Публикувано от Desi Stoqnova

На моста на Севърн в събота вечер, Сузи срещна мъжа на мечтите си. Той и каза, че си има проблеми и ако няма против няма нужда от компанията и. Но имаше нещо във въздуха, те гледаха залеза и всичко стана ясно. Сузи сграбчи своето момче и го стисна за ръка, докато дъжда не донесе сълза в очите му. Тя каза: Не си отивай, никога не се предавай, живота е толкова прекрасен. Кара през града до църквата, и плачеше на кожената седалка. Сузи знаеше, че той е женен, но света го беше повалил на колене. Така че тя го притисна до стената и го целуна изгарящо, като огън.. изведнъж той започна да вярва. Взе я в обятията си, без дори да знае защо, но си помисли че започва да разбира. Тя каза: Не си отивай, никога не се предавай, живота е толкова прекрасен. Тя каза: Не си отивай, никога не се предавай, живота е толкова прекрасен. Прекрасен живот. Не си отивай.