Етикети

Ilian Hris Блогове

4 блога
  • 11 Jun 2015
      Четири свещи спокойно си горели... Било толкова тихо, че можело да се чуе как пропуквайки техните пламъчета, те си говорели: - Аз съм Покоя, - казала първата. – Но за съжаление, хората не умеят да ме пазят. Не ме ценят и не се стремят към мен. Мисля, че ни ми остава нищо друго, освен да загасна.Едва произнесла това, тя угаснала. Втората свещ казала:- Аз съм Вяра. Но за съжаление, не съм нужна никому. Хората не искат да чуват за мен, затова няма смисъл да горя повече.И тя угаснала. Опечелена, третата промълвила:- Аз съм Любов, но нямам сили да горя повече. Хората не ме ценят и не ме разбират. Те не умеят нито да дават любов, нито да я получават.И третата свещ угаснала. В този момент в стаята влязло дете, видяло, че три от свещите са угаснали и започнало да вика: - Но какво правите?! Защо не светите? Аз се страхувам от тъмнината! Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:- Не се бой... Не плачи... Докато горя аз, винаги можеш да запалиш останалите три свещи. Аз съм Надежда. Детето се успокоило, взело свещта и отново запалило другите три свещи.
    1522 Публикувано от Ilian Hris
  • Ilian HrisОт Ilian Hris
      Четири свещи спокойно си горели... Било толкова тихо, че можело да се чуе как пропуквайки техните пламъчета, те си говорели: - Аз съм Покоя, - казала първата. – Но за съжаление, хората не умеят да ме пазят. Не ме ценят и не се стремят към мен. Мисля, че ни ми остава нищо друго, освен да загасна.Едва произнесла това, тя угаснала. Втората свещ казала:- Аз съм Вяра. Но за съжаление, не съм нужна никому. Хората не искат да чуват за мен, затова няма смисъл да горя повече.И тя угаснала. Опечелена, третата промълвила:- Аз съм Любов, но нямам сили да горя повече. Хората не ме ценят и не ме разбират. Те не умеят нито да дават любов, нито да я получават.И третата свещ угаснала. В този момент в стаята влязло дете, видяло, че три от свещите са угаснали и започнало да вика: - Но какво правите?! Защо не светите? Аз се страхувам от тъмнината! Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:- Не се бой... Не плачи... Докато горя аз, винаги можеш да запалиш останалите три свещи. Аз съм Надежда. Детето се успокоило, взело свещта и отново запалило другите три свещи.
    Jun 11, 2015 1522
  • 20 Apr 2015
    Помолих Бог за интервю. За моя изненада Той се съгласи. - Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен? - Ако имаш време... – казах му аз. Той се усмихна и отвърна: - Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш? - Не и такива, които са Ти непознати. Кое е нещото, което Те учудва най-много у хората? - Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да станат деца отново. Това, че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това, че живеят, сякаш никога няма да умрат, и после умират, сякаш никога не са живели.... Ръцете Му хванаха моите и така стояхме мълчаливо. След дълго време Го попитах: - Мога ли да Ти задам още един въпрос? Отговори ми с усмивка. - Като наш Баща, какво би искал да направят Твоите деца? - Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани. - Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши. - Да научат, че най-важното в живота е не това, което имат, а хората, които имат. - Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях. - Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко. - Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях. - Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят. - Да се научат да прощават, като се упражняват в това. - Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си. - Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие. - Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите. - Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство. - Да научат, че понякога не е достатъчно да им простят, а сами трябва да си простят. - Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си, и роби на това, което казват. - Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи. - Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат. - Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или да умират от завист и ревност заради това, което нямат. - Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща. - Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота. - Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката. - Да научат, че, опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги. Замислих се. Бог потъна в мълчание. Бог е любов. (1 Йоан 4:16) А вие какви бихте попитали Бог, приятели? Споделете в коментарите по-долу... източник: spiralata.net
    1582 Публикувано от Ilian Hris
  • Ilian HrisОт Ilian Hris
    Помолих Бог за интервю. За моя изненада Той се съгласи. - Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен? - Ако имаш време... – казах му аз. Той се усмихна и отвърна: - Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш? - Не и такива, които са Ти непознати. Кое е нещото, което Те учудва най-много у хората? - Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да станат деца отново. Това, че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това, че живеят, сякаш никога няма да умрат, и после умират, сякаш никога не са живели.... Ръцете Му хванаха моите и така стояхме мълчаливо. След дълго време Го попитах: - Мога ли да Ти задам още един въпрос? Отговори ми с усмивка. - Като наш Баща, какво би искал да направят Твоите деца? - Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани. - Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши. - Да научат, че най-важното в живота е не това, което имат, а хората, които имат. - Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях. - Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко. - Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях. - Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят. - Да се научат да прощават, като се упражняват в това. - Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си. - Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие. - Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите. - Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство. - Да научат, че понякога не е достатъчно да им простят, а сами трябва да си простят. - Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си, и роби на това, което казват. - Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи. - Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат. - Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или да умират от завист и ревност заради това, което нямат. - Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща. - Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота. - Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката. - Да научат, че, опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги. Замислих се. Бог потъна в мълчание. Бог е любов. (1 Йоан 4:16) А вие какви бихте попитали Бог, приятели? Споделете в коментарите по-долу... източник: spiralata.net
    Apr 20, 2015 1582
  • 21 Mar 2015
    Поучителна история за спокойствието и душевния мир, които можем да постигнем въпреки трудностите и бурите на живота...  Живял някода мъдър цар. Един ден му се приискало да има картина, която да излъчвала мир и спокойствие. Такава, че всеки път, когато я поглеждал, да му ставало спокойно и леко на душата. Наградата за такава картина била една торба злато. Много художници се хванали за работа. Когато всички картини били нарисувани, царят ги огледал, но сред тях само две привлекли вниманието му. На едното платно било изобразено тихо езеро. То като огледало отразявало извисяващите се около него планини и синьо небе с бели облаци. На брега растели чудни цветя, а над тях пърхали пъстри пеперуди. Всеки, който погледнел тази картина, бил убеден, че това е съвършената картина на покой. На второто платно имало планини - стръмни и свъсени. Над тях бушувало небето, валял проливен дъжд и просветвали мълнии. От планинската стена падал пенещ се водопад. Това не изглеждало никак спокойно. Но вглеждайки се, кралят видял край водопада под неголяма каменна козирка мъничък храст, растящ в ниша в скалата. Върху него птица била свила гнездо. Там, сред стремително падащата бушуваща вода, въпреки всичко, тя продължавала да люпи пиленцата си. Именно тази картина избрал и царят. Защото покоят e не там, където е тихо и спокойно, където няма шум и безпокойство. Той е там, където въпреки всичко, вие запазвате спокойствие в душата си. източник: svetlilo.com
    1704 Публикувано от Ilian Hris
  • Ilian HrisОт Ilian Hris
    Поучителна история за спокойствието и душевния мир, които можем да постигнем въпреки трудностите и бурите на живота...  Живял някода мъдър цар. Един ден му се приискало да има картина, която да излъчвала мир и спокойствие. Такава, че всеки път, когато я поглеждал, да му ставало спокойно и леко на душата. Наградата за такава картина била една торба злато. Много художници се хванали за работа. Когато всички картини били нарисувани, царят ги огледал, но сред тях само две привлекли вниманието му. На едното платно било изобразено тихо езеро. То като огледало отразявало извисяващите се около него планини и синьо небе с бели облаци. На брега растели чудни цветя, а над тях пърхали пъстри пеперуди. Всеки, който погледнел тази картина, бил убеден, че това е съвършената картина на покой. На второто платно имало планини - стръмни и свъсени. Над тях бушувало небето, валял проливен дъжд и просветвали мълнии. От планинската стена падал пенещ се водопад. Това не изглеждало никак спокойно. Но вглеждайки се, кралят видял край водопада под неголяма каменна козирка мъничък храст, растящ в ниша в скалата. Върху него птица била свила гнездо. Там, сред стремително падащата бушуваща вода, въпреки всичко, тя продължавала да люпи пиленцата си. Именно тази картина избрал и царят. Защото покоят e не там, където е тихо и спокойно, където няма шум и безпокойство. Той е там, където въпреки всичко, вие запазвате спокойствие в душата си. източник: svetlilo.com
    Mar 21, 2015 1704
  • 12 Mar 2015
    Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие… Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила: – Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала… – Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз… Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но…Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече… Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си: – Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите…
    1796 Публикувано от Ilian Hris
  • Ilian HrisОт Ilian Hris
    Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие… Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила: – Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала… – Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз… Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но…Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече… Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си: – Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите…
    Mar 12, 2015 1796