Научих се да живея с жена. И се оказа, че не е така, както го описват в романите. Например, не знаех, че дългата женска коса е не само нещо красиво, женствено и чаровно, а и изисква особено внимание от моя страна. Та нали, когато тя лежи до мен, не трябва да забравям, че най-напред е нужно да й отместя косата от възглавницата, а чак след това да се притисна до нея. Но с времето това става навик.Не знаех, че ако тя е в лошо настроение, веднага трябва да я прегърна, да изясня какъв е проблема и да я успокоя. При мен е съвсем различно - когато ми е гадно на душата, не обичам да ме разпитват за това и да ми се въвират в душичката; тези моменти ми е необходимо да си ги "преболедувам" сам.Не знаех, че ако тя никога не ме моли за помощ, то винаги очаква сам да й я предложа. "Недей, ще го свърша сам!" "Мога и сама..." Не, не може! Или, по--точно, чака да настоявам на своето. За нея е важно да се чувства жена, а работен кон мога да бъда и аз. Та, ако не й се позволява да вдига нищо по--тежко от букет рози, то в най-скоро време ще се забележи, че тя все по-рядко е в лошо настроение, а усмивката е на лицето й все по-често.Не знаех и това, че жената не е само любовница, с която споделяш леглото, ваната и кухненската маса, а и приятел, когото е необходимо да слушаш внимателно. И да чуваш, когато я слушаш, дори когато говори за дреболии. Жената не е загадка, не! И на всеки мой въпрос мога да получа отговор, ако съм малко по-внимателен. Тя винаги казва какво й е нужно. Винаги! Странно ми е, когато мъжете казват, че не знаят какво искат жените им. По-скоро, не им се иска да го знаят.Не знаех, че отношенията в една връзка не опират само до мен, а и до "аз" на квадрат... Всеки трябва да прави своите крачки, докато двамата не докоснете устните си. Ако стоиш на едно място, а другият върви срещу теб, то е твърде вероятно да останеш зад гърба му. Всеки прави своите крачки. За безногите няма място на старта... А да паднеш в пропастта не е толкова страшно. От всяка пропаст можеш да се измъкнеш, стига да не отблъскваш ръката на този, който те е побутнал към нея. И - като хванеш ръката му - не чакай удобен момент, за да си го върнеш. Да си връщате един на друг - това е като да пиете и двамата отрова от една чаша, дори и да знаете, че ще ви убие. Трябва да се излива всичко, което убива и вместо него да се налива това, което опиянява. Например, съветват, вместо отмъщение - което като ефект води само до афект - дори и да е хладно, "в отговор" да се дава нежност... Нежността при докосването опиянява повече, отколкото всяко прекрасно вино...Не знаех, че чувствата не се намират под корема, а на връхчетата на пръстите, с които я докосваш. И - ако чуваш музиката - значи, можеш да свириш. Та нали пръстите ти не могат да се настройват. Или имаш талант, или нямаш...Вячеслав Прах

Когато „тъмни” облаци надвиснат над иначе идиличните ни любовни отношения, не винаги става въпрос за някакъв спор или съвсем обикновено словесно спречкване. Тъй като често се случва да обидим партньора си без думи, а в повечето случаи и без ние самите да го осъзнаваме, в следващите редове ви предлагаме преглед на най-неприятните невербални фалове, които ни се случва понякога да допускаме. Не винаги най-гръмогласните и шумни спорове са тези, които съсипват една любовна връзка. Често показваме с езика на тялото си (дали несъзнателно или пък съвсем целенасочено) какво точно мислим и чувстваме. Просто защото той съвсем самостоятелно има своето външно проявление – в мимиките, гласа ни и цялостната ни първична реакция във всяка една ситуация. И всичко това е почти невъзможно да бъде прикрито. Освен това, човек не винаги е в състояние да комуникира вербално, но за сметка на това е способен да изпраща и получава всякакъв тип информация. Постоянно. Затова е и лесно да се създаде напрегната и неприятна ситуация с любимите ни хора и то без много, много да говорим. Ето и „безмълвните” капани, които е добре да избягваме:• Липса на контакт с очите Ако избягвате погледа на вашия събеседник или съвсем умишлено игнорирате контакта с очите, то в повечето случаи изпращате ясен сигнал, че не желаете да водите разговор с него и че изобщо не искате никакъв контакт, поне в момента. А това само би обезкуражило и дори разочаровало вашия партньор.• Мълчание Няма друга форма на комуникация, чиято липса да бъде толкова разрушителна, както когато спрете да говорите с любимия. Навярно и вие самите се чувствате ядосани за нещо, но продължителното цупене и мълчание, ще имат негативен ефект върху другия – останал в неведение за собствената си „вина”. А и така, с всяка минута мълчание, той ще става все по-объркан и ядосан… Което със сигурност няма да доведе до нищо добро. • Разсеяност Понякога има много малки, но изключително красноречиви доказателства, които разкриват, че не сте особено заинтересувани от вашия партньор и от случващото се в живота му. Както когато той ви разказва за своя натоварен и тежък работен ден, а вие продължите да разгръщате четивото си, без много, много опити да влезете в положението му. Или когато говорите по телефона, разсеяно да наблюдавате околните и да вметнете „Ооо, ако знаеш какви готини обувки видях”, докато той ви разказва нещо, което наистина го вълнува или тревожи. Всички тези, макар и на пръв поглед незначителни детайли, са външният израз на вашето безразличие и няма как да останат незабелязани и да не събудят основателна обида и дори тъга в човека до вас.• „Пренебрежителен” език на тялото Езикът на тялото е едно от най-мощните средства за комуникация, въпреки че повечето хора смятат за по-важно самото съдържание на разговора – според констатациите на световноизвестния мим Сами Молхо, около 80% от нашите реакции и решения са повлияни именно от невербалните знаци, които сме получили и едва останалите 20% се дължат на това, което всъщност ни е казано с думи. Ето защо по време на спор или на най-обикновен разговор, пренебрежителното ръкомахане, кръстосването на ръце и въртенето на очи, са ясни знаци за вашето несъгласие и развихрящото ви се лошо настроение. • Игнориране Въпросът "Скъпа, видя ли момчето с розовия костюм?", последван от мълчаливото ви кимване. Такава съвсем обикновена за вас ситуация със съответната ви напълно безразлична реакция, може да нарани чувствата на любимия ви човек. Това е пример как изобщо не отразявате желанието за комуникация на вашия партньор с вас и то по доста пренебрежителен начин, негласно казващ: „Наистина не ми пука”. Какво може да направите, за да не достигате подобен разрушителен момент в комуникацията с любимия човек? Полезно ще бъде да анализирате своето собствено поведение. Който иска да получава положителни сигнали, трябва да се погрижи за своето поведение във всеки един момент, като внимателно съобразява своите най-първични реакции и думи и избягва всеки пренебрежителен знак, който може да изпраща към околните. Източник:http://dama.bg

Замисляли ли сте се колко много хора живеят по чужди правила и неволно се обясняват и оправдават пред другите за изборите, които касаят личния им живот и възгледи? А замисляли ли сте се дали не сте от тях? Ако още ви се случва да се оправдавате пред някого, защото сте почувствали и направили това или онова, време е да спрете. 1. Не сте длъжни да се оправдавате за жизнената си ситуация Ако живеете с бащата на детето си без брак или пък сменяте съквартирантите през месец, а може и да живеете с родителите си дори и отдавна да сте прехвърлили 20-те – не сте длъжни да се отчитате пред когото и да било защо постъпвате така, а не иначе. Ако вас ви удовлетворява положението и не правите нищо, за да го промените, имате си причина и тя не засяга никого. 2. Не сте длъжни да обяснявате приоритетите в живота си Вие си имате собствени мисли за това какво може да направите за удобството и щастието на вашите близки и вашето собствено – това си е ваш приоритет. Всички сме уникални личности с различни ценности, мечти и стремления, приоритетите на един човек винаги ще се различават от приоритетите на друг. Вие сами определяте своите и не сте длъжни да се оправдавате за това пред никого. Имате право да решите кое е по-важно в собствения ви живот. 3. Не сте длъжни да се извинявате, ако не съжалявате Ако не съжалявате за действията си и все още смятате, че някой не е бил прав, не сте длъжни да се извинявате. Много хора бързичко се извиняват само и само да заличат раните от спора или ситуацията, но това са само думи. Прошката е облекчение, необходимост, която освобождава прощаващият, но не бива да я бъркате с извинението. Ако наистина мислите, че сте били прави, не се извинявайте. 4. Не сте длъжни да се оправдавате пред никого за времето, което прекарвате в самота Много хора се притесняват да не бъдат заклеймени като груби, антисоциални, че дори и арогантни, но най-малкото за странни птици, ако отменят планове и отказват срещи, защото им е нужно време насаме със себе си, за да послушат музика или да почетат хубава книга. Това обаче си е съвсем нормално и всеки има нужда от своите минутки сам със себе си, дори са задължителни. Радвайте им се уверено и не се обяснявайте защо и какво 5. Не сте длъжни да се съгласявате с чуждото мнение и убеждения Само защото някой разпалено разказва за своите убеждения, не е нужно да седите и да кимате в знак на съгласие. Ако не споделяте тези идеи, няма да е честно и към вас самите, и към другите, да си придавате вид, че сте съгласни. По-добре е спокойно да обясните, че сте на друго мнение и да не трупате повече напрежение. 6. Не сте длъжни да казвате "Да" Имате пълното право да кажете "не", когато не сте съгласни с нещо. Най-голям успех във всички области имат хората, които са овладели изкуството на отказването от всичко, което не им е приоритет. Приемайте добротата на другите и бъдете благодарни, но не се колебайте да кажете смело "Не" на всичко, което отвлича вниманието ви от основната ви цел. 7. Не сте длъжни да се оправдавате за външния си вид Може да сте стройни или пълнички, високи или ниски, симпатични или не толкова, но както и да изглеждате, на никого нищо не дължите, най-малкото обяснения и оправдания защо изглеждате така. Вашата външност си е само ваша работа. Не позволявайте външният вид да определя самооценката ви. 8. Не сте длъжни да се оправдавате за хранителните си навици Има храни, които просто не ви харесват по някакви причини – от вкусовите качества до влиянието им върху здравето. Ако някой ви досажда с въпроси защо пък не ядете това или онова, просто не му обръщайте внимание, имате право да храните тялото си, както искате. 9. Не сте длъжни да се оправдавате за сексуалния си живот Най-малко пък за това! Може и да сте луда фенка на "50 нюанса сиво" и да имате цял арсенал в гардероба си, а може и да не знаете друга поза освен мисионерската. Или пък на любимото на мъжете място вече има паяжина. Това си е само и единствено ваша работа. Вие сте зрял човек и споделяте леглото си с друг зрял човек(би трябвало?!) и какво правите между чаршафите не касае никой друг освен вас двамата. 10. Не сте длъжни да се оправдавате и да обяснявате кариерата си и личния си избор Понякога обстоятелствата ни принуждават да избираме между кариерата и личния живот. Това решение не се взима леко и понякога може да изберете работата – не защото не ви е грижа за семейството ви, а защото този избор ще донесе сигурност на цялото семейство. Но какво ще изберете, ако сте изправени пред подобно решение, си е ваша работа и никой не бива да ви се меси, защото каквото и да изберете, вие ще търпите последиците, добри или лоши. 11. Не сте длъжни да се обяснявате за вашите политически или религиозни възгледи За всяка сфера от живота имаме право на мнение – наше, такова, с което се съобразяваме самите ние, не го налагаме на другите и не очакваме другите да го приемат с готовност, така както ние самите не сме длъжни да приемем чуждото мнение. Каква е религията ви и за коя партия гласувате – имате право сами да изберете. 12. Не сте длъжни да се обяснявате защо сте необвързани Омъжена или не, това не касае никой друг освен вас. Това да бъдеш необвързан не е разстройство на личността. Свободни сте да изберете този, с когото ще предприемете сериозна стъпка. Просто запомнете, че вие не сте вашето семейно положение. И не позволявайте на злословията да ви сломят, нито пък се водете по социалните етикети – те няма да ви направят щастливи. 13. Не сте длъжни да се оправдавате за решението си по отношение на брака Дали ще се омъжите или ще останете свободни и без деца, това е лично решение, в което никой не бива да се бърка. Всеки живее своя живот и човекът трябва най-накрая да се научи да не бъде съдник на другите, нито пък да се влияе от осъждането. 14. Не сте длъжни да се обяснявате в избора си на отношения Знаете колко е човешко, но погрешно – хората да обсъждат интимните отношения на другите. Дори да ви говорят, че не си подхождате, не бива да се водите от чужди думи – единственото мерило е сърцето ви. Какво казва то, това е важно, защото само сърцето и душата могат да ви направят щастливи, а не приказките на други хора.