Публикувано:27 март 2015 г.
Под дъжда, който пие от роклята грях
Обичам да те слушам.
Преваляваш.
Докосваш сънено
и отмаляло.
Но нас ни няма помежду си,
защото е валяло?!
Не, не… защото
няма дъх от запознатост…
Възвърнато, отворено и свое,
в пътечки, криволичещи
в пространството
на мисълта,
без време времето
пресели се
по белите полета, през стиха
от път, по който са вървели влакове,
преди да си изтрият релсите от чакане.
Обагрени трептения
са очертали малки точки
на рокля за вечеря.
В крайпътен ресторант,
без светлини.
Ръката ти ще ми придърпа стола
и ще налее глътка вино,
последната реколта от мълчания.
Бездомни звуци плахо
ще вселят докосване,
наситено до бяло.
Пътуване ще се завръща бавно
и ще върви по блус, заситено
и недостатъчно от жажда.
Луната ще изплува в билото,
а после тихо ще се изтече в дъжда,
ще ми отмие роклята из локвите.
Ще заблестят от грях
и някоя мечта ще се всели в желанието.
автор: inamay
Show more
Отбелязани:
