Публикувано:9 март 2015 г.
ЖЕНАТА - ЕСЕН
Няма значение на колко години е всъщност. Вероятно отдавна е минала 40.
Тя не тъгува за младост, защото е пълна с изненади, от които
най-непокорната е, че тя е млада, като началото на септември. Тя е
безгрижното циганско лято на възрастта си. Красива като хризантема и
опиваща като вино, което доскоро е било само грозде в лозниците. Жената –
есен е топла и сбъдната. Тя знае какво иска и още по-важното, че знае
как да го получи. Тя е съвършена, защото нищо не мо же
да я уплаши и спре. Тя е претичала своята пролет и дълго е горяла в
красивото си лято. Има спомени, които може да заключи само в една песен.
Тя е рисувана, тя е отричана, тя е целувана и просто обичана. Децата й
са подарък, който все още разгъва с вълнение, удивление и възторг.
Понякога се чувства могъща като земята, а в следващия миг прохожда в
света на сетивата. Никога не е била по-сигурна в себе си. Прочела е
всички приказки. Срещнала е много жаби, преди да целуне принца. Понякога
се събужда като след стогодишен сън, само и само да открие, че има още
ръце за прегръщане. Жената есен трудно тъгува, но тогава валят дъждове
от очите й. Всичките й приятели се готвят за дълго зимуване, а тя все
още си има щурец в ухото. С последното ято е изпращала надеждите си,
присвивайки очи, да не видят децата й. Събира вести от тях като пера по
земята. Тя ухае на вятър, на дъжд и на кестени, още горещи – като
обещание. Има очи на септември и сърце на момиче. Тя би повярвала само
на онзи, който ще я оцвети в златисто. Защото за всичко е платила с
душата си...
Show more
Отбелязани:
