghini Жълтото такси Lamborghini Murcielago забелязано пред Fairmont Palliser Hotel в Калгари, Канада. 

10 от най-големите случайни открития в историята на човечеството

Ако теорията за Големия взрив е вярна, то тогава Вселената и всички живи същества дължат живота си на едно голямо и щастливо произшествие. Същото важи и за еволюцията и естествения подбор. Вижте 10 неумишлени открития, които промениха света към по-добро: 10. Пеницилин Преди пеницилина - първият в света масово произвеждан антибиотик - милиони хора всяка година умират от инфектирани рани и заразни бактериални заболявания като скарлатина. Днес ние все още разчитаме предимно на антибиотици за лечение на всичко - от инфекции на ушите до потенциално смъртоносни бактериални огнища. Да, човечеството има огромен дълг към д-р Александър Флеминг и неговата прекрасна грешка. Роденият в Шотландия Флеминг бил в лабораторията си през 1928 г. и проучвал вирус на грип, когато забелязал, че една от неговите посевки с бактерии е заразена с гъбички. Повечето учени щели да я хвърлят в кошчето, но не и Флеминг. При по-внимателно вглеждане той забелязал ясен пръстен около гъбичката, което показвало, че тя е токсична за бактериите. Флеминг внимателно я изолирал и нарекъл новото чудо на фармацията пеницилин. За откритието си Флеминг е удостоен с Нобелова награда за медицина през 1945 г. 9. Неръждаема стомана В продължение на векове ръждата е най-големият враг на всичко, направено от стомана - от масивни кораби да домакински прибори. Затова Хари Вриарли би трябвало да е герой, когато случайно открива неръждаемата стомана през 1913 година. Вместо това неговият работодател отхвърля изобретението като колосална загуба на време. Роден в бедност, Бриарли започна работа в стоманодобивен завод в Шефилд, Англия, едва на 12 години. Той се издига до експерт по индустриална химия и водещ изследовател в лабораторията на своя работодател. През 1912 г. неговата задача била да разработи стоманена сплав - смес от желязо и други метали – която да издържа на триенето и високата температура на вътрешността на пушка. Както експериментира, Бриарли забелязва, че една от неговите сплави е лъскава и светла, а останалите са ръждясали. След като се рови в бележките си, той открива точната формула за неръждаема стомана - 12 процента хром, който образува защитен слой върху стоманата при излагане на кислород. Еспертът помолил шефовете си да произвеждат прибори за хранене с помощта на чудотворната нова сплав, но те смятали идеята за нерентабилна. По-късно немска фирма изпреварва Бриарли с патента, но в крайна сметка той е признат като изобретател на най-важния метал на 20 век. 8. Свитъците от Мъртво море Коза е довела до откритието на една от най-важните литературни находки в историята. През 1947 г. двама бедуини пасели стадото си по хълмовете на Кумран край Мъртво море, когато единият от тях се отдалечил, за да преследва отделили се животни. Той открил - и едва не паднал - в дълбока пещера в склона. Връщайки се със своя другар, те внимателно се спуснали в пещерата и намерили няколко запечатани глинени съдеве, съдържащи износени ролки папирус. Без да подозират какво са открили, мъжете продават почернелите свитъци на търговец на антики в Ерусалим за няколко долара парчето. В крайна сметка един библейски учен и историк от разпознал текста на свитъците като ранни копия на книги от Библията на иврит. Когато археолози и изследователи се върнали в региона Кумран, те открили още 10 пещери, съдържащи стотици свитъци и фрагменти, по-късно станали известни като свитъците от Мъртво море. Написани на иврит, арамейски и гръцки, те включват най-ранните известни копия на Библията - около 1000 години по-стари, отколкото други известни произведения. Други свитъци, върху които се съдържали неизвестни досега книги и религиозни ръкописи, хвърлили нова светлина върху религиозните вярвания през онази епоха. Смяна се, че свитъците са поставени в пещерите преди повече от 2000 години от сепаратистка еврейска група, наречена есеите, които са живели близо до Мъртво море. Вижте още: 10 неща, които учените не могат да обяснят 7. Виагра Синьото хапче Viagra днес е огромна машина за пари за фармацевтичната компания Pfizer, която съобщава за повече от 2 милиарда долара продажби само през 2012 г. А изобретяването му е резултат от инцидент. Изследователи на компанията работели върху ново лекарство за стенокардия (болка в гърдите), наречено UK-92480, когато доброволците започнали да съобщават за някои странични ефекти. По-подробно тестване разкрило, че UK-92480 инхибира производството на ензим, който е отговорен за ерекцията. След като е преименувано на Viagra, хапчето става най-бързо продаваното лекарство на всички времена и прави много мъже по-щастливи. 6. Велкро През 1984 г. всяко дете в Америка има чифт маратонки с три лепенки велкро наместо връзки. Десетилетия по-рано швейцарският инженер Жорж дьо Местрал бил на разходка с кучето си в подножието на Алпите. Връщайки се у дома, той забелязал, че козината на кучето му е покрита със странни бодливи неща. Дьо Местрал ги разгледал под микроскоп и видял как природата прави този лепкав трик. И въпреки, че бил електроинженер по професия, а не моден дизайнер, той прекарва следващите осем години в проучване и разработване на закопчалка за облекло въз основа на случайното си откритие. Първата лента велкро на дьо Местрал е направена от памук, след това от найлон. Той нарича продукта си Velcro - комбинация от "кадифе" и "плетене на една кука" - и дебютира със изобретението си на нюйоркско модно шоу през 1959 г. Модната индустрия обаче го игнорира, докато хай-тек закопчалката не привлича вниманието на инженерите от НАСА. Те смятат, че лентите от велкро са идеални за закрепяне на инструменти и четки за зъби при нулева гравитация. Puma е първата компания, която поставя велкро на маратонки през 1968 г. 12 

Прочети повече на: http://profit.bg/news/10-ot-naj-golemite-sluchajni-otkritiya-v-istoriyata-na-chovechestvoto//nid-123477.html

Най-откачените места, където да правиш секс на открито (18+)

Преди няколко месеца бяхме написали основните места, където трябва да правиш секс, когато най-накрая дойде лятото. Подозираме, че сезонът се подготвя от китайците и затова закъснява, но по тази тема ще говорим в друг материал. Сега искаме да ти покажем най-откачените места, където можеш да правиш секс, а и може да не си се сетил за тях. Приготви се за изненадите и нека месец май не бъде само на мастурбацията. Представяме най-откачените места за секс на открито! 1. Банката Това е делото на испанската двойка, за която писахме по-рано. Хората са решили да изтеглят определена сума и да вдигнат акциите на конкретната банка. Няма да се обидим, ако сме разумните собственици, защото това е най-добрата реклама - сексът продава!  2. Руините Жената винаги е искала да го направите в замък, тогава ще трябва да летите до Нюкасъл, където се намират руините на много исторически места. Не сме сигурни дали жената ще стане принцеса, но пък мъжът трябва да бъде провъзгласен за рицар, защото откликва на нуждите на дамата!  3. На моста Буквално! Двойката от Естония обича красивите гледки и по този начин ще може да се порадва на панорамната гледка и високия оргазъм. Само една жена ни трябва, за да прекръстим моста на влюбените или поне да направим бойното му кръщене!  4. На пътя Не сме сигурни дали хората са позирали или наистина са искали да останат в Google Maps, но и в двата случая изглеждат щастливи от резултата! А ти какво намери в Google!  5. Паркът Добре, това не е най-откаченото място. Дори и ние сме минавали през Южния парк, когато се стъмни, за да проверим състоянието на гъстата растителност, но австралийците нямат граници. Забелязваш патрулния полицай, който се опитва да ги спре, но гол човек за какво се хваща? 6. На паркинг Отново, не е специално място, когато е тъмно и няма никакви коли! Всеки магазин може да се гордее с демографските резултати, когато камерите не могат да фокусират всичко в задните редове. Най-интересното е, че тук можеш да видиш полицай от Ню Мексико, който изпълнява човешкия си дълг. Полицаят не е обвинен в престъпление, защото опрашва партньорката след работно време, но Green Peace ще повдигнат права, защото кученцето може да е травмирано!  7. Покривът Студентите от университета в Южна Калифорния могат да се радват на по-високи оценки, които ще бъдат вписани в края на семестъра. Съдбата обича смелите и младите... от покрива! 8. Стадионът Това се случва през 1995 година на стадиона на Red Sox. Това не е просто двойка, а тройка, която очевидно страда от ексхибиционизъм и желание за секс на открито. Ако родните запалянковци спрат да ходят с бомби на стадиона, може да имаш възможност за подобно видео с участието на още две жени! 9. На противниковия стадион Родните агитки се бият, за да се вземат знамена, докато на запад се разиграва една съвсем различна битка. Можеш да видиш отмъщението на двама запалянковци, които са заснети на Yankee Stadium в тоалетната!  10. Църквата Не се шегуваме, наистина има такива хора! Радио водещи в Ню Йорк са предизвикали всички двойки да правят секс, където могат и младите ги послушали! В катедралата Свети Патрик имало двойка, която решила да се възползва от съвета на водещите. Грешниците били заловени, а водещите уволнени.  

Красиви къщи покрити със слама

- See more at: http://stroeji.bg/author_news_read.php?w=66#sthash.tFP4ESj8.dpuf

Хубаво изглеждат ... ама незнам колко са надеждни :)

[blockquote] ♥Ванина Иванова ♥ заяви:

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата ѝ били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да ѝ помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото ѝ да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега! Никога не бихме могли да полетим!

 

[/blockquote]

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Това е любимата ми приказка :)