ХАЙМАНА
... И ЛЯТОТО - НИ ЧУЛО, НИ ВИДЯЛО -
ПОВЛЕЧЕ ТЕ ПО НОЩИ ГРАДОБИТНИ,
И НЯМА ДАЖЕ ОБЛАЧЕ ЛЕТЯЛО
ДА КАЖЕ: ЗАРЕЖИ ГО ТОЗИ СКИТНИК!
ДА КАЖЕ КАК ДАЛЕЧ СА ТЕ ОТВЯЛИ
НА АВТОСТОП ПЪБЪРКАНИТЕ ВЕТРИ,
КАК С ПРЪСТИ ПО ГОРЕЩО ЖЕНСКО ТЯЛО
РИСУВАШ НОВО СЛЪНЦЕ И СИ СВЕТИШ,
КАК В ДЪНОТО НА ПОТНАТА СИ ЧАША
ОХЛАЖДАШ ПАК ПОЖАР ОТ КАМА СУТРА,
И ЛЯТОТО НАД ТЕБЕ КАК ОТПРАШВА,
ЩОМ УТРОТО ПО РАМОТО ТЕ БУТНЕ.
ЗАТУЙ ПРИ МЕНЕ ТАКА НЕ СЕ И СТОПЛИ
В СЕЗОНА НА МОРЕТО И ТРЕВИТЕ,
НО, АКО ТЕ ЗАЛЕЯТ МЪТНИ ЛОКВИ
И ВСИЧКИ НЕБЕСА СА ТИ СЪРДИТИ -
ЩЕ НАМЕРЯ ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО
ДА ТЕ ОТКРИЕ - В ЗДРАВЕЦ И В КОПРИВА.
ДАНО МЪЛЧИ КАКВОТО Е ВИДЯЛО,
ДАНО ПОЖАЛИ - ЛЯТНАТА ТИ НИВА...
2011, 12-ти юли, Атина
Галена Воротинцева
РАНОЗРЕЙКА
НА ПЪПА НА РАЗГОЛЕНОТО ЛЯТО
НАВРЪХ БАИРА, В СТРЪМНОТО ТИ ЛОЗЕ,
НАГАЗИХ БЕЛОНОГО, И В ПОЛАТА СИ
НАВЪРЗАХ - РАНОЗРЕЙКА - БЯЛО ГРОЗДЕ.
ТРЪПЧИВО СЛЪНЦЕ ПИПАШЕ ЗЪРНАТА
И ТЕ РАСТЯХА - КАПКА ПОДИР КАПКА.
ОЦЪКЛИХА СЕ. ГАРВАНОВО ЯТО
КЪЛВА И ДРА. ЧЕВРЪСТО И ЗА КРАТКО -
ИЗПИХА МЕ. ЧУХ ИСТИНАТА ПЛАХА,
ЧЕ ГАРВАН ГАРВАНУ ОКО НЕ ВАДИ.
А ПОСЛЕ ЦЯЛО СЕЛО СЕ СЪБРАХА
ДА ВДИГАТ ПОКРАЙ МЕН ПИШМАН ОГРАДИ.
ГРАДИХА МЕ, ПОИХА МЕ . ПАК ВЪРЗАХ.
ОТ ДЕН ДО ПЛАДНЕ СЛАДОСТ ПАК НАЛИВАМ
И ДОКАТО ТЕ ЧАКАМ ДА ПОБЪРЗАШ,
НА ЧУЧЕЛОТО В РИЗАТА СЕ СКРИВАМ.
А ТИ ТЪРСИ МЕ - НА БАИРА ЛОЗЕ!
КОГАТО СЪМ НАХРАНИЛА ЯТАТА,
ЗА ТЕБ ЩЕ ПАЗЯ ВКУС НА РАННО ГРОЗДЕ
НА ПЪПА - НА РАЗГОЛЕНОТО ЛЯТО...
Галена Воротинцева
Мъничко щура, дори неприлична,
заровена в своите чудни мечти.
Такава помни ме (от всички различна)
и вечно обичаща, с дълги коси…
С голяма Усмивка и винаги смела,
дете, преминаващо куп страхове.
Гоня мечтите съвсем отлетели
там във безкрайното синьо небе.
На облак се возя, раздавам Надежда
и гоня тъгата с вълшебна Дъга.
Живея живота- сама го подреждам,
отвътре ми свети, гори Любовта.
Вярвам в доброто и сляпо го следвам,
ранявам си често душата сама.
По пътя си бавничко с обич напредвам,
следвам пътека със знак “Любовта”.
Автор: Десислава Церовска