Tя се издига в южните покрайнини на индийската столица, не е известно на колко години е и не ръждясва. Загадъчната колона от Делхи представлява солиден железен стълб с диаметър около 0.4 м, височина 7 м и тегло 6 тона. Два надписа върху полираната снага на монумента дават основание на специалистите да определят приблизителна възраст от 1600 г., но други оценки показват, че е възможно легендарната колона да е съградена дори преди 4000 г. Първият текст е епитафия на индийския цар Чандрагупта ІІ, починал през 413 г. сл. Хр. В епитафията се казва, че в памет на царя тази колона е отлята и поставена на планината, наречена Краката на Вишну. Археолозите предполагат, че тя е стояла пред храма на Вишну в Алахабад и е била украсена отгоре с изображението на свещената птица Гаруда. Според втория надпис няколко века по-късно цар Ананг Пал пренесъл колоната в Делхи.
Свидетелство за напреднала металургия в древността, неръждаемата колона от Делхи показва удивителна устойчивост на екстремално високи температури и влажност през мусонния период. Изследователите са озадачени не само от липсата на ръжда, но и от химичния състав на паметника, изработен от висококачествено желязо. Дори посредством съвременните технологии желязо с такава чистота може да бъде получено само чрез електролиза и в много малки количества. Използваната преди поне 1600 години технология далеч надхвърля предполагаемите възможности на индийските майстори от времето на обединителя Чандрагупта.
Археометалургичните и спектрални анализи на желязната колона показват наличието на частици шлака, фосфор и отсъствието на сяра и магнезий. Подобни характеристики се откриват в състава и на подпорни греди в храма “Сурия” в Конарак (град в крайбрежния щат Ориса) и на желязната колона на храма “Моокамбика” в Колур, разположен върху хълмовете Кодачадри по западното крайбрежие. Железните конструкции са устояли на времето, въпреки местоположението си в райони, известни с влажният си климат, ускоряващ процесите на корозия на металите. Според д-р Р. Баласубраманиам посочените примери доказват, че металурзите от епохата на Гуптите (300-500 г. сл. Хр.) са произвеждали желязо със специфични характеристики, устойчиво на дълготрайно атмосферно влияние.
В потвърждение на хипотезата за голямата възраст на артефакта от Делхи са откритите от археолозите железни предмети в селището Раджа Нал Ка Тила в долината на река Карманаса, окръг Сонебхадра. Те са датирани към 1300-1200 г. пр. Хр., четири столетия по-рано от предполагаемото начало на желязната ера в Индия. Наличието на толкова древни продукти на сложни технологии според противниците на дарвиновата еволюция е свидетелство за съществуването в прастари времена на високоразвита цивилизация, свързана с легендарния изчезнал континент Лемурия в Индийския океан. На свой ред споделящите теорията за палеоконтактите са убедени, че желязната колона от Делхи е сакрален предмет, оставен от посетили в далечни епохи нашата планета братя по разум, за да ни напомня, че не сме сами във Вселената …