На 25 април преди 53 години е родена прекрасната българска поетеса Петя Дубарова, която завинаги остана на 17 години. Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър и по-искрен свят, за едно безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки.
Да си спомним за нея с две от нежните й стихотворения.
ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,че цялата изтръпвам и боли ме.И вените ми, сплетени в гора,ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...И скрива ме във коша си чемширана двора. Неизмислена играме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.Тогава светли устни ме обичат.Понякога съм златен слънчоглед,красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.Как рядко ми се случва да съм бяла!Тогава искам сън да подаряна всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,да пръсна и добри ръце да сгрея.И дала сок на нечие стъбло,да пазя свойта тайна, че живея!
НОЩ НАД ГРАДА
Когато нощем улиците жаднона стъпки хиляди шума изпият,изгрява месецът и става хладно.Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,небето, звездното, гребе нататъки всяка от звездите е зеница,в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,ги люшка като корабчета златни,поемат ги в ръцете си вълнитеи скриват ги във свойта необятност.
Източник: www.gnezdoto.net
