Хетери, кокотки, куртизанки – докато все още на този свят има мъже, представителките на тази професия не са застрашени от безработица.И така е от векове! Според една от версиите думата „проститутка” произтича от латинския глагол prostituere, който се превежда буквално като „излагам (себе си или друг) на улицата”. В Гърция леките жени са били наричани и „кипри на столичните канавки”, а римляните са ги окачествявали като „вълчици” или „кожи”. Няма държава на този свят, в която платената любов да не съществува под един или друг вид. Формите и антуражът й до голяма степен зависят от икономическите особености на конкретната страна. В древността ритуалът „секс срещу пари” е бил тясно свързан с мистицизма и религиозните култове. Според закона на цар Хамурапи всички млади жени били задължени да се отдадат поне веднъж на мъж за пари и да дадат получената сума на храма. Т. нар. „храмова проституция” е съществувала не само във Вавилон, но и в Асирия, Египет и Персия. Половият акт с жрица осигурявал благосклонността на боговете към хората и плодородие за земята и стопанските животни. Без да претендираме за изчерпателност и задълбоченост на материала, ви представяме с няколко щрихи историята на проституцията. Античността – Гърция и Рим В Атина жените се делели на няколко класа: • Хетери за удоволствие (общуването с тях се приемало като гимнастика за ума) • Конкубини – (наложници) за ежедневно задоволяване на естествените нужди. • Жени за възпроизвеждане на законни наследници и за въртене на домакинство. Освен това имало и специален вид проституция, известен приблизително от 6 век пр.н.е. Задълженията на „момичетата с флейтите” включвали забавляване на гостите на пирове – първо с музика, а после и с плътски удоволствия. Скоро определението „момиче с флейта” станало синоним на „евтина проститутка” (цената на удоволствието била 2 драхми – толкова получавал един гребец на лодка за един ден). Нищо чудно, че поетът Анакреон е нарекъл тези проститутки „цистерни” (за събиране на сперма). Това презрително отношение обаче не важало за хетерите, чиито клиенти били богати и знатни мъже. Най-известните хетери са Аспасия- приятелката и по-късно жена на управляващия Атина Перикъл (Сократ често се отбивал да си поговори с нея).  И Таис - любимата на Александър Македонски. И двете били много красиви, образовани и умни жени. Общуването с хетера се смятало за лукс, който не всеки можел да си позволи. Тази привилeгия имали политиците, философите и аристократите. А хетерата е имала свободата да си избира мъжа – например в Атина желаещият да се срещне с нея могъл да й остави съобщение на специална дъска, монтирана в центъра на града. Ако хетерата била съгласна, тя оставяла отговор с времето и мястото на срещата. Мъжете можели да си купят „любов” в частни публични домове, хотели, кръчми и в... хлебарниците, където проститутките продавали питки с формата на мъжки или женски гениталии. Имало и проститутки, които обикаляли нощем по гробищата, проститутки-дебелан и хотелски проститутки, „гастърбайтърки”, идващи понякога на гурбет в града от село и др. Работната „униформа” била доста предизвикателна – с разголени гърди и най-често с късо долнище, ушито от пъстри източни платове. Обикновените гражданки носели затворени обувки, докато на проститутките им се позволявало да ходят със сандали, подчертаващи красотата на краката им.   Последен щрих на облика били гримираните очи, напудреното до бяло лице, облакът парфюм, изсветлените коси или руса перука (по онова време блондинките се смятали за по-еротични) и епилираната бикини-зона (за по-висока цена). Римляните били доста педантични по повод чистоплътността и хигиената, затова ако проститутката не се поддържала, веднага си губила клиентите. Впрочем продажните жени въпреки това се смятали за „мръсни” – мъжете се обръщали към тях при желание за анален или орален секс. Заради последното проститутките често били набеждавани, че им миришат устите. Приветствало се младите мъже да ходят на проститутка – това се смятало дори за полезно за здравето. Но на мъжете на възраст, които продължавали да робуват на този навик, се гледало осъдително. Канилингусът бил отречен от обществото и мъжете, които обичали да доставят удоволствие на жена с езика си, се смятали за импотентни. Затова любителите на оралния секс също се обръщали за утеха към проститутките. Пресни работни кадри се осигурявали от пазарите на роби. Клиенти често били легионери, на които им било забранено със закон да се женят. От 40 г. от новата ера проститутките започнали да плащат данък – unus concubitus (стойността на един полов акт дневно), който трябвало да се даде на държавата. Средновековието През Средновековието отношението на хората към проститутките било противоречиво. От една страна сексът се смятал за грях и се очаквало да се практикува само между законни съпружески двойки с цел зачеване. От друга страна никой не го забранявал със закон. Нещо повече – от 12-13 в. в много европейски страни започнали да се откриват държавни (!) публични домове, които функционирали само с едно условие – да затварят врати в неделя и в дните на църковните празници. Кръстоносните походи включвали в редиците си и маркитанки, които официално снабдявали кръстоносците с различни полезни дреболии, а неофициално – със сексуални услуги.   Средновековните жрици на любовта от 13 в. били задължени да носят специален знак или дреха, които да издават професията им. В Страсбург „униформата” включвала палто със специална кройка, във Виена – жълт шал, широк една длан, в Тулуза – бели панделки, в Лайпциг – жълти наметала със син кант, в Дижон и Авиньон – бели ленти на ръкава, а в Болоня – боне със звънчета. През 15 в. отношението към продажната любов се ожесточило значително само за едно-две десетилетия. Причина за това били реформацията, инквизицията и... разпространението на сифилиса. Жените, продаващи тялото си, били наричани „порти на дявола”.   Публичните домове работели по свои собствени правила – забранени били сексът с малолетни момчета под 16 години и със земляци, както и аналният и оралният секс. Единствената позволена поза била мисионерската (тя не се осъждала от църквата). Редовете на проститутките често се попълвали от търговците – в Германия например младите жени били изпращани да работят в публичен дом заради дълговете... на мъжа или родителите си. Ренесансът Жриците на платената любов били боготворени от поклонниците си и обсипвани със скъпи подаръци. Ако обикновените жени мечтаели само за брак, включващ пълно и безусловно подчинение на съпруга, то куртизанките запазвали своята независимост и при това имали стабилно финансово положение. Т. нар. „частни куртизанки” имали широк асортимент от интереси – от театър, до рисуване и се опитвали да обогатят не само сексуалния си опит, но и общата си култура. Дружелюбни, остроумни, интересни, винаги добре облечени и поддържани и готови да поддържат разговор на всяка една тема – те имали много предимства пред обикновените „почтени” жени.                                                  Мадам Дьо Помпадур Програмата им по разкрасяване била доста натоварена – те почиствали зъбната си плака със салфетка, преди да станат от леглото, после старателно си плакнели устата с чиста вода, миели тялото си с билкови отвари няколко пъти дневно, след което слугите им ги подсушавали с ленени кърпи и им правили маникюр и педикюр. При нужда куртизанките ползвали руж, за да освежат лицето си след безсънна нощ, седели с часове на терасите с нанесен на косата специален препарат за изсветляване, излагайки я на слънцето от широкополи сламени шапки без връх – блондиките и тогава били предпочитани. Куртизанките носели тоалети от скъпи и пищни платове, украсени със скъпоценни камъни или бродирани с перли и злато. Обликът им включвал и колиета, гривни, диадеми и верижки, както естествено и парфюми и благовония. Бил издаден специален указ, забраняващ на проститутките да носят рокли от скъпи платове с бродерии и украшения. Той обаче останал само на хартия – куртизанките започнали да носят дълги наметала, за да скрият под тях разкошните си тоалети.   В края на 15 началото на 16 в. венецианските проститутки, живеещи в специални квартали, били задължени да седят до прозореца, излагайки навън крачетата си или разголените си гърди. Тази мярка била предвидена да спре развитието на „епидемията” от хомосексуализъм. Индустриализацията През 18-19 в. по време на индустриалната революция огромни маси хора се насочили към градовете, където било концентрирано производството. Проституцията бързо добила масов характер и станала изключително популярна – в Лондон например през 1839 г. от 800 000 души население 80 000 били жрици на любовта! Търпението на властите обаче било изчерпано от бедните проститутки, спомагащи за разпространението на престъпността и венерическите заболявания. В цяла Европа били приети закони срещу проституцията. Онези, които останали верни на професията си, трябвало два пъти седмично да се подлагат на медицински преглед. Дошли трудни времена за „леките жени”. Във Виена от 1885 г. проституцията била обявена извън закона – при първо нарушение на забраната следвала глоба от 200 крони или 8 дни арест, а при последвали нарушения случаят можел да стигне и до съда. Полицаите следели платените любовници да си търсят клиенти на специално предвидените за целта места и да не се показват през прозорците или вратите, за да не обиждат с вида си почтените членове на обществото. Служителките на публичните домове често носели туники с дълбоко деколте, прозрачни нощници, трико и корсажи и разбира се дамски чорапи. Гримираните вежди и мигли, щедро напудрените бузи и червилото също се смятали за норма. Историята на „нощните пеперуди” през 20 в. е твърде обширна тема. Може със сигурност да се отбележи едно – ситуацията си остава същата. Колкото и да се борят властите с продажбата на сексуални услуги, проституцията все така процъфтява. Напредничавите холандци през 2000 г. решиха да направят услугата абсолютно легална по същите съображения – каквото не може да се изкорени, трябва поне да бъде под контрол. Официално регистрираните жрици на любовта имат всички граждански права на работещ гражданин – социални помощи, пенсионен фонд и др. Доходите от секс-индустрията в тази страна са около 5 % от общия държавен доход. Проституцията е легална в Турция и в Германия (от 2002 г.) за гражданите на Евросъюза. По-лоялни към най-древната професия са станали законите на Швейцария, Италия, Унгария, Нова Зеландия и Австралия. Източник: http://woman.hotnews.bg

Много мъже и жени ходят на фитнес, не за да подобрят физическата си форма, а за да се запознаят с представители на противоположния пол. Нека изясним дали е възможно да се флиртува във фитнес-залата и имат ли бъдеще подобни запознанства. Защо жените ходят на фитнес? Представете си следната ситуация – най-сетне сте си купили абонаментна карта за скъп фитнес-клуб. Настройвате се да потренирате добре. Без да си правите илюзии за габаритите на тялото си, обличате по-широчък панталон и по-голям потник. Изобщо не се замисляте как изглеждате, все пак отивате там, за да се поизпотите. Връзвате косата на опашка, за да не ви влиза в очите. Грим? Излишен е, най-много да се размаже! Излизате от съблекалнята и се качвате на бягащата пътека да потичате. След около 15 минути първоначалната ви решимост отслабва, крайниците ви отмаляват, усещате как капки пот се стичат по слепоочията ви. Оглеждате се наоколо и ви обзема ужас. Заобиколени сте от дългокраки красавици с идеални прически и грим. Облечени в предизвикателно къси шорти и потници, тези дами сякаш не са пипвали фитнес-уредите днес, а по-скоро са дошли да си направят селфи. Какво правят там? И кога намират време да спортуват, за да се поддържат? Да нямат по две карти? От тази ситуация лесно можете да си направите извода, че жените имат различни цели, когато ходят на фитнес. Някои реално тренират, други се потят със старата си тениска в по-евтини фитнес-клубове, а трети отиват в най-скъпите зали, за да демонстрират красотата си пред потенциалните кавалери. Нека обърнем отделно внимание на последните.   Защо мъжете ходят на фитнес? Обикновено мъжете във фитнеса се делят на три типа:   1. Мъже, които са дошли само и единствено да спортуват. Те са малцинство. Обикновено ходят на фитнес преди работа, за да си повдигнат тонуса. 2. Членове на фитнес-клуба, които идват не толкова за тренировката, колкото за приятното прекарване в мъжка компания. Могат да висят три часа в залата, от които да се упражняват само 40 минути. През останалото време се разхождат наоколо, приказват си с други „почиващи“ и завързват запознанства с жени. Такива „спортисти“ идва и сутрин, и вечер и са мнозинство. 3. Третият тип – истинските женкари. Тичат по десетина минути на пътеката, колкото да имат време да огледат потенциалните жертви в залата. След това веднага отиват да се запознаят с поредната хубавица. Такива любовчии впрочем по-често ходят във водната зона – басейнът, сауната и самата вода предразполагат към романтика и флирт. Този тип мъже ходят на фитнес най-често вечер, когато вероятността да срещнат свободни дами е по-голяма. Как клиентките си избират инструктор? Няма универсална рецепта – някои съдят по релефа на тялото на потенциалния инструктор, други си го избират според пола, трети обръщат повече внимание на чара. Но за никого не е тайна, че във всеки фитнес-клуб има един инструктор, който има много повече частни клиенти от другите. Защо клиентките често избират инструктор-мачо? Отговорът е прост – докато тялото работи, душата си почива. Така съчетават полезното с приятното. Поради същата причина различните групови тренировки ще са много по-посещавани, ако ги води привлекателен младеж. Жените непременно ще дойдат на следващата тренировка, ако по средата на първата инструкторът небрежно си забърше потта с края на тениската. Тези няколко трепетни секунди са достатъчни, за да видят уморените клиентки стегнатия му корем, да се ободрят и да продължат тренировката!   Флирт с инструктора Въпреки официалните забрани във фитнес-клубовете често започват романтични връзки. Практиката показва, че инициатор на романса обикновено е клиентът или клиентката. По правило тези забежки не довеждат до нищо сериозно. Аналогична е ситуацията и когато става дума за връзки между служители на фитнес-клуба. Разбира се срещат се и изключения, когато двойките се женят и гледат деца, но в повечето случаи връзката не става сериозна. Вместо това от нея остават обиди и неприятни изненади при появата на нова половинка на любимия. Във всички случаи обаче никой не е застрахован срещу стрелите на Купидон. Усмихвайте се,повдигайте настроението на околните и усъвършенствайте тялото си. Източник:http://woman.hotnews.bg/

Организмът усвоява по-лесно и бързо калориите от напитките, а не от твърдата храна, твърдят учени от университета на Северна Каролина, САЩ. При това за последните 35 години количеството на калориите, получавани по време на пиене, се е увеличило 2 пъти, показват данните, събрани от тях. Отдавна е известна препоръката на диетолозите за това, че всеки ден човек трябва да изпива не по-малко от два литра течности на денонощие. Но в началото на 20 век, когато за първи път се е заговорило за това, е ставало дума за вода. Днес все по-малко са хора, които предпочитат да задоволяват жаждата си с вода. Все по-често те пият газирани напитки и сокове. В резултат на това от началото на 70-те години на миналия век калориите, които човек получава при задоволяване на жаждата си, са нараснали два пъти. А тези излишни калории застрашават с наднормено тегло, диабет и други здравословни проблеми. Диетолозите са класифицирали напитките в 6 групи – от повече към по-малко желателните (т.е. полезните). На първо място е водата, следвана от чаят и кафето без захар, на трето – млякото, на четвърто – сладките напитки и соковете, на пето – енергийните напитки, на шесто – алкохолът. Най-опасни по отношение на наднорменото количество калории са плодовите напитки, особено тези, съдържащи захар или нейни заместители. Според учените, ако приемаме само сладки напитки, само с тях ние покриваме всекидневната си норма от калории, защото по статистика днес течностите, изпити за един ден, съдържат повече от 2000 калории. Освен това калоричните напитки имат и още един страничен ефект – те ни карат да ядем повече. Ето защо специалистите съветват да употребяваме предимно обикновена вода и билкови чайове.   източник: http://myclinic.bg/

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ ДЪЛЖИНАТА НА ПРЪСТИТЕ МОЖЕ ДА РАЗКРИЕ МНОГО ЗА ВАШАТА ЛИЧНОСТ !?   Сравнете дължината на показалеца и безименния пръст и вижте дали характеристиките описани по-долу съвпадат с описанието за вашата личност: А) Хората, на които безименният пръст е по-дълъг от показалеца, имат много силно излъчване. Неустоимо чаровни са за околните. Те са агресивни, решителни и не е проблем за тях да поемат риск. Професията им обикновено е: служител на закона, инженер, шахматист и са много добри в решаването на кръстословици. Учените са открили, че хората с по-дълъг безименен пръст печелят повече пари. B) Тези хора се характеризират като напълно самостоятелни с високо самочувствие граничещо с арогантност. Обичат усамотението и да прекарват време сред природата. Те не са от типа хора, които ще предприемат първата стъпка, когато става въпрос за взаимоотношения, но винаги приемат и ценят вниманието, което получават. C) Това са хора обичащи мира и спокойствието. Не обичат конфликти. Добре организирани, опитват се да угодят на всички. Те се характеризират с факта, че са верни в една връзка, изпълнени с нежност и грижа към своите партньори.

Всяка жена в определени моменти от живота си се замисля дали ще бъде добра майка и ще възпита ли добре своите деца!?! Ето какво мислят звездите: – Майката ОВЕН е майката перфектционистка. Тя ще направи всичко по силите си, дори и повече, за да даде на дето си възможно най-много. Определено ще го възпита правилно. Те непрекъснато четат и се интересуват за информация относно отглеждането на децата, но най- често слушат собствените си инстинкти, които рядко ги разочароват. – Майката ТЕЛЕЦ е най-любвеобилната майка от всички зодии. Тя обича непрекъснато да прегръща и целува своите деца. Първоначално това допада на малчоганите, но в един момент децата влизат в пубертета и приказката свършва. – Майката БЛИЗНАЦИ предпочита децата ѝ да се учат на самостоятелност още от малки. Тя смята, че така ще подготви отрочетата си за големия живот, когато мама няма да я има. Майката близнаци е доста демократична. В нейната къща е пълно с книги и игри, които да те провокират да мислиш и да се развиваш. – Майката РАК се вглежда сериозно в детайлите когато общува с децата си. Те са и изключително сантиментални. Като хора са много кротки и разбрани, но ако стане дума за отрочетата им, нещата коренно се променят. – Майката ДЕВА изглежда студена и дръпната към децата си, но това е само на пръв поглед. Те изключително много държат на възпитанието на децата им и на това да ги накарат да мислят и разсъждават. Майките дева са много забавни, което малчоганите силно ценят. – Майката ВЕЗНИ са любяща и справедлива. Често бързо се изтощава заради хилядите задължения, които трябва да изпълни. Чувството ѝ за справедливост никога не я подвежда и се случва да избухне заради нещо дребно, но след това бързо разбира грешката си и умее да показват, че съжалява. – Майката СКОРПИОН е майката с най-силно развита интуиция. Децата рядко успяват да ги излъжат, тя винаги разбира скритите им намерения. Тя винаги усеща, когато детето ѝ има проблем и се тревожи за нещо. Винаги предвижда грешките, които могат да бъдат допуснати. – Майката СТРЕЛЕЦ е най- отговорната и най-дисциплинираната майка. Под нейният покрив има ред и контрол. За нея режимът е от първостепенна важност. Но макар, че рядко ще пуска децата си до късно навън, често си играе с тях и ги забавлява. – Майката КОЗИРОГ е силно превързана към децата си дори и след като те пораснат. За нея те са център на света. Макар и да изглежда строга и дисциплинирана майка, всъщност е крехка и рядко успява да постига контрола, който търси. Прекалената и нежност и любов и пречат да овладее положението. – Майката РИБИ са отговорни до мозъка на костите си. Те са готови да рискуват всичко за своите дечица. Често прекаляват с грижите и притесненията по тях. Източник:http://novinkata.info

Какво ще кажете? Впечатляващи са, нали!? 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. Източник:http://po-krasivi.net

“Ако носиш в себе си добри мисли, те ще изгреят на лицето ти като слънчеви лъчи и ти винаги ще изглеждаш прекрасно.” “Матилда”, Роалд Дал   “Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.” “Питър Пан”, Дж. М. Бари   – Как се пише любов? – попита Прасчо.– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух. “Мечо Пух”, Алън Милн   “Мислих си днес, че водата може да е вода, но ако се затопли, става на пара, а ако се охлади – на лед. И не се знае какво представлява всъщност: пара, вода или лед. Вероятно така е и с хората, и те могат да са различни.” “Крал Матиуш Първи”, Януш Корчак   “Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство.” “Малката русалка”, Ханс Кристиан Андерсен   “– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.” “Магьосникът от Оз”, Лиман Франк Баум   “Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: “Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?” Те ви питат: “На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?” Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: “Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…”, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: “Видях една къща, която струва сто хиляди франка.” Тогава те възкликват: “Колко хубаво!” “Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери   “Вярно е, че бях пробита като фалшива монета, но туй няма никакво значение, щом наистина не съм фалшива. Трябва само да имаш търпение и да чакаш: а в края на краищата истината винаги излиза наяве!” “Сребърната паричка”, Ханс Кристиан Андерсен   “– Би ли ми казал кой път да хвана оттук?– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.– Все едно накъде… – каза Алиса.– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.– …само да стигна някъде. – добави Алиса, за да поясни.– О, сигурно ще стигнеш – рече Котака, – но трябва да вървиш доста дълго…” “Алиса в страната на чудесата”, Луис Карол   “Вечерта, когато Мери Попинз се върна, Джейн и Майкъл се втурнаха насреща й.– Къде бяхте? – в един глас извикаха те.– В Страната на приказките –отвърна Мери Попинз.– Видяхте ли Пепеляшка? – попита Джейн.– Пепеляшка ли? Хич не ме интересува! – отсече презрително Мери Попинз. – Как ли не, Пепеляшка!– Може би Робинзон Крузо? – полюбопитства Майкъл.– Робинзон Крузо! Хайде де! – отвърна рязко Мери Попинз.– Къде сте били тогава? Значи не сте били в нашата Страна на приказките?Мери Попинз се усмихна самодоволно.– Не знаете ли, че всеки си има своя Страна на приказките?И с още по-загадъчна усмивка се качи в детската стая да свали белите си ръкавици и да прибере чадъра.” “Мери Попинз”, Памела Травърз   “Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава.Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!” “Ние, врабчетата”, Йордан Радичков   “Светът – това е нещо много красиво – отвърна Костенурко. – Не можеш да си представиш по-красиво нещо. Направено е от вода и суша, като е спазена следната пропорция: две трети вода и една трета суша.– Много са го разводнили – разочарова се лисичето.” “Приключенията на Лиско по море”, Борис Априлов   “– Първото, което трябва да помните, е: защо се биете! Боят е загуба на много енергия! Енергия, която може да бъде използвана другаде… В музиката например… Тази енергия е нещо много ценно и трябва наистина да си струва, хиляда на сто, за да бъде дадена в бой! Когато се биете, трябва да знаете какво точно защитавате и заслужава ли си то да го защитавате! Битката започва и завършва в душата и ума…” “Мина, магиите и бялата стъкленица”, Весела Фламбурари   “– Какво пише там? – заинтересува се Пипи.– Пише: “Страдате ли от лунички?” – обясни й Аника.Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.– Не! – заяви решително тя.– Какво обичаш? – попита дамата.– Не! – повтори Пипи.– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!”  “Пипи Дългото чорапче”, Астрид Линдгрен

Тя стоеше пред мен и се плацикаше в кална локва от самосъжаление. Имаше една мечта – той да се върне при нея. Искаше да спасява връзката си. Трескаво се питах - любовите могат ли да се спасяват?! Но още по-тревожен въпрос пареше и зачервяваше мозъка ми: ТРЯБВА ли да се спасяват любовите? Та, нали всички мистици, философи, езотерици и всякакви гениални умове твърдят, че любовта е всичко, че тя е СПАСИТЕЛЯТ? Кой или какво може да я спаси, когато тя се разпада, агонизира или просто си тръгва? Ако няма нищо друго над нея, ако тя е Източникът, ако тя е всемогъща, следователно нищо и никой не би могъл да я върне. Освен самата любов. Казват, че нищо лъжливо и илюзорно не съществува в природата. Само истинското остава. Напоследък, обаче, чета също по разни книги, че всеки един от нас си създавал собствен свят - подобно на холограма. Нещо повече - светът бил огромна холограма. Е, как тогава тези измислени от нас светове, свързвайки се, могат да създадат истинска любов?! Или любовта също е илюзия, или в най-добрият случай трае 3 години. Точно толкова беше оцеляла любовта на тази жена, досущ като извадена от книжното пророчество на Фредерик Бегбеде. Гледах това изкривено от емоционална болка лице и от мен си тръгна всякакво съмнение. Вече знаех със сигурност – душата боли повече от тялото. Исках да й кажа нещо умно, да я успокоя, да я облекча. Не успявах да го измисля. Загубата и беше тежка - макар и илюзорна. Нали можеш да загубиш само онова, което никога не е било твое? Сетих се за фантомната болка. Нямаш вече крайник, а той те боли, сърби и мозъкът ти вярва, че си е там – на място. Същото е и с любовта. Истинска или не, когато я