Полезните ефекти на лука се дължат на съдържащите се в лука биологично активни съставки. Полезните съставки, които правят лука толкова полезен за здравето са:полифеноли, алилни сулфиди, флавоноиди. Полифенолите са в много голяма концентрация в лука. Те представляват фитонутриенти с голяма биологична активност. Към тях спадат флавоноидите и танините основно и още много други активни субстанции.
Флавоноидът , които най–много се съдържа в лука е кверцетин.
Кверцетинът е силен антиоксидант, които силно ограничава оксидативния стрес като по този начин елиминира една от основните причини за натрупване на токсини в организма.
Друга група биологично активни съединения, които съдържа лука са сяра–съдържащи съединения, на които лукът дължи аромата си. Такива съединения са различни алилни сулфиди: диалил моносулфид, диалил дисулфид, диалили трусулфид и диалил тетрасулфид.
Полезните ефекти на лука са:
силен антиоксидант,
има противовъзспалителен ефект,
антикоягулантно действие,
има противораково действие,
подобрява здравината на костите и ставите,
има протективен ефект върху сърдечно-съдовата система,
антиатероматозен ефект,
подобява обмяната на веществата.
Преполага се, че благодарение на тези съставки лукът може да бъде използван за лечението на редица болестни състояния дори и на някои видове рак.
Няколко порции лук всяка седмица са достатъчни статистически да намали риска от някои видове рак . Задебелото черво , на ларинкса и рак на яйчника , между 1-7 порции на лук е да осигури намаляване на риска. Но за намаляване на риска от устни и рак, ще трябва да се консумират една глава лук служи на ден (приблизително 1/2 чаена чаша).
Благотворното действие на лука върху сърдечно-съдовата система се дължи на съдържащите се в лука серни съединения. Има доказателства, които потвърждават, че серните съединения в лука играят ролята на антикоагуланти, които пречат на слепването на тромбоцитите, което предотвратява нежеланото тромбообразуване. Освен това благодарение на серните съединения са отговорни за намаляването на холестерола и триглицеридите в кръвта. Тези факти са доказани с помощта на изследвания, които се провеждат с помощта на дневник, в които пациентът записва количеството на консумирания лук, а специалистите ежеседмично изследват кръвните показатели на тези пациенти.
Лукът се грижи за здравината на костите посредством флавоноидите и за здравината на съединителната тъкан посредством сяра съдържащите съединения. За нормалното функциониране и изграждане на съединителната тъкан е необходима сяра, защото почти всички компоненти на съединителната тъкан съдържат сяра . Ако има недостатъчност на серни съединения в организма това означава, че няма да има достатъчен градивен материал за възстановяването на съединителната тъкан. Това от своя страна довежда до нарушение на функциите на почти всички тъкани и органи в човешкото тяло, защото съединителната тъкан се среща във всички останали тъкани.
Освен костната плътност на костите, здравината и на съединителната тъкан зависи от консумацията на лук. Това се обясня с теорията за серните съединения, която се основава на факта, че почти всички компоненти, които участват в изграждането на съединителната тъкан съдържат сяра. Затова е препоръчително за да се избегнат сяра недоимъчни състояния да се консумират храни, които са източник на сяра съдържащи съединения какъвто е лукът.
Лукът може да се използва и като противовъзпалително средство , защото съдържа активната субстанция онионин. Онионинът оказва инхибиращ ефект върху макрофагите, които са отговорни за активация на възпалителните процеси.
Другият начин, по който лукът намалява възпалителните реакции е чрез намаляването на окислителните реакции на мастните киселини, посредством кверцетина. Когато се намали този окислителен стрес, се намалява и концентрацията и на окислените мастни киселини, а от там и медиаторите на възпалението, които те произвеждат. Когато медиаторите на възпалението са в ниски концентрации те не водят до сериозни възпалителни реакции.