Основният признак за бъбречнокаменна болест е болката ичувството за тежест в кръста . По принцип боли от едната страна. Не е изключено да се появи кръв в урината. Дори и само един от тези и подобни симптоми са основателен повод да се обърнете към специалист. Не чакайте да получите пристъп на бъбречна колика, а тя може да се предизвика дори и само от едно-единствено камъче.
Жени, преживели такъв пристъп, твърдят, че раждането е къде-къде по-леко от бъбречната криза.
Разбира се, болката в кръста може и да не е свързана с бъбреците, а например с дискова херния или остеохондроза. Но вие се прегледайте, изследвайте се, за да предотвратите наистина жестоките болки при бъбречен пристъп. Общият анализ на урината може да покаже наличие на левкоцитурия - това значи възпаление в бъбреците, а също и наличие на соли. Но и това не е достатъчно. Налага се и ултразвуково изследване на бъбреците.
А за окончателно уточняване на диагнозата можете да се подложите на урография или компютърна томография на бъбреците.
При урография във вената на болния се вкарва рентгеноконтрастно вещество. То оцветява пикочните пътища и на рентгеновата снимка се вижда доколко те са разширени и къде се намира камъчето.
Урографията и компютърната томография показват анатомичната структура и функционалните възможности на бъбреците. Това помага да се определят размерът, структурата и местоположението на камъните - ако, разбира се, има такива.
За да се определи доколко добре се справят бъбреците със своите отделителни функции, се прави още едно, наречено радиоизотопно изследване. Пак във вената на болния се вкарва радиоизотопно вещество, а след това с апарат се наблюдава как бъбреците го изкарват.
В крайна сметка само специалист ще определи от какви точно изследвания имате нужда, но общият анализ на урината и ултразвуковото изследване са задължителни. Както се казва, необходимият минимум.
Всеки пострадал може да опита да изхвърли малките камъчета (до 3-4 мм, пясъка) със собствени сили. Съществуват специални препарати, които помагат за изхвърляне на камъните. А също и някои лечебни билки - мечо грозде , полски хвощ.
По време на лечението трябва да приемате много течности - сокове, сиропи, минерална вода.
Добър ефект дават физиотерапията и курортното лечение.
Можете да се лекувате самостоятелно, но все пак трябва да ви наблюдава лекар. Ако така самостоятелно и безразборно приемате лекарства, може да се стигне до точно обратния ефект - камъните да не се разтворят, а да станат по-трудни за изхвърляне.
Конкрементите от 4 мм до 1,5 см в диаметър, както и малките камъчета, които не се поддават на консервативно лечение, могат да се раздробят. Това става чрез метода на дистанционната литотрипсия. Този метод е безконтактен и безболезнен и е подходящ за хора от всякаква възраст. А също и за такива с тежки заболявания, които няма как да се подложат на операция.
Ефикасността на литотрипсията не зависи от размера и броя на натрупаните в бъбреците камъни.
Дистанционната литотрипсия има и противопоказания: тегло над 130 кг, бременност, хемофилия, аневризма на аортата и бъбречната артерия, остър инфаркт на миокарда, заболявания на стомашно-чревния тракт и бъбреците по време на обостряне.
Процедурата продължава около 40 минути. Болният ляга на специална маса, под която се създава специфично поле, след това се включва апарат. Той дори не докосва тялото, а започва да раздробява камъчетата в бъбреците. Всичко, което човек усеща в такъв момент, е леко боцкане в областта на кръста. На Запад тази процедура се провежда амбулаторно.
Раздробените камъчета се изхвърлят от организма в зависимост от тяхната структура, а също и колко време са били в организма на човека. Понякога пясъкът изтича от организма почти без болка още през първите дни след процедурата. Но процесът може да се удължи и да се стигне до цял месец. Понякога не са изключени болки, напомнящи пристъп на цистит.
Един-два дни след процедурата както и месец след нея, трябва да се прегледате при уролог и да се подложите на ултразвуково изследване. По принцип 1-2 процедури са напълно достатъчни
Ако камъните в бъбреците са по-големи от допустимото, те могат да се раздробят само по контактен начин. В този случай се прилага т.нар. нефролитолапаксия. На болния първо се поставя упойка, след което му се прави дупчица на кожата над бъбрека и под контрола на ултразвук и рентген се разширява пространството. Вкарва се и оптична система и тогава с помощта на специалните апарати - ултразвукови, лазерни, пневматични - се раздробяват камъните.
Понякога инструментите се вкарват не през дупката в кожата, а през пикочния канал. В този случай по тялото не остава никаква следа от хирургична намеса, а и възстановяването се става по-бързо и по-леко. Благодарение на нефролитолапаксията може веднага да се раздробят всички камъни и да се изхвърлят частиците.
