Публикувано от Ilian Hris

Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава (12-14 век). Развалините му са до едноименното село Червен на 35 километра южно от град Русе. Червен е наследник на ранновизантийска крепост от 6 век, но територията му е обитавана още през тракийската епоха. Значението му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 1242 г. и е завзет от византийската армия, предвождана от Михаил Глава Тарханиот по време на управлението на цар Ивайло (1278-1280). През втората половина на 14 век територията му надхвърля 1 кв. км. и има добре откроена градоустройствена структура, включваща укрепен "вътрешен град" върху обширен скален рид в извивка на река Черни Лом и "външен град" в подножието на скалите и по околните хълмове. Градът има сложна, етапно изградена фортификационна система и е застроен плътно. През 14 век израства като голям занаятчийски център с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти. Това място е било заселено от траките още 12-ти век преди Христа, по време на Второто българско царство се е намирала една от най-значимите наши средновековни крепости.Тук са открити зидове от преди седем века -- останки от вътрешни крепостни стени, подсилени с бойни кули и бастиони, докато Външният град е заемал подножието на скалистия рид. Запазени са още зидовете на болярски замък, стените на митрополитската църква, както и внушителната кула -- стражница, висока 12 метра. Всъщност, червенската кула е единствената запазена средновековна кула в България и по неин образец е възстановена Балдуиновата кула на Царевец, във Велико Търново. Специално прокопан тунел, сравнително добре запазен и до днес, е служел за снабдяване на града с вода от реката, по време на обсада. Ясно са очертани основите на 11 църкви, сред които и една болярска. По архитектурно решение, всички те напомнят за несебърските храмове от 13 -- 14 век. Градът израства като голямо търговско-занаятчийско средище, с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти. Периодично белязан от възход и падения, предизвикани от непрестанните борби с Византия, Червен започва да се оформя като един от важните центрове на Средновековна България.