Четири свещи спокойно си горели... Било толкова тихо, че можело да се чуе как пропуквайки техните пламъчета, те си говорели: - Аз съм Покоя, - казала първата. – Но за съжаление, хората не умеят да ме пазят. Не ме ценят и не се стремят към мен. Мисля, че ни ми остава нищо друго, освен да загасна.Едва произнесла това, тя угаснала. Втората свещ казала:- Аз съм Вяра. Но за съжаление, не съм нужна никому. Хората не искат да чуват за мен, затова няма смисъл да горя повече.И тя угаснала. Опечелена, третата промълвила:- Аз съм Любов, но нямам сили да горя повече. Хората не ме ценят и не ме разбират. Те не умеят нито да дават любов, нито да я получават.И третата свещ угаснала. В този момент в стаята влязло дете, видяло, че три от свещите са угаснали и започнало да вика: - Но какво правите?! Защо не светите? Аз се страхувам от тъмнината! Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:- Не се бой... Не плачи... Докато горя аз, винаги можеш да запалиш останалите три свещи. Аз съм Надежда. Детето се успокоило, взело свещта и отново запалило другите три свещи.

Помолих Бог за интервю. За моя изненада Той се съгласи. - Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен? - Ако имаш време... – казах му аз. Той се усмихна и отвърна: - Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш? - Не и такива, които са Ти непознати. Кое е нещото, което Те учудва най-много у хората? - Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да станат деца отново. Това, че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това, че живеят, сякаш никога няма да умрат, и после умират, сякаш никога не са живели.... Ръцете Му хванаха моите и така стояхме мълчаливо. След дълго време Го попитах: - Мога ли да Ти задам още един въпрос? Отговори ми с усмивка. - Като наш Баща, какво би искал да направят Твоите деца? - Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани. - Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши. - Да научат, че най-важното в живота е не това, което имат, а хората, които имат. - Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях. - Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко. - Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях. - Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят. - Да се научат да прощават, като се упражняват в това. - Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си. - Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие. - Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите. - Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство. - Да научат, че понякога не е достатъчно да им простят, а сами трябва да си простят. - Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си, и роби на това, което казват. - Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи. - Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат. - Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или да умират от завист и ревност заради това, което нямат. - Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща. - Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота. - Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката. - Да научат, че, опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги. Замислих се. Бог потъна в мълчание. Бог е любов. (1 Йоан 4:16) А вие какви бихте попитали Бог, приятели? Споделете в коментарите по-долу... източник: spiralata.net

Поучителна история за спокойствието и душевния мир, които можем да постигнем въпреки трудностите и бурите на живота...  Живял някода мъдър цар. Един ден му се приискало да има картина, която да излъчвала мир и спокойствие. Такава, че всеки път, когато я поглеждал, да му ставало спокойно и леко на душата. Наградата за такава картина била една торба злато. Много художници се хванали за работа. Когато всички картини били нарисувани, царят ги огледал, но сред тях само две привлекли вниманието му. На едното платно било изобразено тихо езеро. То като огледало отразявало извисяващите се около него планини и синьо небе с бели облаци. На брега растели чудни цветя, а над тях пърхали пъстри пеперуди. Всеки, който погледнел тази картина, бил убеден, че това е съвършената картина на покой. На второто платно имало планини - стръмни и свъсени. Над тях бушувало небето, валял проливен дъжд и просветвали мълнии. От планинската стена падал пенещ се водопад. Това не изглеждало никак спокойно. Но вглеждайки се, кралят видял край водопада под неголяма каменна козирка мъничък храст, растящ в ниша в скалата. Върху него птица била свила гнездо. Там, сред стремително падащата бушуваща вода, въпреки всичко, тя продължавала да люпи пиленцата си. Именно тази картина избрал и царят. Защото покоят e не там, където е тихо и спокойно, където няма шум и безпокойство. Той е там, където въпреки всичко, вие запазвате спокойствие в душата си. източник: svetlilo.com

  Когато ти се струва, че целият свят е срещу теб, спри за миг и прочети тази история... Беше време синът му да научи най-важния урок за живота. Не усети как годините отлетяха и скоро Тео щеше да поеме по собствения си път. Беше се опитал да му предаде всичко, което знаеше. И докато го учеше, самият той беше научил много... Но сега беше дошъл моментът за последния, най-съществения урок. За Закона на Живота...- Сине, утре ще се изкачим до самия връх, - каза вечерта Николай на сина си.- О, страхотно! – превъзбудено му отвърна Тео. - Откога го чакам!...В ранни зори двамата напуснаха селото и поеха по тесния път. Изкачването беше уморително. Почти не говориха. След няколко часа бяха горе. От върха се разкри прекрасна гледка. Тео стоеше захласнат. Сякаш времето беше спряло.Половин час по-късно двамата си бяха отпочинали. Момчето не спираше да говори колко е прекрасно всичко, колко малко изглежда селото им, колко близко изглежда небето... Николай го изчака да свърши и с умивка му каза:- Така е, Тео. А сега искам да направиш нещо. Изправи се и с всички извикай: МРАЗЯЯЯЯЯ ТЕЕЕ!Тео го погледна изненадан, но идеята му се стори забавна. Какво целеше татко му?- МРАЗЯЯЯЯЯ ТЕЕЕ! – провикна се с цяло гърло момчето.- МРАЗЯЯЯЯЯ ТЕЕЕ! МРАЗЯЯЯЯЯ ТЕЕЕ! МРАЗЯЯЯЯЯ ТЕЕЕ! – отвърна му ехото.- А сега искам да извикаш: ОБИЧААААМ ТЕЕЕ! – каза му Николай.Тео го направи и ехото му отвърна:- ОБИЧААААМ ТЕЕЕ! ОБИЧААААМ ТЕЕЕ! ОБИЧААААМ ТЕЕЕ!Николай се приближи към сина си и го прегърна през раменете.- Сега, Тео, научи Закона на Живота: получаваш само това, което даваш. Ако гледаш на света с гняв и омраза, гняв и омраза ще получиш. Ако гледаш на света с любов, любов и подкрепа ще получиш. Помни тази истина, сине, и живей мъдро! *** Не позволявай на мрачните мисли да завладеят ума ти. Не позволявай да болката да превземе сърцето ти. Не позволявай на отчаянието да нахлуе в душата ти. Не забравяй: ако очакваш да ти се случат лоши неща, трудно ще привлечеш щастието в живота си. Ако си сложиш черните очила, трудно ще видиш света в розово. Ако избереш песимизма пред оптимизма, трудно ще подхранваш мечтите си. Излъчвай любов и ще получиш любов. Кажи "Обичам те!" и ще чуеш "Обичам те!". Усмихвай се и светът ще ти се усмихне. Защото такъв е Законът на живота... Източник: http://www.gnezdoto.net

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие… Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила: – Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала… – Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз… Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но…Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече… Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си: – Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите…

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперудата излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим. Аз молих за сила …, а животът ми даде трудности, за да ме направи силен. Аз молих за мъдрост…, а животът ми даде проблеми за разрешаване.Аз молих за богатство…, а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.Аз молих да мога да летя…, а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.Аз молих за любов…, а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.Аз молих за блага…, а животът ми даде възможности.Не получих нищо от това, за което молих… Но получих всичко, което ми е нужно.