Публикувано:11 март 2015 г.
За всеки нож в гърба ти давам хляб.
И малко мед, за да ти бъде сладко...
Гася с усмивка силният си гняв,
и гледам те смирено, мили братко.
За всяка дума, дето ме раняваше
и ровеше в сърцето ми дълбоко,
а ти отгоре щедро посоляваше...
Напук на всичко смея се широко!
Боли ли ме? Боляло е преди...
Но крехките ми нявга рамене
товарът на горчивите ми дни
днес с чиста лекота ще понесе.
За всяка твоя користна лъжа,
дарила ми криле на пеперуда...
За всяко мое тупване в прахта
разбирайки, че всичко е заблуда...
За всяка болка, дето причини ми...
прощавам ти! Спокойно нека спиш.
Отмих грехът ти, трупан със години...
Но ти на теб дали ще си простиш?
Павлина Соколова
Show more
Отбелязани:
