СЪЛЗИ
Колко е лесно да бъдеш влюбен
на двадесет години.
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен...
Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
И когато ме блъсваха
в бездънното “сбогом”,
мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях,
тъй както
децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздялата.
А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четиридесет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.
Без “сбогом”.
Без магии.
Без сълзи.
Раздялата не носи свобода.
И мисля си, че не умирам.
ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ
СЪЛЗИ
Колко е лесно да бъдеш влюбен
на двадесет години.
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен...
Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
И когато ме блъсваха
в бездънното “сбогом”,
мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях,
тъй както
децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздялата.
А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четиридесет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.
Без “сбогом”.
Без магии.
Без сълзи.
Раздялата не носи свобода.
И мисля си, че не умирам.
ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ
Блус за двама
Танцувам блус,
любовен блус,
за двама блус - тъга и прошка.
Ти си вечната жена,
въздух и вода - моя душа.
Ангелско лице!
Ангелска усмивка!
Като в стар измислен филм, сега,
ти склони глава на мойто рамо.
Не говори.
Танцувам сам - макар и с теб!
Танцувам блус,
прощален блус,
за двама блус - любов и всичко.
Ти си моята лъжа,
мъгла и дъжд, моят въпрос.
Огън ще остане
и ще ни гори.
Като за последен път те моля,
ти, склони глава на мойто рамо.
Не казвай нищо.
Танцувам сам, макар и с теб!
Иля Велчев
Блус за двама
Танцувам блус,
любовен блус,
за двама блус - тъга и прошка.
Ти си вечната жена,
въздух и вода - моя душа.
Ангелско лице!
Ангелска усмивка!
Като в стар измислен филм, сега,
ти склони глава на мойто рамо.
Не говори.
Танцувам сам - макар и с теб!
Танцувам блус,
прощален блус,
за двама блус - любов и всичко.
Ти си моята лъжа,
мъгла и дъжд, моят въпрос.
Огън ще остане
и ще ни гори.
Като за последен път те моля,
ти, склони глава на мойто рамо.
Не казвай нищо.
Танцувам сам, макар и с теб!
Иля Велчев
А устните ми още са копринени,
косите ми ухаят на треви.
Отпивам бавно глътка от мартинито
и впервам поглед в мрака. Ще вали.
През прага е спокойното ви дишане
накъсано с неволен детски стон -
шейсет квадратни метра за обичане
и самотата на един балкон.
А чувствата ни - силните - в килера,
натикани на някой горен рафт.
И вместо страст - поднасям ти вечерята,
а тайничко мечтая си. За грях...
Задушно е в семейната идилия
и твърде прав е брачният ни път.
А вътре в мен ухае на ванилия,
очите ми светулково блестят !
И устните ми още са копринени...
Във чашата ми плъзва се сълза -
допивам си проклетото мартини
и бавно влизам. Вънка заваля...
невяна калчева, нев
А устните ми още са копринени,
косите ми ухаят на треви.
Отпивам бавно глътка от мартинито
и впервам поглед в мрака. Ще вали.
През прага е спокойното ви дишане
накъсано с неволен детски стон -
шейсет квадратни метра за обичане
и самотата на един балкон.
А чувствата ни - силните - в килера,
натикани на някой горен рафт.
И вместо страст - поднасям ти вечерята,
а тайничко мечтая си. За грях...
Задушно е в семейната идилия
и твърде прав е брачният ни път.
А вътре в мен ухае на ванилия,
очите ми светулково блестят !
И устните ми още са копринени...
Във чашата ми плъзва се сълза -
допивам си проклетото мартини
и бавно влизам. Вънка заваля...
невяна калчева, нев
КАРМЕН
Теофил Готие
Коси с отблясъка на ножа.
Очите и са димна пещ.
Кръстът- педя. Смуглата и кожа
е щавил дяволът зловещ.
"Усойница"- жените пискат
( не мисли никой мъж така)
толедският архиепископ
пял меса в нейните крака.
Огромен, тежък кок се вие
и лунния и тил краси
Тя може цяла да се скрие
в нощта на своите коси.
Сред бледнината и янтарна
избухва пурпурна уста,
победоносна и коварна-
с цвета фатален на кръвта
Какво е вашата наука
пред нея- царствени жени
С очи преситената скука
тя може да възпламени.
В кръвта и зрънце сол е стрита
на онова море солта,
отдето властна Афродита
изплува в дива голота.
КАРМЕН
Теофил Готие
Коси с отблясъка на ножа.
Очите и са димна пещ.
Кръстът- педя. Смуглата и кожа
е щавил дяволът зловещ.
"Усойница"- жените пискат
( не мисли никой мъж така)
толедският архиепископ
пял меса в нейните крака.
Огромен, тежък кок се вие
и лунния и тил краси
Тя може цяла да се скрие
в нощта на своите коси.
Сред бледнината и янтарна
избухва пурпурна уста,
победоносна и коварна-
с цвета фатален на кръвта
Какво е вашата наука
пред нея- царствени жени
С очи преситената скука
тя може да възпламени.
В кръвта и зрънце сол е стрита
на онова море солта,
отдето властна Афродита
изплува в дива голота.
НА СБОГУВАНЕ
Д. ДАМЯНОВ
ТА ЗНАЧИ ТЪЙ: РЕШИ И СИ ОТИВАШ!...
НА ДОБЪР ЧАС! АЗ НЯМА ДА ТЕ СПРА!
ЩЕ ПОТЪЖА. ДЕН-ДВА ЩЕ МИ Е КРИВО,
АЛА ОТ СКРЪБ ЕДВА ЛИ ЩЕ УМРА!
И МЕНЕ АКО НЯКОГА МЕ СТОПЛИ
УСМИВКАТА НА НЯКОЙ ДРУГ ЧОВЕК,
ТОЙ ЩЕ ИЗПИЕ СТАРИТЕ МИ ВОПРИ,
НО ПЪТЯТ МИ ЩЕ СТАНЕ ЛИ ПО-ЛЕК?
ЩЕ ОХЛАДНЕЕ ЛИ ГОРЕЩАТА ЖАРАВА,
КОЯТО ПОД КЛЕПАЧИТЕ ГОРИ?
О, ЗНАМ: НЕ ЩЕ СЪМ СЪЩИЯТ ТОГАВА -
ОЧИТЕ ЩЕ ОСТАНАТ БЕЗ ИСКРИ;
СЪРЦЕТО МИ ДОКРАЙ ЩЕ СЕ РАЗНИЩИ,
ВЪВ НЕГО ЩЕ ПРЕСЪХНЕ ПЕСЕНТА
И ТО ЩЕ ЗАПРИЛИЧА НА ВРАТАТА,
КОЯТО ПОДИР ТЕБ МЪЛЧИ И ЗЕЙ
И ПРЕЗ КОЯТО САМО НОЩЕН ВЯТЪР
ЩЕ НОСИ ПРАХ ОТ ТВОИТЕ НОЗЕ...
ТА ЗНАЧИ ТЪЙ: РЕШИ И ТРЪГВАШ ВЕЧЕ!
НО ПЪРВО ПОСЕДНИ КАТО ПРЕД ПЪТ,
ЗА ДА ПОГЛЕДАМ В ТАЗ ПОСЛЕДНА ВЕЧЕР
ЧЕРТИТЕ ТИ И ТОПЛАТА ТИ ГРЪД,
ЗА ДА ЗАПОМНЯ В ТЕБЕ ВСИЧКО СВЯТО
И ПОСЛЕ В ПЕСЕНТА СИ НЕДОПЯТА
ОТНОВО ДА ГО ВЪРНА НА СВЕТА!
НА СБОГУВАНЕ
Д. ДАМЯНОВ
ТА ЗНАЧИ ТЪЙ: РЕШИ И СИ ОТИВАШ!...
НА ДОБЪР ЧАС! АЗ НЯМА ДА ТЕ СПРА!
ЩЕ ПОТЪЖА. ДЕН-ДВА ЩЕ МИ Е КРИВО,
АЛА ОТ СКРЪБ ЕДВА ЛИ ЩЕ УМРА!
И МЕНЕ АКО НЯКОГА МЕ СТОПЛИ
УСМИВКАТА НА НЯКОЙ ДРУГ ЧОВЕК,
ТОЙ ЩЕ ИЗПИЕ СТАРИТЕ МИ ВОПРИ,
НО ПЪТЯТ МИ ЩЕ СТАНЕ ЛИ ПО-ЛЕК?
ЩЕ ОХЛАДНЕЕ ЛИ ГОРЕЩАТА ЖАРАВА,
КОЯТО ПОД КЛЕПАЧИТЕ ГОРИ?
О, ЗНАМ: НЕ ЩЕ СЪМ СЪЩИЯТ ТОГАВА -
ОЧИТЕ ЩЕ ОСТАНАТ БЕЗ ИСКРИ;
СЪРЦЕТО МИ ДОКРАЙ ЩЕ СЕ РАЗНИЩИ,
ВЪВ НЕГО ЩЕ ПРЕСЪХНЕ ПЕСЕНТА
И ТО ЩЕ ЗАПРИЛИЧА НА ВРАТАТА,
КОЯТО ПОДИР ТЕБ МЪЛЧИ И ЗЕЙ
И ПРЕЗ КОЯТО САМО НОЩЕН ВЯТЪР
ЩЕ НОСИ ПРАХ ОТ ТВОИТЕ НОЗЕ...
ТА ЗНАЧИ ТЪЙ: РЕШИ И ТРЪГВАШ ВЕЧЕ!
НО ПЪРВО ПОСЕДНИ КАТО ПРЕД ПЪТ,
ЗА ДА ПОГЛЕДАМ В ТАЗ ПОСЛЕДНА ВЕЧЕР
ЧЕРТИТЕ ТИ И ТОПЛАТА ТИ ГРЪД,
ЗА ДА ЗАПОМНЯ В ТЕБЕ ВСИЧКО СВЯТО
И ПОСЛЕ В ПЕСЕНТА СИ НЕДОПЯТА
ОТНОВО ДА ГО ВЪРНА НА СВЕТА!
В годините от малки междучасия все търсих те, красавице-любов, облякох те в копнежи и мечтания и нежно те белязах с апостроф.
Във месеци на думи неизречени кроях те с влюбени слова, косите ти постеля бяха в звездни вечери, а утрото - пак чаша самота!
Във дни на хиляди желания за нищо на света не те смених, душата ти засипвах със послания, очите ти дори превърнах в стих.
В минути исках те до себе си, красавице-любов, за миг ела, в годините от малки междучасия да вярвам, че се раждат чудеса! Красимир Трифонов |
В годините от малки междучасия все търсих те, красавице-любов, облякох те в копнежи и мечтания и нежно те белязах с апостроф.
Във месеци на думи неизречени кроях те с влюбени слова, косите ти постеля бяха в звездни вечери, а утрото - пак чаша самота!
Във дни на хиляди желания за нищо на света не те смених, душата ти засипвах със послания, очите ти дори превърнах в стих.
В минути исках те до себе си, красавице-любов, за миг ела, в годините от малки междучасия да вярвам, че се раждат чудеса! Красимир Трифонов |