През последните години много рядко се прибягва до операция за премахване на бъбречни камъни.
Това се налага само при много тежки случаи.
За съжаление обаче, бъбречнокаменната болест често дава рецидиви
Не е изключено отново да се сблъскате със същия проблем след време. Затова на всички болни, преминали през такова лечение и процедури, се препоръчва веднъж на годината да се подлагат на ултразвуково изследване на бъбреците.
Бъбречните камънипредставляват твърди образувания с минерална и кристална структура, които се образуват в бъбреците или някъде по хода на пикочния тракт. Заболяването се нарича още бъбречна калкулоза, нефролитиаза или уролитиаза. Бъбречните камъни са честа причина за поява на кръв в урината и болка в корема, хълбоците или слабините. Някои от изявите на бъбречно-каменната болест са едни от най-болезнените състояния в медицината.
Бъбречните камъни могат да се образуват във всяка една част от отделителната система . Повечето от бъбречните камъни излизат от пикочната система на тялото спонтанно, без лекарска намеса. В случаите, когато бъбречно-каменната болест предизвиква дълготрайни оплаквания или усложнения могат да се приложат редица методи на лечение.
Бъбречните камъни се образуват от кристали, които се намират в урината и се "сглобяват" в по-големи формации във вътрешността на бъбреците или останалата част от пикочния тракт. Нормално в урината има баланс между специфични вещества, които улесняват и такива, които потискат процеса на кристализация. В някои случаи това равновесие се нарушава и се образуват различно големи кристални структури. Ако кристалите останат малки, те могат спонтанно да напуснат тялото с урината напълно незабелязани. В други случаи процесът на кристализация води до образуване на бъбречни камъни.
Бъбрекът е чифтен орган в човешкото тяло. Неговата роля е да филтрира кръвта и да отделя токсичните вещества, под формата на урина.
Кистите на бъбреците се срещат често сред пациентите, но рядко се наблюдават симптоми в началото. В повечето случаи се диагностицират случайно при ехографско или компютърно – томографско изследване. Кистите могат да бъдат генетични, придобити с времето, свързани с дисплазия, причинени от паразити или да се образуват следствие от системно заболяване. Представляват нетуморни кухи образувания, пълни с течност.
Най-широко разпространени са простите кисти и Автозомно-доминантна поликистична бъбречна болест (АДПББ).
Простите кисти на бъбрека не привличат внимание и се откриват след преглед на други коремни органи. Ако се прояви симптом в началото, това е тъпа болка в лумбалната област. Обикновено тя е слаба и непостоянна. Човек не обръща внимание, тя отминава и той забравя, че я е имало. Възможно е да се появи високо кръвно налягане , а в по-редки случаи, да се наруши дренажа на урината. При тези симптоми пациентите задължително посещават лекар. След преглед и назначени изследвания, се поставя диагноза и се предприема подходящо лечение. В началото то е консервативно, после при нужда може да се премине към по-сложни интервенции.
Простите кисти на бъбреците се изсмукват (аспирират), с подходяща апаратура. Те не се премахват завинаги и след някакъв период от време е възможно отново да се събере течност. При по-големи кисти и такива, които застрашават функционирането на бъбреците, се препоръчва лечение, чрез операция.
Кисти на бъбреците – видове, симптоми и лечение
Хидатидната киста е по-рядко срещано заболяване, при което се наблюдава бавно развитие и късно проявление на симптомите. Възможно е те да се появят от 5 до 20 години след заразяването. Но при някои пациенти се случва да има много силно изразени симптоми. Те започват с болка в лумбалната област и дискомфорт. Може да се наблюдават бъбречни колики, отделяне на дъщерни кисти и сколести в урината, инфектиране на кистата.
Хидатидната киста е възможно да бъде съпътствана от хидатидна болест на други органи – кости, мозък, бял и черен дроб, и др..
В зависимост от вида на кистите, лечението е различно.
При АДПББ се изисква наблюдение и консервативно лечение на възникналите усложнения.
Лечението при инфекция на поликистозни бъбреци, се провежда с антибиотичен прием, за дълъг период от време.
Простите кисти не изискват хирургична намеса.
Най-ефективният използваният метод за лечение е лапароскопската кистична декортикация. Тя има безспорни предимства пред отворената операция – нисък риск, кратък следоперативен престой и минимална инвазивност. И двете интервенции се използват само, когато е необходимо, по лекарска препоръка.
Кистите на бъбреците са често срещано заболяване. При нужда и съмнения за симптоми, те изискват преглед, редовно наблюдение и адекватно лечение.