Умее да усмирява амбициите

Мария Каварджикова безспорно е една от най-талантливите български актриси. Талантът й обаче не е само на сцената. Тя влиза чудесно и в ролята на добър съветник за по-младите си колежки в театъра, учейки ги да не прибързват, приемайки първата роля във филм или сериал.
„Съветвам ги да усмирят амбициите си, защото прекалените амбиции водят понякога до големи разочарования. Така е в професията. Някой път си на гребена на вълната и попътният вятър те носи, друг път – застой, и ти се струва, че потъваш в блато”, признава Каварджикова.
Когато играе, актрисата сякаш става друг човек. Различна е от делничното си излъчване – сякаш се преобразява и физически, става по-красива. А всичко пошло, грозно и изкуствено край нея – просто бледнее, не се забелязва.

“Оперирала” от апандисит своя приятелка

Актрисата е родена на 2 ноември 1956-а в семейството на учителка от София и смолянчанин. До седмата си година Мария живяла в Крумовград, а после се преместила с родителите си в столицата. В детските си години Каварджикова искала да става лекарка. Малката веднъж взела ножицата на дядо си и се заела да „оперира” апандисита на приятелско момиченце. Разпрала му корема и шурнала много кръв. Добре, че докторите успели да спасят девойчето. В тийнейджърските си години пък Мария била въздебела, признава самата актриса днес. За разлика от сега, когато фигурата й прилича на статуетка.

Освен лекар като малка Мария Каварджикова е искала да става и... автобусен шофьор. „Живеех при баба и дядо – и всички пътувания до София и обратно за мен бяха приключение, за което се говореше дълго, а шофьорът беше главно действащо лице. Крумовград беше топъл южен град, който си имаше свой културен елит, имаше самодеен театър, хор, съществуваше истински възрожденски патос. Сигурно това, което съм видяла там, е оставило нещо в мен. Но все пак решението да стана актриса, мисля, че беше по-скоро импулсивно”, откровена е Каварджикова. „Просто завърших гимназия и реших да опитам. Приеха ме, както се казва, от раз. Ако ме бяха скъсали, сигурно нямаше да се явя повторно. Благодаря на съдбата и на проф. Надежда Сейкова, която откри нещо в мен.”

35 театрални сезона са зад гърба й

Навремето Мария Каварджикова не слизаше от екрана – по-запалените киномани помнят това. Както и от сцената на Народния театър. След промените обаче единствената по-запомняща се роля тя прави в сериала на ТВ7 – „Дървото на живота”. Играе, когато е поканена. Признава, че е разочарована от факта, че новите български сериали и филми се рекламират основно чрез личния живот на актьорите.
„Българското кино може да зависи от биографията на артиста само у нас. Извън България се търсят други качества”, откровена е актрисата. И въпреки че зад гърба й гордо стоят цели 35 сезона, тя не се чувства нито стара, нито предвидима в играта си.

Има два брака зад гърба си

Мария Каварджикова има два брака зад гърба си. Неин първи съпруг е актьорът Константин Цанев, от когото са двете й щерки Александра и Гергана. Двамата се запознават във ВИТИЗ, като любовта им пламва още в първи курс.

„И двете ми бременности ги разбрах много късно - в седмия и в петия месец”, връща лентата звездата на Народния театър. Щяла да има и трето дете, но направила аборт – според тиражираните информации – в една таванска стая с две циганки край нея. „Като куче, защото никой не се интересуваше от умъртвените плодове”, спомня си кошмара Каварджикова. Но понеже направила спонтанния аборт в шестия месец, здравословното й състояние тогава рязко се влошило. Актрисата вдигнала температура и няколко дни била на границата между живота и смъртта.

С първия си съпруг Мария живяла до падането на комунизма. През 1990-а той заминал за Германия, за да работи в „Дойче веле”. Година по-късно актрисата гостувала на мъжа си в Кьолн, но при визитата го убедила да се разделят приятелски.
Втората й половинка е режисьорът Иван Балевски. С него Каварджикова се познава още от 1985-а. Срещнали се на снимачната площадка на филма „Място под слънцето”, на която Балевски се трудел като асистент. Преди да се залюби с Каварджикова, Балевски имал за жена грузинка, която обаче напуснал не след дълго, за да се отдаде изцяло на Мария. Заживели заедно преди още актрисата да получи официално развод от Константин Цанев.

Плаче по всеки повод

„Аз съм номад и плача по всеки повод”, споделя актрисата в едно свое интервю. И разказва за себе си така:
„Родена съм в Източните Родопи. Обичам да ходя сред планината, не обичам затворени пространства. Майка ми беше педагог в Крумовград. Баба ми бе прелестна жена, смятаха я за властна, но за мен беше спасителен пояс. Много хубаво пееше родопски песни. Първото ми запознанство със словото бе песента. По-късно събориха малката ни къщичка, а там ухаеше на лимони - баба ги отглеждаше в саксии. Мислех, че детството ще продължи безкрай... По някой път си мисля, че съм била номад - непрекъснато се движа, бързо говоря. Аз съм духовен пътешественик. Мечтая за пътешествия, да разглеждам и научавам нещо ново и ако може, да съм по-самичка... Все си намирам за какво да поплача: кадър от филм, дете, чиято сълза се е търкулнала по бузата, увехнало цвете...”.

Притежава два „Аскеер”-а

Мария Каварджикова е носителка на две награди „Аскеер” – за водеща женска роля в „Спускане от връх Морган” през ’97-а и за водеща женска роля в „Бившата мис на малкия град” през ’99-а. През 1998-а е наградена и от Съюза на артистите в България. Същата година получава и награда на театралните празници в Благоевград – за ролята на Василиса в „На дъното”. През 2014-а е удостоена и със „Златен век” – печат на Симеон Велики.

Десетки са ролите й и в киното, като най-знаковият за нея филм е „Оркестър без име” (1982), „Лавина” (1982), „Куче в чекмедже” (1982), семейният тв сериал „Дом за нашите деца” (1987), историческата копродукция „Версенжеторикс” (1999), „Една калория нежност” (2003), „Госпожа Динозавър” (2003), „Ако някой те обича” (2010).

Още при дебюта си на сцена през 1979-а Мария Каварджикова сваля дрехите си пред публика. Каварджикова го прави заради образа, в който се превъплъщава. Тя играела къпеща се византийска императрица. Но все пак не била съвсем дибидюс, а облечена в трико с телесен цвят. Пред нея пък имало найлонова прозрачна завеса, издава човек от техническия екип на хитовата някогашна продукция.

В „Откраднат живот” сега я виждаме като добрата и скромна съпруга на директора на МБАЛ „Свети Кирил” д-р Генадиев - Евгения, която дълго време не успява да дари мъжа си с наследник. Раждането на дългоочаквания син е белязано от болест – той е с тежка сърдечна малформация. По онова време (1982 г.) повечето такива случаи завършвали фатално. По същото време се ражда и друго момченце, чиято майка умира по време на раждането. Д-р Генадиев е изправен пред тежък избор – може ли да промени съдбата или трябва да приеме това, което му е отредила.

Подготви Анелия ПОПОВА