Публикувано:3 април 2015 г.
ПЕТИ АПРИЛ - ЦВЕТНИЦА - ВРЪБНИЦА
Свързва се с
възкръсващата природа, чийто символ са цветята и пристигането на
Христос-син божи в Йерусалим на този ден , където хората го посрещат с
палмови клонки и възгласите " осамна".
Християнският празник
Цветница се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди
Великден и е един от най-хубавите пролетни празници....
Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на
най-скръбната, но и най-наситената с духовни послания седмица в живота
на вярващия християнин - времето, в което Христос приема страданието и
кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето
възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение и вечен живот.
На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си
осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи, сякаш
отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на
всенощното бдение в събота вечер.
След богослужението християните
отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване
от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и
възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната
икона.
Освен Цветница народът нарича празника още Цветна неделя,
Вая, Кукленден. Според старите български обичаи сутринта над портите на
всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от
зло и неплодородие.
На Цветница - празникът на цветята и цъфтежа, празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета.
По стар обичай , още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отивали в храма за тържествена служба и водосвет.
След църковния обряд, благословените вярващи си тръгвали с осветени
върбови клонки, които носели в домовете си. От тях свивали малки
венчета, които оставяли на иконата на Света Богородица, закичвали рогата
на кравите и воловете или захранвали всички домашните животни, за да са
плодовите и силни през годината.
Пазели я до следващата Връбница
защото вярвали, че е благословена от Господ и има необикновена сила
.Когато някой от семейството се разболеел, запалвали върбово клонче и с
него прекаждали болния, за да си иде болестта. С осветена върба баели
против уроки.
Върбови венчета слагали на главата и кръста при
главоболие и дископатия. Клонче от осветена върба забождали в земята,
където ровели къртици, червеи или попови прасета, за да не вредят на
посевите.
С върбови венчета прогонвали градоносни облаци, като
изричали тайнствени заклинания. Светена върба носели на гробищата,
запалвали я и прекаждали гроба, за да предпазят душите на умрелите от
тъмни, зли сили.
Обичайно , празникът продължавал с нареждането
на семейна трапеза, на която традиционно се поднасяла риба. След
тържествения обяд всички се събирали на мегдана, където играели весели
несключени хора, известни като буенец. Празникът завършвал с сключено
хоро, на което се хващали всички присъстващи. / обичаи /
Show more
Отбелязани:
