Как те обичам ли? Ето така - вятърно, сляпо, русалчено, синьо. Приказно, песенно, като пожар. Пролетно, търсещо и безпричинно. Тихо, без думи, без право, без теб. Лудо, поройно, безумно, лилаво. Петъчно, слънчево, като море. Бавно, несвършващо и звездопадно. Нищо не искащо, просто така. Тръпнещо, вишнево и ненаситно. С дъх на акация и на тъга. Вярващо, парещо, необяснимо. Малко виновно, но с много инат. Шепотно, с устни, съвсем безобразно. С вкус на целувка и на шоколад. Сляпо, дъждовно, безплътно, прозрачно. Звездно, безсънно, във три през нощта. Нежно и истинско. И неприлично. Както си мога и както си знам. Ето така те обичам. Селвер  |
В такива нощи само те мълча
В такива нощи само те мълча. И цялата съм в птици и обичане. По-тиха съм от сянка на сълза и по-измислена от вятър в приказки. Във нощи като тази те мълча. Отвътре съм небесносиня до лилаво. Очите си лекувам от дъжда. Безсъници събирам в сляпо огледало. В такива нощи само те мълча. По миглите ми се целуват маргарити. Безумно лудо вярвам в чудеса. Небето е дълбоко като сто молитви. Във нощи като тази те мълча. Прозрачна съм - воал от вятърна соната. И имам вкус на лято и дъга. А пък нощта е бременна със звездопади. Вълшебство някакво съм, не жена. Догоре ми е пълно с теб. До изнемога. В такива нощи само те мълча и те обичам многомногомногомного! Селвер  |
Каква жена! За миг я зърнеш и ток те удря в слабините...
На сватбата й попът селски три пъти падаше в несвяст.
Мъжете, подир тази сватба, си понамразиха жените
и до един се разболяха от дяволски мерак и страст.
Жените първи я чумосаха и от жена тя стана кучка.
За нея сториха магия от вълча кост и жълт конец.
Подхвърлиха змия изкормена в дома й, а след тази случка
набиха болния й мъж и го нарекоха скопец.
Дете не се роди у тях след сватбената й година,
и селото им върза люлка, изплетена от зла мълва -
че пей не струва, щом е ялова... Мъжът й скоро се помина
и тя - сирак от край незнаен, остана в къщата сама.
Тогава почнаха хвалбите във кръчмата, след три мастики:
"Ах, тази блудница! Ах, тези гърди с къпинови зърна!..."
Тъй, нощ след нощ, мъжете селски - все донжуановци велики,
един след друг и ред по ред преспаха с блудната жена.
Като кокиче сред бодили, между възхита и омраза
живя жената - с гнусна слава разнасяна нашир и длъж,
и днес внезапно се помина... При следствието се оказа, че тя е девствена, че даже
|
СЛЕДОБЕДНО ВРЕМЕ
СЛЕДОБЕДНАТА ВЪЗРАСТ НА ДЕНЯ
Е ТОПЛА КАТО ПАЗВА НА КЪРМАЧКА -
ТОГАВА СТИХВА ЦЯЛАТА ЗЕМЯ
И НАТЕЖАВА, НАТЕЖАВА КРАЧКАТА.
ДОГАРЯ ДЕН, НО ИЗ ПЕПЕЛТА
НА ДУМИ, МИСЛИ И ДЕЛА ЧОВЕШКИ
ЩЕ СВЕТНЕ КАТО ВЪГЛЕН УТРИНТА -
ДА НИ СЪБУДИ - ПРАВЕДНИ И ГРЕШНИ.
И МРАКЪТ ЩЕ ОСТАНЕ ЗАД ГЪРБА,
А ЗАД ГЪРБА - ДАНО И ВРАГОВЕТЕ
ДА ВИДЯТ ВЪВ ЛИЦЕТО НА ДЕНЯ
ОЧИТЕ НА ДЕТЕ И СТРЪКЧЕ ЦВЕТЕ.
И ПАК ТАКА - В СЛЕДОБЕДНИЯ ЧАС,
ИЗПРАТИЛ СВЕТЛОТО, ПОСРЕЩНАЛ МРАКА -
ЧОВЕК ДА СИ РЕЧЕ - И ТО НА ГЛАС:
ДОБЪР БЕ ТОЗИ ДЕН, ЧЕ МЕ ДОЧАКА...
Галена Воротинцева
МИГЛИТЕ НА ЛЯТОТО
„Ще изсветлеят миглите на лятото
от любов ще се стопят завинаги"
Илко Илиев
„ЩЕ ИЗСВЕТЛЕЯТ МИГЛИТЕ НА ЛЯТОТО
И ОТ ЛЮБОВ ЩЕ СЕ СТОПЯТ ЗАВИНАГИ",
ЩЕ ПЛИСНЕ ДЪЖД ОТ ИСТИНИ, ИЗПРАТЕН
ЗА ДА ПРЕВЪРЖЕ РАНИТЕ НА ЗИМАТА,
ЗА ДА ЗАЧЕРКНЕ СПОМЕНА ЗА БИВШИТЕ,
ТАКА БЕЗУМНИ БОЛКИ И РАЗДЕЛИ,
ЗА ДА ПОТЪНА В ИРИСА НА ВИШНА
И ЛЕГНА - ФЕЯ - В ЛИТЕЦ ЗА ПОСТЕЛЯ.
ЩЕ ИЗСВЕТЛЕЯТ МИГЛИТЕ. ЩЕ ЛУМНАТ
НА НОВИ СТРАСТИ ПЛАМЪЦИТЕ ЖАДНИ,
ТИ ЩЕ МЕ СРЕЩНЕШ С ЛАСЧИЦА-ПОДРУМНИК,
А АЗ ОТ ТЕБЕ - С ЖАР ЩЕ СИ ОТКРАДНА
И ЩРИХ ОТ ЗДРАЧА И ЗРЪНЦА ОТ ПЯСЪК,
В КОИТО СЕ ОГЛЕЖДАТ СТО ВСЕЛЕНИ
ЗА ДА ПРИТИХНЕ В ПОГЛЕДА ИМ ЯСЕН,
ПОДЛУНЕН СТИХ ОТ БОЛКА ДА ЗАЧЕНА.
И МИДЕН ШЕПОТ И ВЪЛНА ОТ СРИЧКИ,
В ИЗЯЩЕН МИГ - СВЕТА МИ ЩЕ ЗАЛЕЯТ
ПРЕЗ АВГУСТ, ЗА ДА НЕ ТЪЖАТ САМИЧКИ
МЕЧТИТЕ МИ ЗА ЕЛФ, ПРЕГЪРНАЛ ФЕЯ...
Галина Драгнева
СЯНКА
ПРЕМИНА ОБЛАК ВЪРХУ СУША
И ГРАД ЗАБРУЛИ КАТО БЕСЕН,
ОБИРАМ СИ НАБЪРЗО КРУШИТЕ,
ЧЕ НЯМА ВРЕМЕ ДО НАЕСЕН.
ДЪРВОТО ВСЕ ЕДНИ ГИ РАЖДА -
ОТ НЕГО ПО-ДАЛЕЧ НЕ ПАДАТ -
ИЗДЪРЖАТ НА ПОРОЙ И ЖАЖДА,
НА АЛЧЕН ПОГЛЕД ПРЕЗ ОГРАДА.
ОТ ГРАДОБИТНАТА ИМ СЛАДОСТ
ЩЕ ДАМ НА ВСЕКИ, КОЙТО МИНЕ -
ЗА РАДОСТ ИЛИ ЗА НЕРАДОСТ -
ДА МЕ ЗАПОМНИ ЧАК ДО ЗИМА.
И ДАЖЕ ГОСПОД ДА СИ МИСЛИ,
ЧЕ НИЩИЧКО НЕ МИ ОСТАНА -
С НЕБЕТО СМЕТКИТЕ МИ ЧИСТИ.
/ДАНО С ТОВА ЗАРАДВАМ МАМА. /
И СЯНКАТА МИ СПИ ДО МЕНЕ,
СЪНУВА ОБЛАЧЕ НАД СУША,
НО, ВМЕСТО ДА Й ДАМ НАДЕЖДА,
МЪЛЧА. И ПУША, ПУША, ПУША...
Галена Вороцинтева
ЧУДО
БЕЗРАЗСЪДНО НАГАЗИЛИ В ЖЪЛТИЯ ЗНОЙ
ПО САМИЯ ЕКВАТОР НА ТЪНКОТО ЛЯТО
ПРЕНЕБРЕГНАЛИ ПЪТЯ, СЛЕД ОСТЪР ЗАВОЙ,
ПО СЛЕДИТЕ НА ЧУДОТО ВПРЯГАМЕ ВЯТЪРА:
НА РАЗСЪМВАНЕ ОЩЕ - ДЕНЯТ СИ ЛИЧИ
ПО ПШЕНИЦИТЕ, ЛУМНАЛИ В ТЕЖКА ПОЗЛАТА.
СИНЬО-ПЯСЪЧНА СУША ОТРАНО ГОРЧИ
И ПРЕВИВА ПОД ЖЪТВЕНА БОЛКА ЗЕМЯТА.
ПО СТЪРНИЩАТА БОСИ ПРИСТЪПВАМЕ, С ВИК
ДА УДАВИМ В ПРАХА И ВИНАТА, И РАЗУМА.
ПРЕВАЛИЛО Е ПЛАДНЕ - В ПОСЛЕДНИЯ МИГ
ДА СЕ ГМУРНЕМ В БОЛЯЩИЯ ПОГЛЕД НА ЗАЛЕЗА.
ОСЛЕПЕНА СТРЕЛА ЖАДНИ СТОМНИ ТРОШИ.
ПО КАПЧУКА ТЕЧЕ НЕВЪЗДЪРЖАНА РИМА,
ИЗПРЕВАРИЛА ЧУДОТО... С ТЕБЕ КАК СЕ РЕШИХ
ПО ПРОЗРАЧНИЯ РЪБ НА ДЪГАТА - ДА МИНА?!...
Йорданка Гецова
ЛЯТО
ТИХО Е. ДЕНЯТ КЪМ КРАЯ СИ ВЪРВИ;
ПОСЛЕДНИЯТ РОЯК ПЧЕЛИ НАД МЕН ПРЕЛИТА,
ЗАГЛЪХВА БАВНО ЕХОТО ОТ ЧУКА НА КОВАЧА,
А ПОДИР НЕГО С МЕКИ СТЪПКИ
ДЕНЯТ ПРИБИРА МНОГОЦВЕТНАТА СИ ДРЕХА...
ПО ПЪТЕКАТА СЛЕД НЕГО В ЗДРАЧА
ОСТАВАТ ОГНЕНИ СЛЕДИ
И ДЪЛГО, ДЪЛГО ТЛЕЯТ,
ДОКАТО В ОГНИЩЕТО ОСТАНЕ
ЕДИНСТВЕНО - ЕДНА ЗВЕЗДА ДА СВЕТИ...
1974
Светлозар Жеков
ВЕЧЕР
СМРАЧИ СЕ: ЛЯСТОВИЦИТЕ СЕ СПОТАЯВАТ,
ПРЕХВРЪКВАТ БЪРЗО ПРИЛЕПИ В МРАЧИНАТА,
ИЗ ВЛАЖНИТЕ СИ ДУПКИ ЖАБИ СЕ ПОДАВАТ,
ДЪХЪТ НА ВЕЧЕРТА БЛУЖДАЕ НАД РЕКАТА;
НЕ СМЕЕ ДА РАЗБУДИ ТОЙ НИ ЕДНА ВЪЛНА,
ЧЕ ТЕ ПОЧИВАТ В ЛЯТНА ТИШИНА.
ПО СУХАТА ТРЕВА - РОСА НЕ СЕ НАМИРА,
НИТО ПЪК ВЛАГА ПО НАДВЕСЕНИТЕ КЛОНИ.
НЕМОЩЕН, ИЗСУШЕН, ВЕТРЕЦЪТ ЧЕСТО СПИРА,
НО ВСЕКИ НЕГОВ ПОЛЪХ НЕИЗМЕННО ГОНИ
ПРАХА И СЛАМАТА НАПРЕД-НАЗАД,
ИЗ УЛИЦИТЕ НА УТИХНАЛИЯ ГРАД.
ВЪРХУ ВОДИТЕ НА РЕКАТА БЪРЗОТЕЧНА,
РАЗКРИВЕН ОБРАЗ НА ГРАДА СЕ ОТРАЗЯВА,
ДЪЛБОКО НЕСПОКОЕН, ВЪВ ТРЪПКАТА СИ ВЕЧНА
СЕ ГЪРЧИ ТОЙ - И ВСЕ ПАК ВЕЧНО ТУК ОСТАВА.
ЗАВЪРНЕШ ЛИ СЕ...
ТИ ПРОМЕНЕН ЩЕ СИ, НО НЕ И ТОЙ.
ВЪВ БЕЗДНА СКРИ СИ СЛЪНЦЕТО ЛИКЪТ
И ЗАД ПРЕГРАДИ ОБЛАЦИ ОСТАНА.
ТЕ - ПЛАНИНИ ВРЪЗ ПЛАНИНИ - РАСТАТ,
ОГРОМНИ, ТЪМНИ, НА ТЪЛПИ СЪБРАНИ.
НО ОЩЕ КЪСЧЕ ОТ НЕБЕТО СЕ СИНЕЙ:
И ТАМ ВЕЧЕРНИЦАТА - ЯРКО ГРЕЙ...
1821
Автор Пърси Биш Шели
Превод от английски:
Илия Люцканов
