Публикувано:21 февруари 2015 г.
И се сърдя ужасно на себе си...
Започвам всеки ден със "Край!"
Какво по-хубаво начало...
От днес не вярвам в любовта.
Без нея пак ще съм си цяла.
Без тебе вече не боли.
Дори не помня, че болеше.
Сълзи ли? Глупости...Сълзи...
Каквото беше...знаеш...беше.
И вече лъжа съвършено.
Почти си вярвам...Само че
след няколко секунди време
едно предателско гласче
нашепва "Още го обичаш.
И знаеш, че ще е така...
пред себе си, добре, отричай.
Но няма как пред Любовта..."
И тръгва всичко пак обратно-
сълзите, липсата ти, празнотата...
Какво, че любовта е вятър...
Той ми е нужен. За крилата.
А мислех, че умело лъжа...
И мислех, че ще си повярвам.
Ще спра да съм ужасно тъжна.
Ще спра завинаги да те очаквам.
Излиза, че не става лесно.
Това, проклетото сърце
ще те очаква цяла вечност.
Или поне докато спре...
/ caribiana/
Show more
Отбелязани:
