Публикувано от Megi Georgieva

НЕФЕРТИТИ-стих Вера Илиева. Пристъпва бляскава и горда най-съвършената жена, красива като Нефертити, като изгряваща луна. Очите-езера дълбоки, лицето-тъмен абанос, косите-водопади буйни, изваян римския и нос. Създадена за грях и обич, за нежни ласки и сподавен стон, под звездите, светещи призрачно тя търси своя Ехнатон.* Бляскава и недостъпна върви сама през света, не плаче на ничие рамо красивата горда жена. За обич създал си я Боже, да ражда и гледа деца, но истински мъж ако няма, красотата увяхва сама.