Етикети

Ilian Hris Блогове

22 блога
  • 23 Nov 2013
    Бивша служителка на хоспис състави списък, в който описва основните неща, за които съжаляват хората, които са на прага на смъртта. Жената е работила в хосписа дълги години. Работата й се състояла в това да облекчи последните мигове от живота на тежко болни пациенти. Така че тя неотлъчно стояла до тях в последните им дни и часове. В резултат на наблюденията си служителката на хосписа обобщила пет основни „причини за съжаление”, които умиращите пациенти споделяли с нея. 1. Съжалявам, че нямах смелостта да изживея живота си така, както аз самият исках, а не живота, който другите очакваха от мен. Това е най-често срещаното съжаление сред хората. Когато човек осъзнае, че животът му е почти приключил, той лесно може да погледне назад и да види кои негови мечти са останали нереализирани. Повечето хора не са се опитвали да осъществят дори половината от мечтите си и на прага на смъртта те трябвало да признаят пред себе си, че това се е случило само заради избора, който са направили или не са направили през живота си. 2. Съжалявам, че съм работил твърде много и че в името на препитанието съм посветил голяма част от живота си на еднообразна и монотонна работа. 3. Съжалявам, че нямах смелост да изразявам чувствата си. Много хора потискат чувствата си, за да запазят определени взаимоотношения с другите. В резултат на това те негласно са се съгласили да водят посредствено съществуване и никога не са станали такива, каквито биха искали да бъдат. Появата на много заболявания е свързана с изпитването на чувство на огорчение и негодувание. 4. Съжалявам, че не запазих връзката със своите приятели. Често тези хора дори не осъзнават всички предимства на поддържането на контакти със старите приятели, докато не разбират, че им остават няколко седмици живот. Те дълбоко съжаляват, че не са посветили на тези приятелства времето и усилията, които заслужават. Хората, които водят активен живот, са склонни да подценяват значението на приятелството. Но когато застанете на прага на смъртта, материалната страна на живота губи своята стойност. 5. Съжалявам, че не позволих на себе си да бъда по-щастлив. Този вид съжаление се среща учудващо често. Много хора не разбират напълно, че щастието им е въпрос на избор. Поради страх от промяна те се преструват пред другите и пред самите себе си, че са доволни от своя живот.    
    2182 Публикувано от Ilian Hris
  • Ilian HrisОт Ilian Hris
    Бивша служителка на хоспис състави списък, в който описва основните неща, за които съжаляват хората, които са на прага на смъртта. Жената е работила в хосписа дълги години. Работата й се състояла в това да облекчи последните мигове от живота на тежко болни пациенти. Така че тя неотлъчно стояла до тях в последните им дни и часове. В резултат на наблюденията си служителката на хосписа обобщила пет основни „причини за съжаление”, които умиращите пациенти споделяли с нея. 1. Съжалявам, че нямах смелостта да изживея живота си така, както аз самият исках, а не живота, който другите очакваха от мен. Това е най-често срещаното съжаление сред хората. Когато човек осъзнае, че животът му е почти приключил, той лесно може да погледне назад и да види кои негови мечти са останали нереализирани. Повечето хора не са се опитвали да осъществят дори половината от мечтите си и на прага на смъртта те трябвало да признаят пред себе си, че това се е случило само заради избора, който са направили или не са направили през живота си. 2. Съжалявам, че съм работил твърде много и че в името на препитанието съм посветил голяма част от живота си на еднообразна и монотонна работа. 3. Съжалявам, че нямах смелост да изразявам чувствата си. Много хора потискат чувствата си, за да запазят определени взаимоотношения с другите. В резултат на това те негласно са се съгласили да водят посредствено съществуване и никога не са станали такива, каквито биха искали да бъдат. Появата на много заболявания е свързана с изпитването на чувство на огорчение и негодувание. 4. Съжалявам, че не запазих връзката със своите приятели. Често тези хора дори не осъзнават всички предимства на поддържането на контакти със старите приятели, докато не разбират, че им остават няколко седмици живот. Те дълбоко съжаляват, че не са посветили на тези приятелства времето и усилията, които заслужават. Хората, които водят активен живот, са склонни да подценяват значението на приятелството. Но когато застанете на прага на смъртта, материалната страна на живота губи своята стойност. 5. Съжалявам, че не позволих на себе си да бъда по-щастлив. Този вид съжаление се среща учудващо често. Много хора не разбират напълно, че щастието им е въпрос на избор. Поради страх от промяна те се преструват пред другите и пред самите себе си, че са доволни от своя живот.    