ампутират от нас тя продължава да „съществува” и ние отказваме да я пуснем... за да не осакатеят душите ни. Тогава тя ми каза: - Никога повече няма да обичам. Изведнъж ми просветна: - Освен ако не започнеш на обичаш себе си – отвърнах аз, излизайки рязко от вътрешния си монолог. Тя ме погледна така, сякаш ме виждаше за първи път. Срещнах спокойно нейния небесно син поглед, замъглен от страданието и безпомощността. Усмихнах се и казах: - Ако имаш достатъчно любов за себе си, сърцето ти никога няма да остане празно, осиротяло и студено. Дори когато хората които обичаш, по една или друга причина, отнесат със себе си любовта, която са ти дарявали, в теб ще остане достатъчно, за да продължиш напред без тежки "осакатявания". Тя помълча няколко минути обмисляйки чутото. Виждах как рови в ума си за аргументи „против”, в опит да защити своето страдание и безпомощност: - Но, аз не съм егоист, че да обичам себе си повече от някой друг! Без него аз съм НИКОЙ!- проплака тя. - И с него си била „никой” – просто временно си заемала чужда самоличност. Докато не се намериш и не се заобичаш, няма как друг човек да го направи вместо теб. Всеки твой партньор ще усеща бездънната яма, която трябва да запълва и тази непосилна задача ще го принуждава да бяга от теб. Ако искаш да имаш истинска връзка, ще ти се наложи да останеш насаме със себе си, да влезеш в контакт със същността си, да я опознаеш и приемеш. - Но, самотата е ужасно нещо – най-страшното на този свят - почти фалцетно изпищя тя. - Знаеш ли – отвърнах аз – голямо нещастие е, да се чувстваш самотен и изоставен в собствената си компания. Тогава да си САМ, е доживотна присъда. Самотата става твоят най-омразен съкилийник, до когото си лягаш нощем - объркан, празен и уплашен. Докато винаги търсиш или чакаш някой да запълва вътрешното ти пространство, никога няма да отвориш вратите на собствената си Вселена. Самотата може да даде време и място за изцерение на душата. Автор: Борислава Крендева психолог Източник: http://woman.hotnews.bg

Метаболизмът е най-бърз сутрин. Но всички ние бихме искали обменът на веществата в организма ни да е добър през целия ден! Можете да постигнете това с помощта на нашите прости съвети. 1. Зеленчуци, плодове и цели зърна. Това са трите продукта, които е желателно да присъстват във всичките ви хранения за деня, тъй като стимулират храносмилането. Освен това наличието на влакнини в зеленчуците, плодовете и необработените зърнени храни кара организма да изгаря с 10 % повече калории.   2. Белтъчини. Белтъчините изхабяват повече калории при храносмилане, а преработването им стимулира метаболизма. При това белтъчинните храни ще ви накарат дълго да се чувствате сити. Затова не забравяйте да включите белтъчини в менюто си.   3. Физическо натоварване преди хранене. Преди всяко хранене (независимо дали е основно или просто „замезване“) правете поне 20 лицеви опори. Тези интензивни упражнения ще ви помогнат да изгорите повече калории от обикновено (с 200 ккал повече на ден) и ще ускорят метаболизма ви. Освен това с този прост трик ще бъдете сигурни, че ще горите мазнини, а не мускулна маса. 4. Зелен чай. Зеленият чай съдържа антиоксиданти (катехини), които повишават метаболизма с 4 %. Това ще ви позволи ежедневно да изгаряте около 80 допълнителни калории.   5. Вода. Пийте много вода през целия ден. Така ще избегнете обезводняването, което забавя обмена на веществата.   6. Борете се със стреса. Напрегнатият работен график и постоянната концентрация забавят метаболизма. Научете се да се отпускате и да си почивате. Проучванията по въпроса показват, че непрекъснатата работа пред компютъра за повече от час намалява способността за изгаряне на мазнините с цели 90 %! Така че не е добра идея да се борите със стреса, като седите пред бюрото и медитирате. За да си починете, трябва всеки час да ставате от мястото си и да се движите поне 5 минути. Танцувайте, разходете се или правете йога упражнения. Източник: http://woman.hotnews.bg    

Доскоро се смяташе, че мозъчните клетки са краен брой и през живота само намаляват. Оказа се, че макар повечето неврони да се появяват през детството, в някои центрове те се образуват и в зряла възраст и дори в късните години от живота. Този процес, наричан неврогенеза, протича например в хипокампуса - може би най-важната зона в мозъка, която дирижира паметта, емоциите и усвояването на знания, пише 24 часа. Има фактори обаче, които блокират неврогенезата и убиват мозъчните клетки. Ето 5-те най-опасни от тях: БезсъниеВъзрастният човек трябва да спи по 7-9 часа в денонощието. Толкова време е нужно на мозъка да премине всички фази на съня - от заспиването през дълбокия сън до фазата на бързо движение на очите под затворените клепачи.Тази фаза е най-важна. При нея мозъкът работи здраво, за да държи човека спящ и парализира крайниците му. Това е фазата на сънищата, в която паметта се опреснява и спомените се подреждат на склад. Човек, който не си доспива, не може да се съсредоточи, да приема информация и да взема решения.Изследване от 2014 г. показа, че при дълго бодърстване умират неврони и в енергийния център, наречен locus coeruleus. Друго изследване откри, че недостигът на сън над 60-годишна възраст свива кортекса и хипокампуса. Излиза, че добрият сън става много важен именно след тази възраст. ПушенеС всяко дръпване от цигарата човек вдишва 7000 токсични вещества, 69 от които причиняват рак. Пушенето води и до други болести - от хроничен бронхит до емфизем и инсулт. Именно инсултът убива мозъчни клетки.Френско изследване от 2002 г. установи, че пристрастените към никотин мишки образуват с 50% по-малко неврони в хипокампуса. При това колкото по-висока е дозата никотин, толкова повече клетки умират. Водещият изследването Пиер Пиаза пише в сп. УНю сайънтистФ: УВече ни е ясно защо пушачи, които опитват да спрат цигарите, имат проблеми с паметта. Като пушат, стимулиращият ефект от никотина прикрива загубата на неврони. Щом спрат, дефицитът им се проявява.Ф ОбезводняванеЗаблудата, че алкохолът убива мозъчните клетки, идва от други процеси в тялото, които той предизвиква. Един от тях се нарича "счупване на печата". Това е моментът, в който отивате до тоалетната, след като сте изпили 2 бири. След това вече уринирате по-често. Колкото повече алкохол консумирате, толкова повече се потиска синтезът на хормона вазопресин, който отговаря за задържането на вода в тялото. Спадне ли нивото му, човек не може да задържа урина и резултатът е обезводняване. На него се дължи и махмурлукът.И тъй като 75% от мозъка е вода, всяка чаша водка трябва да се пие освен с доматен сок и с голяма чаша вода. Всъщност и трезвеникът трябва да има подръка голяма чаша с вода през целия ден. Обезводняването настъпва за 4 часа. След 8-ия час мозъкът се подува (церебрална едема), тъй като тялото праща последните водни запаси към клетките му и някои от тях се пръсват. Има и схващания, че заради електролитния дисбаланс невроните започват да издават погрешни сигнали. СтресСпоред повечето хора в един ден от седмицата всичко върви наопаки. Най-често той е понеделник. Тогава се струпват толкова проблеми, че човек се стресира. Той се стяга, но това си има граници. Ако те бъдат преминати, стресът става убийствен за мозъка.За него е виновен хормонът кортизол, който в стресов момент се влива в кръвта от надбъбречните жлези. Кортизолът пренасочва телесната енергия в органа, който в момента се нуждае от нея. Ускори ли се пулсът, да речем, храносмилането спира.При хронично стресираните хора обаче нивата на кортизол са толкова високи, че мозъкът спира да произвежда неврони, а увеличава производството на миелинови клетки. Миелинът е мастна тъкан, от която се състои бялото мозъчно вещество. Тя ускорява сигналите между невроните. Тези промени обаче може да доведат до шизофрения или друго умствено разстройство. НаркотициМарихуаната не убива мозъчни клетки, но другите наркотици го правят много успешно. Най-свирепите убийци на неврони са кокаинът, екстази, амфетамините и т.нар. соли за баня (синтетични катинони). Те предизвикват бурно освобождаване на серотонин и норепинфирин. Човек изпада в еуфория и става свръхактивен, но губи от невроните, които отговарят за синтеза на успокояващите хормони. В резултат се развиват толерантност и пристрастяване към наркотика, а за постигане на ефекта от него се вземат все по-големи дози и като цяло се приемат жсе по-тежки опияти. източник: bradva.bg