МИСИЯ
Всеки си има своята мисия,
но не всеки знае каква е.
Днес и тук се казва Алисия,
а в друг живот Николай е.
В печалба и загуби нижат се дните му.
Днес пада,а утре пак се изправя,
но все напред се взират очите му
и с жаден порив натам се отправя.
И дали с пот се труди за хляба си
или се бори за власт и за слава,
с тих шепот го води скритата мисия,
нови хора и места опознава.
А ти,знаеш ли твоята мисия?
Утихни и се вслушай в сърцето си!
Може би там ще чуеш шепота,тихия
и ще грейне в усмивка лицето ти.
Загадка
Има нещо, което
е загадка съдбовна -
как човекът превръща
любовта си във злоба?
Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -
как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.
Георги Константинов
"Един живот и пак не можем
до края да го поделим.
Един до друг, а се тревожим.
Един за друг, а си мъстим.
Доказваме си правотата
Един на друг и все така
изтегляме назад ръката,
подадената, уж ръка.
Не вярваме. Не си говорим
по цели седмици дори.
Осъкатена подир спора
кръвта ни преходна гори.
..................
Проклинаме немилостиви,
но без от нас да се бои
Животът просто си отива.
А колко смърт ни предстои!"
Емил Симеонов
И ти ми обърна гръб
Отплува в мъгливата вечер
навярно съм грозен и тъп
навярно съм лошо облечен
и нямам обноски и такт
и думи нелепи изричам,
но аз теобичам, все пак
но аз те обичам.
Друг няма да срещнеш такъв –
Ни в тази, ни - в друга минута.
Усещам в сърцето си кръв
от твоята кръвна група
Богат сън на загуби, знам
На къща без покрив приличам,
Но слънцето влиза и там,
Но аз те обичам
Вълнува ме твоята гръд
И твоите очи зелени
Защо ми обърна гръб
Поне тръгни срещу мене…
Георги конастантинов