    Nov 23, 2013 2182
  • 18 Oct 2013
    Хамбо Лама се завърнал след смъртта си, както обещал Мнозина монаси познават смъртта, умирайки при медитация и освобождавайки се от земното си съществувание. Те могат да медитират десетки години и техните тела не се разлагат. Пример за това е медитиращият лама в Бурятия – Даши-Доржо Итигелов (в света на ламите той е XII Пандито Хамбо Лама). Хамбо Лама седи в поза лотос и не се движи, не приема храна и не реагира на външни дразнители. Той е мъртъв от почти 100 години. Но всички лами от Иволгински дацан – най-стария будистки манастир в Русия – говорят за него като за жив. Например, ако поискате да се запознаете с него, настоятелят на Иволгинския дацан Дагба Очиров ще ви отговори така: "Сега той почива. Когато настъпи Денят, той ще вземе участие в службата. Ще могат всички да говорят с него", пише Комсомолская правда. Известно е, че през 1867 година 15-годишното сираче Даши-Доржо Итигелов дошъл в един от бурятските дацани, за да посвети живота си на духовната практика. Според легендата в едната си ръка той носел тояга, а в другата – човешки череп. Направил такова впечатление на ламата, който го обучавал, че му предложили стипендия – 5 рубли на месец, а жителите на околните села плащали за него данък, освобождаващ го от воинска служба. Няма официални документи за това как е умрял Даши-Доржо Итигелов. През 1927 г. той призовал учениците си, казал им, че ги напуска, но че ще се върне един ден. На прощаване помолил да прочетат за него Харе Намши – молитва "благопожелание за отиващия си", която се произнася над мъртвите. Всички присъстващи отказали, затова Итигелов я зачел сам, след което го последвали и учениците му. Под нейните думи Хамбо Лама си отишъл от живота на 75-годишна възраст. Погребали го вертикално, седящ все така в позата лотос, в саркофаг от кедър. За да го извадят през 2002 година – един от монасите получил видение, че така трябва да се постъпи. Ексхумацията била проведена в присъствието на представители на властите и учени. Последните потвърдили – нетленното тяло на покойния представлява необясним феномен. Будистите нямат практика да посещават гробовете на предците си. Но Хамбо Лама им завещал да извадят тялото му след 30 години. Той бил разкопан малко по-рано – през 1955 г. В Бурятия имало земетресение и будистите се опасявали, че саркофагът може да се повреди. Ексхумацията била проведена тайно от властите. За всеобщо учудване тялото на Итигелов нямало ни най-малки признаци на разлагане, само дрехата му се била разпаднала. Монахът бил преоблечен и погребан наново. Тази процедура била проведена и през 1973 година, този път след сериозно наводнение. А на 10 септември 2002 г. с разрешението на властите тялото окончателно било извадено от гроба и преместено в Иволгинския дацан. Сега Скъпоценното и Нетленно Тяло на Итигелов е главна забележителност и светиня на Иволгинския дацан. Според вярващите той е станал толкова мощен духовен практик, че е успял да повтори пътя на Буда. А тялото си ни е оставил за назидание – с други думи, ето какво можете да постигнете, ако живеете правилно. Жалсан Лама, който всеки ден се грижи за тялото, винаги се смее, когато чува легендата, че и до днес режат ноктите и стрижат косата на Итигелов. "Не му растат ноктите и косата – това са измислици. В будизма, ако ви растат косите и ноктите, това значи, че още сте живи, стареете и над вас властва Властелинът на смъртта. А Итигелов го е надхитрил. И сега тялото му е неизменно. Ръст 167 см, тегло 41 кг. Вече 10 години нищо не се е променило." Първото, което прави впечатление, е кожата на Итигелов – със здрав бяло-жълт цвят. Наистина, никакви признаци, че този човек е умрял. В първите години будисткото духовенство спокойно се отнасяло към това, че учените изучават тялото на Итигелов – лекари, биолози, историци. Но от 3 февруари 2005 година с указ на главата на Будистската традиционна сангха на Русия всички биомедицински изследвания на феномена са забранени. Дори не се допуска да се правят снимки от близко разстояние. Официалната версия също е забранена – науката няма място в духовните дела. Неофициалната – ламите побеснели, когато снимките на голия Хамбо Лама, направени за изучаване на анатомичния строеж на тялото му, се появили във вестниците. Но две детайлни изследвания на тялото му все пак били проведени. Първото – на следващия ден след ексхумацията, а второто – две години по-късно. Оказало се, че изменения в Скъпоценното и Нетленно тяло все пак има. А анализът на кожата на Итигелов, проведен през 2004 година, показал,че концентрацията на бром в тялото на ламата надвишава нормата 40 пъти.      
    2253 Публикувано от Ilian Hris
  • Ilian HrisОт Ilian Hris
    Хамбо Лама се завърнал след смъртта си, както обещал Мнозина монаси познават смъртта, умирайки при медитация и освобождавайки се от земното си съществувание. Те могат да медитират десетки години и техните тела не се разлагат. Пример за това е медитиращият лама в Бурятия – Даши-Доржо Итигелов (в света на ламите той е XII Пандито Хамбо Лама). Хамбо Лама седи в поза лотос и не се движи, не приема храна и не реагира на външни дразнители. Той е мъртъв от почти 100 години. Но всички лами от Иволгински дацан – най-стария будистки манастир в Русия – говорят за него като за жив. Например, ако поискате да се запознаете с него, настоятелят на Иволгинския дацан Дагба Очиров ще ви отговори така: "Сега той почива. Когато настъпи Денят, той ще вземе участие в службата. Ще могат всички да говорят с него", пише Комсомолская правда. Известно е, че през 1867 година 15-годишното сираче Даши-Доржо Итигелов дошъл в един от бурятските дацани, за да посвети живота си на духовната практика. Според легендата в едната си ръка той носел тояга, а в другата – човешки череп. Направил такова впечатление на ламата, който го обучавал, че му предложили стипендия – 5 рубли на месец, а жителите на околните села плащали за него данък, освобождаващ го от воинска служба. Няма официални документи за това как е умрял Даши-Доржо Итигелов. През 1927 г. той призовал учениците си, казал им, че ги напуска, но че ще се върне един ден. На прощаване помолил да прочетат за него Харе Намши – молитва "благопожелание за отиващия си", която се произнася над мъртвите. Всички присъстващи отказали, затова Итигелов я зачел сам, след което го последвали и учениците му. Под нейните думи Хамбо Лама си отишъл от живота на 75-годишна възраст. Погребали го вертикално, седящ все така в позата лотос, в саркофаг от кедър. За да го извадят през 2002 година – един от монасите получил видение, че така трябва да се постъпи. Ексхумацията била проведена в присъствието на представители на властите и учени. Последните потвърдили – нетленното тяло на покойния представлява необясним феномен. Будистите нямат практика да посещават гробовете на предците си. Но Хамбо Лама им завещал да извадят тялото му след 30 години. Той бил разкопан малко по-рано – през 1955 г. В Бурятия имало земетресение и будистите се опасявали, че саркофагът може да се повреди. Ексхумацията била проведена тайно от властите. За всеобщо учудване тялото на Итигелов нямало ни най-малки признаци на разлагане, само дрехата му се била разпаднала. Монахът бил преоблечен и погребан наново. Тази процедура била проведена и през 1973 година, този път след сериозно наводнение. А на 10 септември 2002 г. с разрешението на властите тялото окончателно било извадено от гроба и преместено в Иволгинския дацан. Сега Скъпоценното и Нетленно Тяло на Итигелов е главна забележителност и светиня на Иволгинския дацан. Според вярващите той е станал толкова мощен духовен практик, че е успял да повтори пътя на Буда. А тялото си ни е оставил за назидание – с други думи, ето какво можете да постигнете, ако живеете правилно. Жалсан Лама, който всеки ден се грижи за тялото, винаги се смее, когато чува легендата, че и до днес режат ноктите и стрижат косата на Итигелов. "Не му растат ноктите и косата – това са измислици. В будизма, ако ви растат косите и ноктите, това значи, че още сте живи, стареете и над вас властва Властелинът на смъртта. А Итигелов го е надхитрил. И сега тялото му е неизменно. Ръст 167 см, тегло 41 кг. Вече 10 години нищо не се е променило." Първото, което прави впечатление, е кожата на Итигелов – със здрав бяло-жълт цвят. Наистина, никакви признаци, че този човек е умрял. В първите години будисткото духовенство спокойно се отнасяло към това, че учените изучават тялото на Итигелов – лекари, биолози, историци. Но от 3 февруари 2005 година с указ на главата на Будистската традиционна сангха на Русия всички биомедицински изследвания на феномена са забранени. Дори не се допуска да се правят снимки от близко разстояние. Официалната версия също е забранена – науката няма място в духовните дела. Неофициалната – ламите побеснели, когато снимките на голия Хамбо Лама, направени за изучаване на анатомичния строеж на тялото му, се появили във вестниците. Но две детайлни изследвания на тялото му все пак били проведени. Първото – на следващия ден след ексхумацията, а второто – две години по-късно. Оказало се, че изменения в Скъпоценното и Нетленно тяло все пак има. А анализът на кожата на Итигелов, проведен през 2004 година, показал,че концентрацията на бром в тялото на ламата надвишава нормата 40 пъти.      
    Oct 18, 2013 2253