Публикувано:5 април 2015 г.
,,Притча за бутилка, листи, химикал и гумичка''
Автор; Александър Глог
Професор слага празната си бутилка от минерална вода на бюрото пред
него. Пита първокурсниците, дали бутилката е празна и , ако мислят, че е
празна да си дигнат ръцете. Всички вдигат ръцете.
Професорът сложил на бюрото няколко листи хартия.- Има ли нещо на листите? – попитал отново студентите.
- Не. – отговорили всички. Сега погледнете всички , химикалите и
гумичките пред Вас. Напишете на листите си чувство, име или нещо важно
за Вас.
След минути , всички студенти написали по нещо на листите пред тях.
- Вие какво написахте, колежке?- попитал професорът, едно момиче.
- Любов. – отговорила тя.
- А , Вие младежо?- посочил професорът едно момче.
- Името на приятелката ми. – казало момчето.
- Аз написах, рождената дата на майка ми.
- Кръстопът е моята дума.
Професорът станал и дал знак да замълчат.
- Всички сте написали някое чувство или важни за вас дати и хора.
- Сега, колеги вземете гумичките и изтрийте написаното от Вас. – помолил професорът.
След известно време на търкане, на всички студенти листите им се скъсали.
– Отговорете ми, защо се скъсаха листите Ви, а думата не се изтри?
- Професоре, нали знаете, че гумата може да изтрие само написаното с молив? – чули се няколко гласа.
- На всичките , листите Ви се скъсаха, след като се опитахте да изтриете написаните от Вас неща. Знаете ли защо, обаче?
В залата настъпи мълчание.
- Нека, да Ви кажа нещо. Бутилката е първата Ви глътка въздух. Тя е
началото на вашият живот. Листите са вашите истории. Химикалът сте
самите Вие. Думите, имената и датите, които написахте символизират
най-важното за всеки един от Вас. Гумичките са вашите грешки. Когато
търкахте с гумичките на всички Ви се скъсаха листите. Като цяло това е
животът, най-просто обяснено. Колкото и да се стараете , Вие винаги, ще
допускате грешки и ще се опитвате да поправяте нещата. Но така няма как
да ги поправите. Вие просто, унищожавате не написаното на листите, а
самите листи. Те са част от вашият живот. Никога не търкайте с гумичка,
вече написани с химикал неща, защото има опасност да скъсате всичките
листи. Просто, вземете следващият лист. Същността на това, което Ви
накарах да направите е елементарно. Не е важно, колко ще живеете и колко
ще е дебела книгата.Важно е, колко страници, ще са довършени и да не е
скъсан, нито един лист. Пазете спомените си, независимо какви са.
Най-накрая ни остават само, те.
Show more
Отбелязани:
