Това е нелегален призив, който се разпространява из цялата страна.
Студена утрин в Сан Франциско. Една жена в червена хонда, с купчина коледни подаръци на задната седалка, спира пред будката в началото на магистралата пред Бей бридж.
- Плащам за себе си и за шестте коли след мен – обяснява тя с усмивка и купува седем билета.
Един след друг шофьорите на следващите шест коли спират на будката с банкнота в ръка, само за да получат неизменния отговор:
- Една жена преди малко вече плати за вас. Приятен ден.
Оказва се, че жената в хондата е прочела нещо на една картичка, залепена на хладилника на нейна приятелка: ,,Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща” Този израз й направил силно впечатление и тя си го преписала.
Джуди Форман зърнала същата фраза, написана със спрей на стената на някакъв склад на стотици мили от дома си. Дни наред думите не можели да се изличат от мисълта й, накрая тя се предала и се върнала на същото място, за да си ги препише.
- Думите ми се сториха неописуемо красиви – обяснява тя защо е започнала да изписва този израз в края на всичките си писма „като послание свише”.
Съпругът й Франк толкова харесал фразата, че я написал на стената в класната стая на своите седмокласници, сред които била и дъщерята на една от местните журналистки. Журналистката я публикувала във вестника с признанието, че няма представа откъде се е появила и какво всъщност означава.
Два дни по-късно й се обажда Ан Хърбърт. Висока блондинка на четиридесет години, Хърбърт живее в Марин, една от десетте най-богати области, където се занимава с помагане в домакинството на разни хора, работи каквото й падне, въобще се оправя някак. Хърбърт видяла фразата в един ресторант „Саусалито” и си я записала на хартиената подложка за чаша, след което дни наред си я повтаряла наум.
- Прекрасно звучи! – отбелязал един мъж, който седял наблизо и я записал грижливо върху собствената си подложка за чаша.
- Смисълът е следният – казва Хърбърт. - Щом смяташ, че нещо е нужно, прави го непреднамерено.
Собствените й идеи се състоят в следното:
1. да влезе в подтискащо на вид училище, за да боядиса класните стаи;
2. да оставя топли ястия на кухненската маса в домовете из бедните части на града;
3. да мушне банкнота в дамската чанта на някоя горда старица.
- Добротата може да се самовъзпроизвежда, също както и насилието.
Днес тази фраза е много разпространена, виждаме я залепена на коли, по стени, в края на писма и визитни картички. И заедно с нея се надига едно нелегално съпротивително движение на добротата.
В Портланд, щата Орегон, някой може точно навреме да пусне монета в автоматичния часовник пред съседния автомобил, В Патърсън, щата Ню Джърси, десетина души, въоръжени с кофи, парцали и луковици лалета, могат да нападнат някоя порутена изоставена къща и да я излъскат отгоре до долу, докато немощните собственици стоят смаяни отстрани и се усмихват. В Чикаго някой юноша може да чисти от сняг алеята пред дома си и неочаквано да му хрумне да направи нещо непредвидено. Какво толкова, няма кой да ме види, казва си той и изчиства и алеята на съседа.
Това е позитивна анархия, безредие, радостен метеж. Една жена в Бостън пожелава „Весела Коледа!” на касиерите като изписва посланието на гърба на чековете си. В Сейнт Луис един мъж, чиято кола току що е блъсната отзад от млада жена, махва с ръка и казва:
- Няма нищо, само драскотина. Не се тревожете.
Безсмислено красивите неща също се ширят навред: Някакъв човек засажда нарциси покрай пътя, ризата му се издува от вятъра след минаващите коли. В Сиатъл някакъв човек се самоназначава за едноличен страж на службата по чистота и броди из асфалтираните хълмове, за да събира боклуците с пазарска количка. В Атланта някакъв човек стърже драсканиците върху зелената пейка в парка.
Казват, че човек не може да се засмее без на самия него да му стане весело – по същия начин човек не може да извърши добрина без да почувства как собственото му бреме е олекнало, защото светът е станал малко по-добър.
Не можеш и да получаваш добро без да се почувстваш смаян, приятно стреснат. Ако вие сте на мястото на онези шофьори, които установяват, че някой им е платил таксата за минаване по моста, кой знае какво може да ви хрумне да направите и вие за някого по-нататък? Да пуснете някого да мине преди вас на кръстовището? Да се усмихнете на унилия чиновник? Или нещо по-голямо, по-значително? Като всички въстания, нелегалната съпротива на доброто се надига бавно, от едно дребно действие. Защо да не е вашето?
АДЕЪР ЛАРА, Из “Пилешка супа за душата”
Това е нелегален призив, който се разпространява из цялата страна.
Студена утрин в Сан Франциско. Една жена в червена хонда, с купчина коледни подаръци на задната седалка, спира пред будката в началото на магистралата пред Бей бридж.
- Плащам за себе си и за шестте коли след мен – обяснява тя с усмивка и купува седем билета.
Един след друг шофьорите на следващите шест коли спират на будката с банкнота в ръка, само за да получат неизменния отговор:
- Една жена преди малко вече плати за вас. Приятен ден.
Оказва се, че жената в хондата е прочела нещо на една картичка, залепена на хладилника на нейна приятелка: ,,Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща” Този израз й направил силно впечатление и тя си го преписала.
Джуди Форман зърнала същата фраза, написана със спрей на стената на някакъв склад на стотици мили от дома си. Дни наред думите не можели да се изличат от мисълта й, накрая тя се предала и се върнала на същото място, за да си ги препише.
- Думите ми се сториха неописуемо красиви – обяснява тя защо е започнала да изписва този израз в края на всичките си писма „като послание свише”.
Съпругът й Франк толкова харесал фразата, че я написал на стената в класната стая на своите седмокласници, сред които била и дъщерята на една от местните журналистки. Журналистката я публикувала във вестника с признанието, че няма представа откъде се е появила и какво всъщност означава.
Два дни по-късно й се обажда Ан Хърбърт. Висока блондинка на четиридесет години, Хърбърт живее в Марин, една от десетте най-богати области, където се занимава с помагане в домакинството на разни хора, работи каквото й падне, въобще се оправя някак. Хърбърт видяла фразата в един ресторант „Саусалито” и си я записала на хартиената подложка за чаша, след което дни наред си я повтаряла наум.
- Прекрасно звучи! – отбелязал един мъж, който седял наблизо и я записал грижливо върху собствената си подложка за чаша.
- Смисълът е следният – казва Хърбърт. - Щом смяташ, че нещо е нужно, прави го непреднамерено.
Собствените й идеи се състоят в следното:
1. да влезе в подтискащо на вид училище, за да боядиса класните стаи;
2. да оставя топли ястия на кухненската маса в домовете из бедните части на града;
3. да мушне банкнота в дамската чанта на някоя горда старица.
- Добротата може да се самовъзпроизвежда, също както и насилието.
Днес тази фраза е много разпространена, виждаме я залепена на коли, по стени, в края на писма и визитни картички. И заедно с нея се надига едно нелегално съпротивително движение на добротата.
В Портланд, щата Орегон, някой може точно навреме да пусне монета в автоматичния часовник пред съседния автомобил, В Патърсън, щата Ню Джърси, десетина души, въоръжени с кофи, парцали и луковици лалета, могат да нападнат някоя порутена изоставена къща и да я излъскат отгоре до долу, докато немощните собственици стоят смаяни отстрани и се усмихват. В Чикаго някой юноша може да чисти от сняг алеята пред дома си и неочаквано да му хрумне да направи нещо непредвидено. Какво толкова, няма кой да ме види, казва си той и изчиства и алеята на съседа.
Това е позитивна анархия, безредие, радостен метеж. Една жена в Бостън пожелава „Весела Коледа!” на касиерите като изписва посланието на гърба на чековете си. В Сейнт Луис един мъж, чиято кола току що е блъсната отзад от млада жена, махва с ръка и казва:
- Няма нищо, само драскотина. Не се тревожете.
Безсмислено красивите неща също се ширят навред: Някакъв човек засажда нарциси покрай пътя, ризата му се издува от вятъра след минаващите коли. В Сиатъл някакъв човек се самоназначава за едноличен страж на службата по чистота и броди из асфалтираните хълмове, за да събира боклуците с пазарска количка. В Атланта някакъв човек стърже драсканиците върху зелената пейка в парка.
Казват, че човек не може да се засмее без на самия него да му стане весело – по същия начин човек не може да извърши добрина без да почувства как собственото му бреме е олекнало, защото светът е станал малко по-добър.
Не можеш и да получаваш добро без да се почувстваш смаян, приятно стреснат. Ако вие сте на мястото на онези шофьори, които установяват, че някой им е платил таксата за минаване по моста, кой знае какво може да ви хрумне да направите и вие за някого по-нататък? Да пуснете някого да мине преди вас на кръстовището? Да се усмихнете на унилия чиновник? Или нещо по-голямо, по-значително? Като всички въстания, нелегалната съпротива на доброто се надига бавно, от едно дребно действие. Защо да не е вашето?
АДЕЪР ЛАРА, Из “Пилешка супа за душата”
Имам приятел на име Монти Робъртс, който притежава ранчо в Сан Изидро и отглежда коне. Той ми позволява да използвам къщата му за провеждане на различни мероприятия с цел набиране на средства за младежки рискови програми.
Последния път, когато бях там, той ме представи и каза:
— Искам да ви разкажа защо се съгласих Джак да използва моята къща. Всичко започна от една случка, свързана със сина на пътуващ треньор на коне. Налагало се треньорът да се мести от конюшня в конюшня, от състезателна писта на състезателна писта, от ферма на ферма, от ранчо на ранчо, за да обучава коне. И по тази причина обучението на момчето в средния курс постоянно било прекъсвано. Когато минал в горните класове, учителят го накарал да напише съчинение и да разкаже какъв иска да стане като порасне и с какво да се занимава…
Една нощ то описало на седем страници силното си желание някой ден да притежава ранчо за коне. Обрисувало мечтата си с големи подробности и дори начертало план на ранчото от осемстотин декара, като показало местоположението на сградите, конюшните и пистата. След това начертало подробен разгънат план на къщата от 360 квадратни метра, която щяла да се намира в ранчото-мечта от осемстотин декара.
То описало с жар намеренията си и на другия ден предало съчинението на учителя си. След два дни получило обратно писмената си работа. На първата страница имало една голяма двойка, написана с червено, и бележка: „Обади ми се след часа”.
Момчето с мечтата отишло да се срещне с учителя и попитало:
— Защо сте ми писали двойка?
— Много си малък, за да имаш подобни мечти — отвърнал учителят. —-А и освен това, ти нямаш пари. Идваш от семейство, което непрекъснато пътува. Нямаш никакви средства. За да купиш ранчо, са необходими много пари. Трябва да купиш земята. Трябва да платиш за стадо племенни коне, а по-късно ще трябва да плащаш големи такси и за жребците. Невъзможно е да го постигнеш.
След това учителят добавил:
— Ако напишеш още веднъж писмената работа с по-реалистична цел, аз ще преразгледам оценката ти.
Момчето се прибрало в къщи и дълго и внимателно мислило по този въпрос. Попитало баща си какво трябва да направи, а той му отвърнал:
— Виж, сине, ти сам трябва да решиш какво да направиш. Мисля обаче, че решението, което ще вземеш, е от изключителна важност за теб.
Накрая, след като цяла седмица премисляло, момчето предало същата работа, без да направи каквито и да било промени, с думите:
— Можете да запазите двойката, а аз ще си запазя мечтата.
След това Монти се обърна към събралата се група и каза:
— Разказвам ви тази история, защото вие се намирате в моята къща от 360 квадратни метра, в средата на моето ранчо от осемстотин декара. Все още пазя писмената си работа, окачена в рамка над камината.
А после добави:
— Най-хубавата част от тази история е, че преди две години, същият този учител доведе 30 ученици на летен лагер в ранчото ми за една седмица.
Преди да си тръгне, учителят ми каза:
— Виж какво, Монти, ще споделя нещо с теб. Когато бях твой учител, бях нещо като крадец на мечти. През онези години откраднах много мечти от децата. За щастие, ти прояви достатъчно здрав разум и не се отказа от твоята.
Не позволявайте никому да краде мечтите ви. Следвайте желанията на сърцето си, независимо какви са те.
Имам приятел на име Монти Робъртс, който притежава ранчо в Сан Изидро и отглежда коне. Той ми позволява да използвам къщата му за провеждане на различни мероприятия с цел набиране на средства за младежки рискови програми.
Последния път, когато бях там, той ме представи и каза:
— Искам да ви разкажа защо се съгласих Джак да използва моята къща. Всичко започна от една случка, свързана със сина на пътуващ треньор на коне. Налагало се треньорът да се мести от конюшня в конюшня, от състезателна писта на състезателна писта, от ферма на ферма, от ранчо на ранчо, за да обучава коне. И по тази причина обучението на момчето в средния курс постоянно било прекъсвано. Когато минал в горните класове, учителят го накарал да напише съчинение и да разкаже какъв иска да стане като порасне и с какво да се занимава…
Една нощ то описало на седем страници силното си желание някой ден да притежава ранчо за коне. Обрисувало мечтата си с големи подробности и дори начертало план на ранчото от осемстотин декара, като показало местоположението на сградите, конюшните и пистата. След това начертало подробен разгънат план на къщата от 360 квадратни метра, която щяла да се намира в ранчото-мечта от осемстотин декара.
То описало с жар намеренията си и на другия ден предало съчинението на учителя си. След два дни получило обратно писмената си работа. На първата страница имало една голяма двойка, написана с червено, и бележка: „Обади ми се след часа”.
Момчето с мечтата отишло да се срещне с учителя и попитало:
— Защо сте ми писали двойка?
— Много си малък, за да имаш подобни мечти — отвърнал учителят. —-А и освен това, ти нямаш пари. Идваш от семейство, което непрекъснато пътува. Нямаш никакви средства. За да купиш ранчо, са необходими много пари. Трябва да купиш земята. Трябва да платиш за стадо племенни коне, а по-късно ще трябва да плащаш големи такси и за жребците. Невъзможно е да го постигнеш.
След това учителят добавил:
— Ако напишеш още веднъж писмената работа с по-реалистична цел, аз ще преразгледам оценката ти.
Момчето се прибрало в къщи и дълго и внимателно мислило по този въпрос. Попитало баща си какво трябва да направи, а той му отвърнал:
— Виж, сине, ти сам трябва да решиш какво да направиш. Мисля обаче, че решението, което ще вземеш, е от изключителна важност за теб.
Накрая, след като цяла седмица премисляло, момчето предало същата работа, без да направи каквито и да било промени, с думите:
— Можете да запазите двойката, а аз ще си запазя мечтата.
След това Монти се обърна към събралата се група и каза:
— Разказвам ви тази история, защото вие се намирате в моята къща от 360 квадратни метра, в средата на моето ранчо от осемстотин декара. Все още пазя писмената си работа, окачена в рамка над камината.
А после добави:
— Най-хубавата част от тази история е, че преди две години, същият този учител доведе 30 ученици на летен лагер в ранчото ми за една седмица.
Преди да си тръгне, учителят ми каза:
— Виж какво, Монти, ще споделя нещо с теб. Когато бях твой учител, бях нещо като крадец на мечти. През онези години откраднах много мечти от децата. За щастие, ти прояви достатъчно здрав разум и не се отказа от твоята.
Не позволявайте никому да краде мечтите ви. Следвайте желанията на сърцето си, независимо какви са те.
Имаме нужда от четири прегръдки дневно, за да оцелеем. Имаме нужда от осем прегръдки, за да поддържаме добрата си форма. Имаме нужда от дванадесет прегръдки всеки ден, за да растем.
Имаме нужда от четири прегръдки дневно, за да оцелеем. Имаме нужда от осем прегръдки, за да поддържаме добрата си форма. Имаме нужда от дванадесет прегръдки всеки ден, за да растем.
"Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е по-различен от утрешния... Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е ЗАВОЕВАНИЕ! Горко на онзи, който се страхува да поема рискове." из"Край река Пиедра седнах и зплаках" - П.Коелю |
"Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е по-различен от утрешния... Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е ЗАВОЕВАНИЕ! Горко на онзи, който се страхува да поема рискове."
из"Край река Пиедра седнах и зплаках" - П.Коелю |