Публикувано:19 февруари 2015 г.
Единственият син на една жена бива
убит от член на противникова тинейджърска банда при някакво спречкване.
На процеса на който съдят убиеца, след произнасяне на присъдата, която е
няколко години затвор за убиеца, майката се доближава до пътеката по
която извеждат подсъдимия, успява да улови погледа му и произнася с
абсолютно хладнокръвие и убеденост:
“Аз ще те убия!”
През
последните две години от присъдата му обаче тя започва да му идва на
свиждане, да му носи цигари, изпраща му колети със сладкиши. Пише му
поздравителни картички за рождените дни и по празниците. И така се
сближава с него. След като той излиза от затвора тя му помага да си
намери работа и дори го приютява в къщи тъй като той е с разведени
родители, които не желаят да имат нищо общо с него.
Една коледна вечер те си поднасят подаръци и младежът я запитва:
“Знаеш
ли, тази мисъл не ми дава мира от известно време насам. Защо си толкова
добра към мен и защо ми помагаш толкова, след като аз ти причиних
толкова мъка?”
А майката отговаря:
“Помниш ли какво ти казах на процеса?
Казах ти, че един ден ще те убия.
Е, направих го.
Онзи,
който ти беше тогава, вече го няма, аз го убих. Този който седи пред
мен е съвсем различен човек. И сега аз отново имам син.
Ако не бях ти простила и бях продължила да те мразя, сега и двамата щяхме да страдаме, вместо да сме щастливи.
Аз ти простих отдавна, време е и ти да си простиш.”
Show more
Отбелязани:
