Публикувано:12 март 2015 г.
ПРОЛЕТНО
Станислава Василева Немска
Други стихотворения
Приижда пролет. Светлото царѝ.
Дори калта мирише на кокиче,
а циганката, даже без пари,
на тъжната ми длан любов предрича.
Блести тревата, с вик зелен расте —
една загадка с въздуха привиква.
Напролет всяко бъдещо дете
е малка тайна, скрита под завивката.
Виж как в гнездото в стария комин
танцуват две завърнали се птици.
Пои чешмата пътника самин,
поспрял за малко, морен за водица.
Момите идват, скупчени без ред,
и всяка иска жажда да му стане.
Кобилиците с менците от мед
играят върху кръшните сукмани.
Забравен блян разпуква се. Мълчи.
Сърцето му е пролетно. Играе.
И той избира с устни и очи
най-слънчево засмяната, открая.
От капките по медения ръб
отпива глътка пролет минзухарена.
Такъв абсент, убиващ зимна скръб,
не знаят и най-смелите знахари!
Show more
Отбелязани:
