Публикувано:21 февруари 2015 г.
В нашия триизмерен свят има една голяма тайна. Тя се състои в това,
че структурата на нашата мисъл, реч и биологичното ДНК са идентични. Те,
както и цялата Вселена, са изградени от вълни, светлина и безкрайно
море от възможности. Каквото кажем или си помислим се записва първо в
генетичния код на тялото ни. После то започва да привлича от Вселената
същите събития и обстоятелства, така че каквото сме си помислили или
изрекли, много скоро се материализира в живота ни. Така съдба та
на човека поема в такава посока, която сме й задали като команда в
нашия ДНК компютър. "Ако само ругаем, завиждаме на другия, после нека не
се чудим защо живеем зле", казва езотеричният физик, писател - автор на
"Теория на когиталността" Ивомир Димчев (когиталност от лат. cogito -
мисля).
Днес дума, която
присъства най-често по протести и предизборни лозунги, е "отричане": на
системата, на политиците, на лошия живот. Димчев обаче изтъква, че на
невидимо енергийно ниво думите и емоциите често ни играят лоша шега.
Защото, когато отричаме яростно нещо, ние всъщност го приемаме също
толкова силно. "Да вземем самата дума "отричам". Нейната по-дълбока
етимология идва "от реченото" т.е. от потока на речта. Значи ние уж
отхвърляме нещо на пръв поглед, но всъщност го взимаме от цялото,
поставяме го на пиедестал и изричайки го кодираме в самите себе си",
разяснява метафизикът. Той разшифрова и други думи и изрази. Така
например в "Съединението прави силата", което стои над Народното
събрание, се крие формулата "един-е-ние". Тя изразявала, че разликата
между "един" и "ние" е нашето Его, което ни пречи да се обединим. На
енергийно ниво словосъчетанието показвало още, че между един човек и
множеството стои нивото на енергията, която също се обозначава с Е
(електрон).
В думата "о-бич", пък се криел символът на омагьосания
кръг (О) и на бича. Което подсказвало, че човешката любов, основана на
страстта и притежанието е несъвършена и много често ни носи страдание.
Казвайки Сбогом (с-бог-ом), човек, пък без да осъзнава пожелавал някому
с нЕго да е Бог и вселенската хармония, изразявана на Изток със звука
"Ом". Според Ивомир именно заради това трябва да внимаваме какво казваме
и как мислим, и чувстваме, защото всичко има значение.
Show more
Отбелязани: