масаж
21 октомври 2013 г., 10:03:13 EEST
масаж
30 септември 2013 г., 9:12:06 EEST
натъртване..
19 септември 2013 г., 22:29:23 EEST
ски
13 септември 2013 г., 11:47:39 EEST
Швеицария
11 септември 2013 г., 21:53:39 EEST
крави
20 октомври 2013 г., 23:25:48 EEST
Летище София, 9 часа сутринта, делничен ден. Брат ми си заминава за Япония. Така и не разбрах кога си дойде, кога ходи на море, по разни села, вили и други селища и кога се наложи пак да си заминава. За разлика от мен, той винаги пътува със сравнително малко багаж, а си беше тук цял месец.
По пътя се кикотим неистово, защото той ми разказва как в последния си ден в София ял в някаква ултра-мега хитова кръчма, в която имало много яки кенефи. Гледай какви работи му правят впечатление на човек. И не се плащал – кенефът, де.
Щото нали знаете, че у нас, ако може, и такса на въздуха ще ти сложат. 30 стотинки – ако имаш – дишаш, ако не – много важно, баба ти все е дишала. Ама не са се сетили, та затова засега има такса само за тоалетните.
На мен любимият ми е в гражданското в Красно село. Хората се женят, вълнуват се, накипрени в рокли, костюми, поли, и от толкова емоции им се допикава. Обаче не знаят какво ги очаква на първия етаж.
Спретната леля клечи на трикрако столче и варди това, което впоследствие се оказва тоалетен лабиринт. Подземие. Катакомба. Вход – 30 стотинки. Като влакчето на ужасите в Пратера, само дето то е по-забавно – от личен опит знам.
Ако влезеш в катакомбата, се започва голямото ходене. И големия страх. То са едни стълби, едни тавани, едни лабиринти – със сигурност ще се напикаеш, а може и нещо по-лошо, докато намериш лелеяното помещение.
Аз понеже няколко пъти ходих на сватби там тази година, та на третия път знаех пътя и със затворени очи. И тъй като съм предприемчива, обмислям идеята да пусна в продажба карти за ориентиране в подземието. Ще ги раздавам безплатно – като безплатния вестник, дето трябваше да имаме, ама нямаме.
Обаче в тази кръчма имало и по-яки неща. Като например менюто. Готвели прекрасно – дробчета, мробчета, картофи и всякакви кулинарни еквилибристики.
Но най-готиното било, че предлагали задушун заек. Задушун. Милото задушуно зайче. И освен задушуния заек, имало и охльови. Охльооов. И той задушун. Абе, красота и вкуснотия.
Летището е полупразно. Тук таме сноват журналисти, които взимат интервюта от Тончо Токмакчиев. Винаги, когато брат ми заминава или идва отнякъде, на летището има журналисти. Предния път наште едва го посрещнали, защото с него се върнали и българите, които бяха съдени за фалшифициране на кредитни карти в Дубай.
Сега обаче е празничко и тъй като до полета му има доста време, се качваме в така наречения бар.
Там има 3 /трима клиенти/ и 3 /трима/ сервитьори. Тоест едното беше сервитьорка. Ьорка, както им вика един приятел. В групата на ьорките влизат фриз-ьорки, танц-ьорки, сервит-ьорки, стрийптиз-ьорки.
Приближавам се към бара да видя какво предлага, а ьорката ме поглежда като настъпана очиларка. Очиларката е змия. Преди да се усетя, вече съм наплюта с отрова.
„ТУКАЕСЪССЕРВИТЬОРКА!!!“.
Крясъкът й направо ми издуха обицата от носа, а на майка ми й се изхлузиха очилата заради въздушния вихър.
Изнизваме се в стройна редичка, а ьорката-очиларка се обръща към колегата си с думите „ùди виж тея кво искат“. Кво може да искаме? Със сигурност не искам да се изкъпя там, нито пък да плевя домати.
Мислех да й кажа, че е задушун заек, обаче си помислих, че зайчето е далеч по-сладко създание от тая грозотия. Пожелах й да се спъне по стълбите и седнах послушно на столчето.
Сервитьорът дойде, за да види кво искат ония, както му беше заповядано. Аз пък се опитах да видя информационното табло, за да знам колко време ни остава, обаче се затрудних доста. Не знам дали сте се пробвали да четете инфото за полетите от бара, но ако не сте – по-добре недейте.
Таблата са толкова малки, че трябва да ги гледаш с бинокъл. А аз съм далекогледа и обикновено виждам номера на автобуса от предната му спирка. Не изключвам възможността да са искали и по-малки да сложат, но най-вероятно не са се произвеждали.
Трябва да сложат надписи, които да предупреждават пътниците да си носят оборудване за четене на табла – микроскопи, бинокли, лабораторни стъкла и т.н. което пък ме подсеща за друга идиотщина на наша граница – тази на Калотина.
Там нашите граничари вече са турили надписите „Добре дошли в Европейския съюз“, а колегите им сърби се попикавали от смях. Онзи ден едни познати се връщали от Ниш с кола. Всъщност, джип – автоматик, пълна електроника.
Безпроблемно минали сръбските магистрали, сръбската граница, а и българската също. На нея, както вече споменах, вече се ветреел надписът „Добре дошли в Европейския съюз“. Много шик.
И на десетия метър след границата джипът паднал в такава огромна дупка, че му изключила цялата електроника, спирачките предали Богу дух и общо взето возилото се скапало тотално.
Добре дошли у евроблока и заповядайте в нашата първа дупка, безплатно.
Човекът се опитал да върне джипа обратно през нашата граница и да я връчи на баща си, който чакал отсреща – на сръбската.
Познайте обаче дали може? Не, не може. Защото неизправни превозни средства НЕ можели да напускат България. Няма значение, че те са се превърнали в НЕизправни заради нашите, българските, ДУПКИ.
Та така – на печелившите – честито. На останалите – ако сте тръгнали към България, по-добре обърнете на сръбската граница и бегайте към хърватско. Или към Япония, както прави брат ми.
Щото тука министрите не правят нищо друго, освен да си играят на мама, татко и детенце. Снощи гледах репортаж, в който образователният министър гордо вееше ученически бележник.
В него Дмитриевич Станишев му написал оценки, като най-високата му беше по гмуркане. Голям смях. В новините в 20 часа.
Абе, добре дошли в Европейския съюз. Тук е пълно със задушуни зайци. Само си изберете и си отстреляйте. Ловният сезон е открит целогодишно.
20 октомври 2013 г., 23:15:45 EEST
Ето сега ще ми свърши бензинът. Просто го виждам – стрелката е клюмнала огорчено под долната линия на червеното квадратче, в което по принцип никога не знам колко резерва има. Но колкото и да е имало, вече я няма – стрелката е под всякакви резерви, директно в нищото.
Карам на изпарения и се намирам на другия край на града. Разбира се, в нормална ситуация бих спряла на първата бензиностанция, за да напълня малката гад с колосалните пет литра и да отпраша волна и щастлива, но, уви, в себе си нямам и кьорав лев – просто така се случи. Значи, да обобщим – нямам бензин, нямам и пари. Път, за сметка на това, имам.
Светофар. Червен при това. И задръстване, естествено. Трябва да спра, нали така правят възпитаните хора, обаче всяко тръгване ми гори още мъничко от десетте милилитра скъпоценно гориво, които се плискат някъде там долу, насред необятния резервоар.
По средата на булеварда съм, а зад мене има огромен джип. Всички бързат, дават зор да минават, бутат се – кви са тия нерви, не мога да разбера. Аз само си представям как угасвам нещастно на пътя, в океана от кръвожадни шофьори, и ми става лошо. Никога никъде не ми е свършвал бензина – дори не знам какво ще направя, но се досещам те какво ще ми направят. Ето тоя зад мене, например, дето ми се е залепил за стоповете, директно ще слезе и ще ме направи на салата, а после по bTV ще оповестят тъжната вест в късната си емисия.
Зелено! Съвсем малко газ, колкото да тръгне – улавям се, че се моля на количката да ми помогне в този тежък момент, за да не влезем в новините, и тя ме чува. Слава богу, физическата саморазправа се отглага до следващия светофар. Почвам да обмислям евентуална спасителна операция. Приказката за неволята и прочие тъпотии.
Значи, ако спра на бензиностанция, имам два варианта: пълня пет литра и отлитам без да плащам, те се обаждат в полицията, правят ми засада на ендекато на културата, просват ме на асфалта, арестуват ме зрелищно, снимат цялата акция, Цв. Цв. излиза по телевизията и развълнувано обявява, че отново е заловил опасен престъпник. Предимства: ще вляза в централната емисия, а не в късната. Недостатъци – ще ми изстинат яйчниците, докато лежа на асфалта.
Вторият вариант е да спра и да ги помоля да ме черпят пет литра бензин. И без това имат много – 8 колонки, фрашкани с гориво, кво са едни пет литра?!? Мога да им предложа и да им подаря нещо в замяна – бъбрек, резервна гума, обиците ми, няколко гривни, каквото си изберат. Предимства: няма да присъствам в криминалния бюлетин. Недостатъци: малко вероятно да се съгласят.
Облива ме студена пот. Нямам дори туба с бензин в багажника, въпреки че сто пъти съм се заричала да се обзаведа с такава. Колата почва да дърпа и то на най-удачното място – на Попа. Ето тук вече ако ми свърши бензинът, ще настанат такива масови безредици, че ще вляза в историята и някой ден, след години, бъдещите поколения, които ще са израснали толерантни и човечни, ще ми издигнат паметник на жертва, паднала в нерадостен бой между ватман на трамвай, тролей, люлинска маршрутка и пернишки голф със спойлери. Но до този светъл бъдещ момент има много години - настоящето е това, което изглежда особено мрачно. Ако спре тук, ще трябва да бутам. Обаче как се бута кола? И къде да я избутам?!?
Усещам как ще ми писне, ще я зарежа насред релсите – точно там, където се пресича пътят на трамвая, тролея и маршрутката, ще й пусна алармата и ще ида да медитирам в Борисовата градина – човек трябва да си пази нервите, все пак, нали така ни говорят разни доктори, докато обясняват, че сме първи по инфаркти в Европа, света и въобще в цялата галактика.
О, има и полицаи. Най-красиво ще е и да ме спрат заради неизстъргана стара винетка и после никога повече няма да тръгна. Просто там ще си клекна и ще си остана завинаги. Пари не мога да им дам. Първо – не давам, второ – нямам. Биха могли обаче те да ми дадат, не е ли? Веднъж и те да се охарчат, да помогнат на гражданин в нужда – да ми връчат 10 лева, да ме екскортират до бензиностанция и да предотвратят съсипването на един иначе сравнително весел живот. Минавам покрай тях почти с надежда да видя вдигната палка, но, уви, те дори не ме забелязват.
Хубавото е, че вече съм си почти вкъщи. Стигна ли моята улица, вече няма да ми пука – ако ще да спре насред пътя, избутвам я някакси отстрани и я зарязвам там за по-хубави неизвестни времена, когато ще съм горд собственик на 10 лева и туба, дай боже всекиму.
Виждам моето място за паркиране. Ура, добрах се, колата фъфли, дърпа, ръмжи и се оплаква, но вече не й обръщам внимание. Паркирам я гордо, с физиономията на човек, който има в резервоара си поне едни сто-двеста литра бензин, гася и тържествено слизам. Толкова съм радостна, че направо чувствам как ми никнат криле. Не съм пребита, арестувана, нарязана на шопска салата и показана по всички телевизори.
Ето това, казвам си, трябва да е щастието. Не милиони от тото, не яхти, къщи, мезонети и бентлита.
Щастието е пет литра бензин. Толкова е просто.
А на вас дами случвало ли ви се е ?
20 октомври 2013 г., 22:59:57 EEST
Снимка: sxc.hu
В Single Dad Laughing са публикувани забавни мнения на деца за срещите, любовта и брака. Ето ги:
Как човек решава за кого да се ожени?
Трябва да намериш някой, който харесва същите неща като теб. Например, ако ти харесваш спорт, тя трябва да харесва това, че ти харесваш спорт и трябва да ти носи чипс и сос.
Алън, 10 г.
Никой не решава за кого ще се ожени, докато не порасне. Бог решава предварително и по-късно сам трябва да откриеш за кого си предназначен.
Кристен, 10 г.
На колко години трябва да се оженим?
23 години е най-добрата възраст, защото дотогава познаваш другия човек от цяла вечност.
Камил, 10 г.
Нито една възраст не е добра за женене. Трябва да си глупак, за да се ожениш.
Фреди, 6 г.
Как разбираме, че двама души са женени?
Трябва да познаем по това дали викат по едно и също дете.
Дерек, 8 г.
По какво си приличат майка ти и баща ти?
И двамата не искат повече деца.
Лори, 8 г.
Какво правят хората по време на среща?
Срещите са за забавление и хората трябва да ги използват, за да се опознаят. Дори момчетата имат какво да кажат, ако ги слушате достатъчно дълго.
Линет, 8 г.
На първа среща си казват само лъжи, за да им стане достатъчно интересно и да си направят втора среща.
Мартин, 10 г.
Какво ще направите, ако сте на среща, но тя е неуспешна?
Ще избягам вкъщи и ще се направя на умрял. На следващия ден ще се обадя на всички вестници, за да се убедя, че всички са писали за мен в колонката за умрелите.
Крейг, 9 г.
Кога е позволено да целунем някого?
Когато е богат.
Пам, 7 г.
Законът казва, че трябва да си на 18 години, така че аз не бих рискувал.
Кърт, 7 г.
Правилото е такова: Ако целунеш някого, трябва да се ожениш за него и да имате деца. Така е правилно.
Хауърд, 8 г.
Кое е по-добре - да си сам или да си женен?
Не знам кое е по-добре, но ще ви кажа едно. Никога няма да правя секс с жена си. Не искам да се уморявам.
Теодор, 8 г.
За момичетата е по-добре да са сами, но не и за момчетата. На момчетата им е нужно някой да чисти след тях.
Анита, 9 г.
Какъв щеше да е светът, ако хората не се женеха?
Много деца щяха да се чудят кои са родителите им, нали така?
Келвин, 8 г.
Какво трябва да правим, за да поддържаме брака си?
Казвайте на жена си, че е красива, дори и тя да прилича на камион.
Рики, 10 г.
20 октомври 2013 г., 22:57:01 EEST
Испанският художник Начо Рохо засне една и съща двойка в девет различни варианта - с различни дрехи, прически и грим. Никога не подценявайте значението на стила!
18 септември 2013 г., 10:08:33 EEST
По време на втория ми месец в колежа, професорът ни реши да ни направи кратък тест. Аз бях съвестен ученик и отговорих бързо на въпросите, докато не прочетох последния:
„Как е малкото име на жената, която чисти училището?”
Със сигурност това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти… беше висока, около 50 годишна, но как бих могъл да знам името й?
Предадох си листа, без да отговарям на последния въпрос. Точно преди часът да свърши, един ученик попита дали последният въпрос ще окаже влияние на оценката ни от теста.
„Със сигурност,” отговори професорът. „Във вашата кариера ще срещате много хора. Всички те са важни. Те заслужават вашето внимание и грижа, дори всичко, което можете да направите е да им се усмихнете и да кажете „Здравей”.
Никога не забравих този урок.
Ние всички сме равни в очите на Господ. Всеки човек е специален и важен, независимо от вероизповеданието му , от работа му или националността му. А и освен това помнете хората, които срещате по пътя си нагоре, защото ще ги срещнете пак по пътя надолу.
Неизвестен автор
18 септември 2013 г., 9:51:03 EEST
10 септември 2013 г., 13:58:43 EEST
1. Северното сияние
Без съмнение това е един от най-красивите природни феномени, представлява светлини в небето, които най-често се наблюдават през нощта в полярните райони. Смята се, че феномена се дължи на силно заредени частици от Слънцето, които пътуват през космическото пространство. Потокът от тази йонна плазма (известен още като слънчев вятър) си взаимодейства с магнитното поле на Земята, частиците се сблъскват, а газовете около тях започват да излъчват светлина.
2. Каещите се монаси (Penitentes)
Това са големи ледени шипове, които носят това име поради приликата си с качулатите монаси. Срещат се в планинските гледчери и могат да достигнат до 5 метра на височина. Ледените шипове се дължат на слънчевите лъчи, които проникват по-дълбоко в някои части на леда отколкото в други, което пък създава върхове между дупките.
3. Плуващите камъни
Мистериозните местещи се камъни в пустинната Долина на смъртта озадачават учените от десетилетия. Някои от тези скални късове тежат стотици килограми и изминават значителни растояния, при което оставят след себе си загадъчни овални дири в пясъка. Учените все още спорят по въпроса на какво се дължи това движение. Има една теория че вятъра причинява движението, но тя вече е отхвърлена, защото някои от камъните са твърде големи, за да бъдат поместени от вятър, а освен това и следите от движението не са в права линия.
4. Суперклетка (Supercell)
Суперклетки са наречени постоянно въртящите въздушни джобове - вихри вътре в буреносните облаци. Тези внушителни въздушни течения се образуват обикновено от две отделни бури, които се движат в различни посоки. Supercell са наблюдавани на много места по света, но най-често се срещат в Американския среден запад.
5. Огнени дяволи
Тези зловещо изглеждащи огнени стълбове (наричат се още огнени вихрушки) са рядък феномен, който се дължи на резки промени в температурата на въздуха и посоката на въздушните течения. Въпреки че изглежда като горящо торнадо, вертикалния стълб се запазва само за няколко минути, но и тези няколко минути стигат, за да се нанесат големи щети, предвид факта че понякога огнените дяволи достигат 3 метра ширина и над 60 метра на височина.
6. Ледени дискове
Ледените дискове обикновено се наблюдават само при изключително студени климатични условия и се получават по-скоро в дълбоките централни части на водните басеини, отколкото по краищата. Бавно движещото се течение върти ледените късове около оста им във водата, което създава специфичната им кръгла форма. Някои ледени дискове достигат до 150 метра в диаметър и често се появяват в клъстери (струпвания).
7. Гравитационни вълни
Гравитационните вълни се дължат на преместването на въздух във вертикална посока, обикновено като резултат на промените на атмосферното налягане в планините по време на буря. Спираловидния модел се създава, когато вертикално движещия се въздух преминава във въздушен джоб, което изменя свойствата на атмосферата и причинява промяна на динамиката на течността.
8. Цъфтежът на алгите
Не всички водорасли цъфтят зрелищно, но когато това се случва в морето и включва значителни количества фитопланктон, гледката е повече от изключителна. Водата придобива ярки цветове, вариращи от бледо оранжево до ужасяващо кърваво червено.
9. Огнена дъга
Огнени дъги се наблюдават, когато слънцето е на височина повече от 58 градуса в небето, а лъчите преминават през прозрачни облаци образувани от шестоъгълни кристали разположени на надморска височина. Слънчевата светлина влиза през вертикалната страна на кристала, пречупва се и излиза от долната страна и по този начин в небето се наблюдава оптична илюзия на лъчи, оцветени с цветовете на дъгата.
10. Бръмченето от Таос
Понеже за първи път шумът е бил записан в гр.Таос, Ню Мексико, феноменът е бил наречен Бръмченето от Таос и от тогава с това име се наричат бръмчащите шумове с неизвестен произход. Всъщност бръмченето се среща по-често в Европа и наподобява звука на работещ дизелов двигател. Можете да го чуете тук.
10 септември 2013 г., 13:56:52 EEST
10 от най-чистите места на света
******************************
Въпреки че придобивките на цивилизацията изглежда са навсякъде около нас, все още се намират кътчета по земното кълбо, където влиянието на хората е сравнително незначително. От ледените полета на Антарктида до джунглите на Папуа Нова Гвинея, ето 10 от най-девствените места на Земята.
Намибия
Република Намибия е една от най-рядко населените страни в света. Тази южноафриканска държава, която е получила името си от пустинята Намиб, е дом на една четвърт от цялата световната популация гепарди - около 2500 животни. С гигантските си пясъчни дюни, древни петроглифи (каменни надписи), кратери и водопади Намибия е една от най-девствените територии в Африка с почти недокоснат от човешка ръка пейзаж. Освен това е и единствената държава в света, където има специален закон, защитаващ здравето на екосистемата.
Галапагоски архипелаг
След Чарлз Дарвин още доста пътешественици са посетили тези уникални острови, но въпреки това Галапагос си остава девствено местенце. Архипелагът е дом на гигантски костенурки, игуани, птици, морски лъвове, пингвини, китове и риби и от 50 години е биологичен морски резерват. Човешката популация на Галапагоските острови наброява едва 23 000 души, но за сметка на това ендемичните видове растения и животни са стотици (ендемични са видовете растения и животни, които се срещат само и единствено там и никъде другаде на Земята).
Папуа Нова Гвинея...
... е едно от най-малко изследваните места на Земята. Учените са убедени, че многобройни непознати видове растения и животни се срещат в неизследваната вътрешност на страната и все още очакват да бъдат открити от науката. Разработването на богатите природни ресурси обаче е до голяма степен затруднено от неравния терен, неефективната законова уредба и високата цена на строящата се инфраструктура. Поради всички тези човешки проблеми природния пейзаж продължава да е неизследван и в голямата си част недокоснат от човешка ръка.
Сейшелски острови
В сравнение с всяка една друга страна, Сейшелите имат най-голям процент защитени терени - около 50% от териториите на островите са поставени под защита. Ето защо Сейшелските острови се славят с най-девствените плажове и с поразителни видове животни, като например националният символ - сейшелският черен папагал. Освен това Сейшелите имат близо 500 километрова брегова ивица покрита с най-фин морски пясък, а най-хубавото е, че сравнително малко хора посещават този изключителен морски рай.
Бутан
Макар много хора да смятат Тибет за най-незамърсена планинска област, всъщност този малък хималайски съсед на Тибет наречен Бутан е много по-чист. Повече от 60% от площта на страната е покрита с гори, а една четвърт от териториите и са уредени и защитени под формата на национални паркове. "Земята на буреносния дракон" - така наричат жителите на Бутан своята страна, която има и високи планини, и зелени долини, богата култура и изключително биоразнообразие.
Националния парк Дейнтри в Австралия
Понякога се оказва, че колкото по-старо е едно нещо, толкова е по-недокоснато от човека. Националния парк Дейнтри в далечния северен Куинсланд в Австралия представлява дъждовна гора, която е на възраст 110 милиона години и е една от най-старите екосистеми на Земята. Паркът е дом на някои уникални видове растения и съдържа дървета, които са на възраст повече от 2500 години.
Фиордланд, Нова Зеландия
В южния край на новозеландския западен бряг - там се намира районът Фиордланд (земя на фиордите) - дива планинска област, без белези на човешко "облагородяване". С високите си планини, спускащи се стръмно към назъбени каменисти низини и буйни планински потоци, районът Фиордланд никога не е имал значителна или постоянна човешка популация. Даже и маорите, коренното население на Нова Зеландия, посещават рядко областта и то само за малко - за лов и риболов или да събират ценния нефрит. Освен това ветровете във Фиордланд духат директно от Антарктида, поради което и въздухът там е един от най-чистите на планетата.
Полуостров Камчатка в Русия
Едва ли някой си представя Русия като особено чисто местенце, обаче полуостров Камчатка, който се намира в далечния изток на страната, е дива и девствена област, граничеща с Тихия океан на изток и с Охотско море на запад. Множество вулкани и глетчери са осеяли лицето на Камчатка, а освен това в последните десетилетия там са регистрирани и няколко мега-земетресения с магнитуд 9 по Рихтер.
Пустинята Атакама в Чили
Гледката в Атакама е една от най-странните на Земята, защото това е място, където наистина не капва и капка дъжд. Солни басеини, пясък и лава покриват площ от близо 100 хиляди кв. км, а почвата там е толкова лишена от живот, че NASA провежда в района тестове на оборудването си за мисиите до Марс. Поради голямата си надморска височина, почти пълната липса на облаци, сухия въздух и отсъствието на светлинно замърсяване и радиоизлъчвания от големи градове, пустинята Атакама е едно от най-добрите места в света за провеждане на астрономически наблюдения и там вече има построени две големи обсерватории, които изучават звездното небе.
Антарктида
Антарктида не е просто кътче, а цял континент, и при това наистина е девствена територия. Това е единствения континент, който все още не е постоянно заселен от хора, а 96% от площта му е покрита с лед, който на места е с дебелина повече от 1000 метра. Бройката хора обитаващи Антарктида, които се занимават най-вече с научна работа на континента и околните острови, варира между 1000 през зимата и 5000 през лятото. Въпреки че е едно от най-студените места на света и поради това е не особено гостоприемна към човешките обитатели, Антарктида е от съществена важност за други обитатели на Земята - пингвини, китове, тюлени и морски птици - всички те използват водите около континента като хранителна база.
10 септември 2013 г., 13:56:51 EEST
10 от най-чистите места на света
******************************
Въпреки че придобивките на цивилизацията изглежда са навсякъде около нас, все още се намират кътчета по земното кълбо, където влиянието на хората е сравнително незначително. От ледените полета на Антарктида до джунглите на Папуа Нова Гвинея, ето 10 от най-девствените места на Земята.
Намибия
Република Намибия е една от най-рядко населените страни в света. Тази южноафриканска държава, която е получила името си от пустинята Намиб, е дом на една четвърт от цялата световната популация гепарди - около 2500 животни. С гигантските си пясъчни дюни, древни петроглифи (каменни надписи), кратери и водопади Намибия е една от най-девствените територии в Африка с почти недокоснат от човешка ръка пейзаж. Освен това е и единствената държава в света, където има специален закон, защитаващ здравето на екосистемата.
Галапагоски архипелаг
След Чарлз Дарвин още доста пътешественици са посетили тези уникални острови, но въпреки това Галапагос си остава девствено местенце. Архипелагът е дом на гигантски костенурки, игуани, птици, морски лъвове, пингвини, китове и риби и от 50 години е биологичен морски резерват. Човешката популация на Галапагоските острови наброява едва 23 000 души, но за сметка на това ендемичните видове растения и животни са стотици (ендемични са видовете растения и животни, които се срещат само и единствено там и никъде другаде на Земята).
Папуа Нова Гвинея...
... е едно от най-малко изследваните места на Земята. Учените са убедени, че многобройни непознати видове растения и животни се срещат в неизследваната вътрешност на страната и все още очакват да бъдат открити от науката. Разработването на богатите природни ресурси обаче е до голяма степен затруднено от неравния терен, неефективната законова уредба и високата цена на строящата се инфраструктура. Поради всички тези човешки проблеми природния пейзаж продължава да е неизследван и в голямата си част недокоснат от човешка ръка.
Сейшелски острови
В сравнение с всяка една друга страна, Сейшелите имат най-голям процент защитени терени - около 50% от териториите на островите са поставени под защита. Ето защо Сейшелските острови се славят с най-девствените плажове и с поразителни видове животни, като например националният символ - сейшелският черен папагал. Освен това Сейшелите имат близо 500 километрова брегова ивица покрита с най-фин морски пясък, а най-хубавото е, че сравнително малко хора посещават този изключителен морски рай.
Бутан
Макар много хора да смятат Тибет за най-незамърсена планинска област, всъщност този малък хималайски съсед на Тибет наречен Бутан е много по-чист. Повече от 60% от площта на страната е покрита с гори, а една четвърт от териториите и са уредени и защитени под формата на национални паркове. "Земята на буреносния дракон" - така наричат жителите на Бутан своята страна, която има и високи планини, и зелени долини, богата култура и изключително биоразнообразие.
Националния парк Дейнтри в Австралия
Понякога се оказва, че колкото по-старо е едно нещо, толкова е по-недокоснато от човека. Националния парк Дейнтри в далечния северен Куинсланд в Австралия представлява дъждовна гора, която е на възраст 110 милиона години и е една от най-старите екосистеми на Земята. Паркът е дом на някои уникални видове растения и съдържа дървета, които са на възраст повече от 2500 години.
Фиордланд, Нова Зеландия
В южния край на новозеландския западен бряг - там се намира районът Фиордланд (земя на фиордите) - дива планинска област, без белези на човешко "облагородяване". С високите си планини, спускащи се стръмно към назъбени каменисти низини и буйни планински потоци, районът Фиордланд никога не е имал значителна или постоянна човешка популация. Даже и маорите, коренното население на Нова Зеландия, посещават рядко областта и то само за малко - за лов и риболов или да събират ценния нефрит. Освен това ветровете във Фиордланд духат директно от Антарктида, поради което и въздухът там е един от най-чистите на планетата.
Полуостров Камчатка в Русия
Едва ли някой си представя Русия като особено чисто местенце, обаче полуостров Камчатка, който се намира в далечния изток на страната, е дива и девствена област, граничеща с Тихия океан на изток и с Охотско море на запад. Множество вулкани и глетчери са осеяли лицето на Камчатка, а освен това в последните десетилетия там са регистрирани и няколко мега-земетресения с магнитуд 9 по Рихтер.
Пустинята Атакама в Чили
Гледката в Атакама е една от най-странните на Земята, защото това е място, където наистина не капва и капка дъжд. Солни басеини, пясък и лава покриват площ от близо 100 хиляди кв. км, а почвата там е толкова лишена от живот, че NASA провежда в района тестове на оборудването си за мисиите до Марс. Поради голямата си надморска височина, почти пълната липса на облаци, сухия въздух и отсъствието на светлинно замърсяване и радиоизлъчвания от големи градове, пустинята Атакама е едно от най-добрите места в света за провеждане на астрономически наблюдения и там вече има построени две големи обсерватории, които изучават звездното небе.
Антарктида
Антарктида не е просто кътче, а цял континент, и при това наистина е девствена територия. Това е единствения континент, който все още не е постоянно заселен от хора, а 96% от площта му е покрита с лед, който на места е с дебелина повече от 1000 метра. Бройката хора обитаващи Антарктида, които се занимават най-вече с научна работа на континента и околните острови, варира между 1000 през зимата и 5000 през лятото. Въпреки че е едно от най-студените места на света и поради това е не особено гостоприемна към човешките обитатели, Антарктида е от съществена важност за други обитатели на Земята - пингвини, китове, тюлени и морски птици - всички те използват водите около континента като хранителна база.
8 септември 2013 г., 12:54:37 EEST
Интересни са се получили 
5 септември 2013 г., 19:26:25 EEST
На първата снимка, може наистина да ви се струва, че е Биг Бен, но момент… каква е тази ръка, която го държи?
В действителност, това е ръката на фотографа Майкъл Хъгес, който прави поредица от снимки със оптична илюзия и евтини сувенири на известни обекти. Майкъл започва проекта през далечната 1998, когато се кани да купи картичка на дъщеря си от туристическата платформа на легендарната скала Лорелай в непосредствена близост до река Рейн.
“Бях удивен, защото тя просто изглеждаше една огромна сива дупка в небето и това беше точната позиция на фотографа, който беше направил снимката” казва Майкъл за Дейли Мейл.
Неговият flickr сега е посетен от близо 5 милиона, но най-голям връх има когато получава е-мейл от продуцента на шоуто на Джей Лено. За съжаление, “още от телефонния разговор беше достатъчен, за да я убедя, че по телевизията няма да е достатъчно въздействащо, и така той изпуска големия си шанс.”
сайт: hughes-photography.eu | flickr
5 септември 2013 г., 19:23:56 EEST
Художникът Андрес Амадор създава нервероятни картини на мащабни пясъчни плажове, използвйаки само едно гребло и няколко доброволеца.
“Мечтата ми е да направя всичко произведение на изкуството в различни места по света и да привлека повече хора в изкуството с мен”, казва художникът.
Гледам направеното от него и все още се чудя колко време им е отнело да направят всички тези пясъчни рисунки, фигури и форми, а още повече колко време им е отнело да ги измислят и да намерят подходящото място за тях. Според сайта на Амадор, той и помощниците му имат само 2 часа да направят подобно нещо, преди приливът да се върне и да изтрие всичко.
5 септември 2013 г., 19:21:58 EEST
5 септември 2013 г., 19:21:39 EEST
5 септември 2013 г., 19:21:13 EEST
5 септември 2013 г., 19:20:46 EEST
5 септември 2013 г., 19:20:17 EEST
5 септември 2013 г., 19:19:53 EEST
5 септември 2013 г., 19:19:19 EEST
Френският фотограф Leo Caillard заедно с френския художествен ръководител Алексис Persani организират обличане на древни класически скулптори на Лувъра в нещо по-модерен и съвременно.
За да създадете ул. “Стоун”, Caillard първо снима статуите и приятелите си в подобни пози. След това Persani подрежда снимките, изтривайки в Photoshop всичко, оставяйки дрехите в най-горния слой.
С контрастираща модерна и класическа култура, творческият дует иска да покаже, че обществото е претърпял голяма промяна и продължава да се променя. Резултатите са смешни! Те показват също така, че дрехите имат огромно въздействие върху начина, по който се възприема.
5 септември 2013 г., 19:17:35 EEST
