Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата ѝ били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да ѝ помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото ѝ да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега! Никога не бихме могли да полетим!
Полската мишка и градската мишка
Полската мишка била прочута със своето гостоприемство. Затова, когато градската мишка дошла да я навести, тя й предложила всичко, което имала - малко зрънца, ябълки, няколко още кисели гроздови зърна. Учудена от нейната бедност, градската мишка се съжалила над нея и я поканила в своя дом.
Тя живеела доста охолно в складовете на един богат търговец. И когато я посетила нейната бедна роднина, градската мишка я поканила на трапеза, отрупана с меса, риби и сладкиши. Полската мишка започнала да се храни със завиден апетит и непрекъснато хвалела домакинята за разкоша, в който живее. Да, но насред приказната вечеря стопанинът се върнал и двете мишки били принудени да напуснат трапезата и да се скрият със светкавична бързина. То се знае, богатият господин не желаел да си има работа с тях и ако ги видел, щели наистина да загазят. Щом се шмугнали в една дупка, гостенката се обърнала към домакинята:
- Сега разбирам каква цена плащаш за превъзходната си храна. Аз предпочитам да живея свободно на скромна трапеза, отколкото да се храня добре с вечно свито сърце.
И като казала тези думи, полската мишка се сбогувала с градската мишка и доволна се завърнала вкъщи.
Ако топъл южен полъх те докосне,
в него ще откриеш мойта топлина.
Веднъж в живота някой омагьосва
с две капки от онази, живата вода.
Спомни си дните, през които заваля
необяснимо чисто като летен дъжд
и превърна се във стих, а той копня
дълго в сините очи на есенния мъж.
За лилавото на люляците си спомни,
за аромата им с усещането за жена.
После шепнейки и лаконично разкажи
как губил си се във студената мъгла.
За моя лъч прокраднал се през нея
прошепни и думите които нарисувах.
Ще те изслушам, няма да посмея
да попитам колко много си тъгувал.
Слънчево и тихо ще ти си усмихна.
След този дъжд ще донеса дъгата,
ще отшумя, в далекото ще стихна,
а ти ще си си поговорил със водата.
тревичка
косачка
косене
сено
село
магарета
То и аз така мисля ,но не всички сме на едно мнение.
-коне
каруца
хехехе без думи..
антикварна кола
мустанг
мечта
къща на брега.,,,на морето
аха ама за рождения ден./годежен е в мин,време/
................
подарък
това намек ли е ??
годежен
пръстенчеее
за теб ли?Вероятно,че е по добре да си скучен ,от колкото различен.Защото различните просто дразнят.
Та другите от групата попитали Зен.
-Да не си бил в бис.бг
а той само се усмихнал....
.....oхххх.....милите зелени човечета....дори и в сайтовете не ги посрещат с разбиране....
Скоро едно дето му викат ЗЕН ходило в един сайт обаче го изгонили щото не било като другите.....Усъмнили се че не било там да се запознава с Хората...Чудя се, какви ли изводи ще си извадят зелените човечета за.........