Публикувано:23 февруари 2015 г.
Езикът на цветята процъфтява през времето на Викториянската епоха,
когато откритото изразяване на любовни симпатии и сексуални помисли се
считало за неморално за обществото. Ето защо езикът на цветята се
наложил като деликатен шифър, чрез който младите влюбени си
комуникирали.
Според някои тази апокрифност на чувствата, страхът и забраната за
свободното им изразяване, чувството за нещо съкровено и тайно, са родили
по-силната и отдадена романтика на онази епоха, в противовес на
днешната показност.
Тази богата, чувствена символика на цветята, способна да кодира
емоционалният свят на човека, не е чужда и на българската традиция,
както показва и Йордан Йовков в разказа си „Последна радост”.
Show more
Отбелязани:
