Публикувано:16 март 2015 г.
Когато раздаваш любов до безкрайност
и пазиш в сърцето си чуждите тайни.
Когато подаваш ръка на приятел,
човешката нужда навреме отгатнал.
Когато сред хората спящи будуваш
и с думи душевните рани лекуваш.
Когато на просяка къшей подаваш
и всяка дребнавост човешка прощаваш.
Когато деня с благодарност посрещаш
и просиш от Бога за нужди човешки.
Когато очакваш с надежда в живота
и другите учиш да следват доброто.
Когато, макар и за някои черен,
останеш на своите принципи верен.
Когато посрещаш бедите достойно
и вечер си лягаш със съвест спокойна.
Когато, дори и в напреднала възраст,
не спираш да черпиш от книгите мъдрост.
Тогава живееш със светлата мисъл,
че твоят живот е изпълнен със смисъл.
Цветан Диковски
Show more
Отбелязани:
