Вратигата е многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата са многобройни, 50 – 150 см високи, набраздени, на върха разклонени. Листата са последователни, в очертание елипсовидни, пересто нарязани, 7 – 20 см дълги; долните с дръжки, средните и горните приседнали. Цветните кошнички са 7 – 12 мм в диаметър, събрани в гъсти щитовидни съцветия по връхните разклонения на стъблото. Обвивните листчета на кошничката са голи, по края ципести. Всички цветове са тръбести, оранжево-жълти. Плодовете са продълговати, към основата клиновидно стеснени, без хвърчилка. Цъфти от юни до септември.
Билката не трябва да се прилага за самолечение.
Използва се освен като противоглистно средство и при възпаление на пикочните пътища , камъни в бъбреците ,главоболие , нервност, жълтеница и др. Противоглистното действие на билката се засилва при комбинирането ѝ с цвят от пелин и лайка.
2 – 3 г от билката или 8 г от сместа, получена от равни количества стръкове от вратига, изсушен цвят от пелин и пресен цвят от лайка, се вари с 400 см3 вода в продължение иа 10 – 15 мин. След изстиване се прецежда и се използва за клизми.
Растението е отровно ! Отварата не трябва да се пие. Туйонът, който се съдържа в надземната част, дразни силно лигавицата на бронхите. След краткотрайна възбуда на централната нервна система оказва силно потискащо действие с парализа на дишането и сърдечната дейност.
Билката не трябва да се прилага за самолечение.
Брош е многогодишно тревисто растение с дълго, хоризонтално и цилиндрично коренище, което е червено-кафяво отвън и червено отвътре. Стъблото е четириръбесто, с извити назад шипчета, полегнало, изправено или катерливо, дълго 30 – 125 см. Листата и прилистниците са еднакво развити, почти без дръжки, по форма са елипсовидни, на върха заострени, разположени по 4 – 6 в прешлени. Цветовете са дребни, жълто-зелени, групирани по няколко в метловидни полусенници. Чашка почти липсва. Венчето е 4 – 5-делно, с плоски, разперени дялове. Плодовете са ягодовидни, отначало червени, след това черни, съставени от две кълбовидни части с по едно семе. Цъфти от юли до септември.Съдържащите се в коренището антрахинони и други съставки имат диуретично , жлъчегонно, слабително и подобряващо храносмилането действие.
Бялата бреза е високо до 25 м дърво или храст до 2 – 3 м, с гладка, тънка, бяла кора, която се обелва на хоризонтални ивици. Младите клони са прави, по-старите са увиснали, осеяни със смолисти брадавички. Листата са ромбовидни или сърцевидни, заострени на върха, по ръба двойно назъбени, в основата си целокрайни; отгоре листата са тъмни и лъскави, докато отдолу са по-светлозелени. Мъжките съцветия са дълги, цилиндрични, увиснали реси, а женските – къси, изправени, цилиндрични, 2 – 4 см дълги и 8 – 10 мм в диаметър. Цъфти през пролетта.
Дрогата се използва широко при бъбречни , стомашно-чревни , сърдечни заболявания, при ревматизъм, кожни болести и др. В научната медицина се прилага от края на XIX в., когато беше потвърдено пикочогонното действие на листата от бялата бреза при отоци от сърдечен и бъбречен произход. Листата и пъпките от бреза влизат в състава на много диуретични чайове. За разлика от някои други растения с диуретично действие (хвойна, хвощ и др.) те не оказват местно дразнещо действие и могат да се прилагат внимателно при стари хора и при остри възпаления на пикочните пътища.
Използва се запарка или отвара от листата при бъбречни заболявания, отоци, ревматизъм. При ревматизъм се правят и лапи на болното място със смачкани пресни листа. Брезовите пъпки се използват при същите заболявания, като оказват по-силен ефект от листата. Запарката от листа се прилага и при кожни болести – екземи, лишеи, обриви и др., при спазми и болки в стомаха, при атеросклероза и др. Пресният сок от растението се използва като общоукрепващо средство при анемия, за лечение на циреи, трудно заздравяващи рани и др. Брезовият катран се използва при лечението на редица кожни болести.
Приготвя се запарка от 4 чаени лъжички сухи стрити листа на 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 ден. Може да се направи и отвара. Преди да се пият отварата и запарката, понеже са силно кисели, трябва леко да се алкализират, като им се прибави малко сода за хляб.
Ветрогонът е многогодишно бодливо тревисто растение с дълъг вретеновиден корен, проникващ в почвата до 1 м и повече. Стъблото е 30 – 70 см високо, сиво-зелено, в зоната на съцветието силно разклонено. Листата са кожести, белезникаво-сиво-зелени, с ясно изпъкнало бледожълто мрежесто жилкуване, бодливо назъбени; приосновните са дълбоко пересто наделени, с 10 – 20 см дълги дръжки и бодливо напилени дялове; стъбловите са с къси дръжки или приседнали, стъблообхващащи, с бодливо назъбени влагалища. Цветовете са бели или белезникави, събрани в сбити яйцевидно-сферични главички с обвивка от линейно ланцетни, бодливо назъбени листчета. Цъфти юли – август.
Расте по сухи тревисти и каменливи места , из пасища и сухи ливади, по синури, край пътища и жп линии и като плевел в окопни култури, овощни градини и лозя. Среща се от морското равнище докъм 900 м надморска височина.
Употребяема част:
Използва се коренът (Radix Eryngii).
Билката се използва при камъни и пясък в бъбреците, трудно уриниране и други бъбречни заболявания. Освен диуретично действие дрогата има спазмолитично и болкоуспокояващо действие, което позволява употребата ѝ при колики от различно естество, задръжка на газове, коклюш, възпаление на жлъчните пътища и др. По-рядко се прилага за лечение на анемия като тонизиращо матката средство, за засилване на менструацията и др.
Прилага се пресен сок от корени или запарка, приготвена от 1 – 2 чаени лъжички оситнен корен на 250 см3 вода. Запарката се изпива на 3 пъти за 1 ден.
Волският език е едногогодишно тревисто растение с късо коренище. Листата са 15 – 50 см дълги и 3 – 6 см широки, кожести, широко линейни, целокрайни, по края леко вълновидни, в основата сърцевидни, с дръжки. Спорите са линейни, 8 до 18 мм дълги, наредени от долната страна на листата в две редици, косо спрямо средната жилка и успоредно помежду си. Спорите се образуват през юли – август.
Расте из сенчести и влажни скалисти места в горите, най-често в дъбовия пояс.
Употребяема част:
Използват се листата без дръжките (Folia Scolopendrii).
Действие:
Листата на волския език имат омекчаващо действие, успокояват кашлицата, болката. Имат известно кръвоспиращо и противовъзпалително действие.
При кашлица , дължаща се на различни причини, при жлъчни и бъбречни възпалителни заболявания, при гръдна жаба.
Прави се запарка – 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см3 вряща вода. След изстиване се прецежда. Изпива се на 3 части за 1 ден.
Великденчето е многогодишно влакнесто тревисто растение с пълзящо или приповдигащо се стъбло и изправени цветоносни клонки. Листата са срещуположни, широко яйцевидни или елипсовидни, 1.5 – 4 см дълги и 1 – 2 см широки, с къси дръжки. Цветовете са светлосини, 6 – 7 мм в диаметър, събрани в многоцветни гроздовидни съцветия, излизащи от пазвите на стъбловите листа. Чашката и венчето са четириделни. Тичинките са 2. Плодът е двугнездна многосеменна кутийка. Цъфти от май до август.
Расте из гори и храсталаци доста често в цялата страна до 2000 м надморска височина.
Употребяема част:
Използва се надземната част (Herba Veronicae), събрана в началото на цъфтежа. Да не се смесва с многобройните други видове от род Veronica, разпространени у нас, на които съцветието е връхно или чашката е петделна, или стъблото и листата не са влакнести, или цветните дръжки са по-дълги от чашката.
Действие:
Дрогата има противовъзпалително , антисептично и отхрачващо действие.
Прилага се при заболявания на дихателната система(бронхити, бронхиална астма и др.) Проявава се още като диуретично и дезинфекциращо пикочните пътища средство, заради което се използва от народната медицина прибъбречнокаменна болест и възпаление на пикочните пътища. В народната медицина се прилага още при някои чернодробно-жлъчни заболявания, при умствена умора, запек и др., а външно (настойка в растително масло) – при някои заболявания на кожата (циреи, изгаряния, гнойни рани).
Дрогата се употребява под формата на запарка – 1 супена лъжица ситно нарязана дрога на 250 см3 вряща вода.
След изстиване и прецеждане се пие по 1 кафена чашка 3 – 4 пъти дневно.
За външна употреба се приготвя настойка в отношение 1 част дрога на 10 части маслинено масло.