След едно от среднощните гадания целият живот на Венета се изпълнил с някаква необяснима мистика. Отначало започнала непрекъснато да вижда прегазени кучета.
«Всеки ден виждах как кола прегазва куче, – разказва Венета. – Първоначално, не знам защо, но бяха рижави кучета, а после – черни. Аз бях направо на границата на психическия сривq когато всичко изведнъж свърши.
Прегазените кучета изчезнаха, но дойде времето на погребалните коли. Работата ми е такава, че непрекъснато трябва да пътувам в малки командировки по областта и докато съм на път, всеки ден виждам погребална кола. И всичко, както си му е редът – ковчег, венци, хора в черно. Първоначално смятах, че имам халюцинации. Но по време на поредното пътуване шофьорът на нашата кола възкликна удивено: «Абе, натам като пътувахме ги срещнахме. Сега пак попадаме на тях. А наоколо даже и гробище няма!»
Този кошмар продължи няколко месеца. След това започнах да сънувам ужасни сънища: в тях изплуваха лица на хора, загинали от насилствена смърт. Рани на шията, на гърдите, на лицето. И накрая видях един от «героите» на моите сънища… жив.
Закъснявах за работа, а чаках вече сума ти време на спирката. Беше в края на миналата година, през зимата, доста студено. Влязох в метрото и седнах да чакам следващото влакче. Изведнъж отнякъде се появи мъж около 60-те, с ужасно лице – цялото в белези, краищата на устните му кървяха и бяха като разкъсани – както се казва «от уста до ухо». Цветът на лицето му беше някак си ужасяващо бледосив. След като се помота по перона, мъжът дойде и седна до мен. Ноктите на пръстите на ръцете му бяха толкова дълги, че направо се извиваха към дланите, от него повяваше хлад и миризма на разложено месо. Все едно гниеше жив. Ужас, казвам ви!
Започнах да си чета на ум «Отче наш», ама направо в бясно темпо и с надеждата той да стане и да си тръгне. И той наистина стана и тръгна към изхода. Стори ми се странна реакцията на хората. Външният му вид и миризмата бяха толкова отвратителни, че няма как да не ги забележиш, но всички гледаха все едно през него …като че ли го нямаше и толкова.
И тогава си помислих: “а може би само аз виждам изроди” и се изплаших още повече. Явно, след като общувах с духове, бях провокирала нещо лошо. И оттогава повече не се занимавам с викане на духове!».
Това разказва Венета. Проучихме и други подобни случаи.