Днес участвах в дискусия в една много интересна тема, която се подхвана по радио FM+ (любимото ми радио със слънчевите си водещи Ива и Калина!). Темата е за намирането на половинките в любовта и нашите сродни души. Взех, че се включих с коментар и реших, че темата е достатъчно ценна, за да я развия и споделя с вас. В крайна сметка – намирането на нашата съкровена половинка в любовта е тема, която без съмнение занимава всеки човек.
“Много е романтично да кажеш, че сега, когато някоя изключителна особа е влязла в живота ти, се чувстваш допълнен. Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с когото да можеш да споделиш пълнотата си.” ( из “Разговори с бога” от Нийл Донълд Уолш)
Какво ще рече “сродни души”? Несъмнено сте срещали в живота си хора, които сякаш познавате откакто се помните, макар да срещате за пръв път. Поне в този живот. Поглеждате в очите си и се познавате. На мига. Чувствате се прекрасно заедно, усещате се от разстояние, допълвате мислите си и думите си, харесвате еднакви неща, поели сте един и същ път на развитие, даже сте на сроден етап от него. Можете да се смеете, да се разхождате, да четете, да ходите на кино заедно, да хапвате, да пийвате вино, или да работите по проект – всичко ви се отдава чудесно и се чувствате феноменално добре заедно. Е, разбира се винаги може да се появят противоречия и сблъсъци, но те отминават бързо, а вие укрепвате връзката, приятелството си и се учите един от друг. Но не е нужно да си пасвате идеално във всичко. “Истински сродната ти душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Сродните души идват в живота само, за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват…” Сродните души могат да са от твоя пол и да ти бъдат учители, приятели. И всеки един от тях върши своята работа по общия ви път. Който разбира се може да приключи в един момент и това е абсолютно уместно. Всеки продължава по пътя си и надгражда постигнатото. Ето това е вашата сродност – сродени сте още там, дълбоко в корените си, в изначалната искрица, която ви е вдъхнала живота. Сроден е произхода на душите ви, духовното семейство, дори е сродна мисията ви в този живот. Сродени сте били и в предишните си животи. Познавате се.
Но сродната душа може ли да бъде ваша половинка? Другата половинка от вас, откъсната и отдалечена от вас? Когато изхождаме от вярването, че търсим своята половинка в живота, това означава, че автоматично утвърждаваме убеждението, че сме половинчати. А това е толкова порочно – дори не се замисляме като повтаряме автоматично “той/тя е моята половинка”. И така – в човека отсреща търсим онова, което смятаме, че ни липсва. Тогава сродната душа ни допълва с качествата, които още не сме разпознали в себе си. Което е много тъжна позиция и е предпоставка за вечно търсене и неудовлетворенoст. Знам, че изисква една особена зрялост да осъзнаеш, че си цялостен и самодостатъчен. И когато откриеш тази своя пълнота и заживееш в нея, вече наистина си готов да откриеш не просто сродна душа, а твоят пламък-близнак – душата, с която трептиш в безусловна любов и вашето партньорство сътворява чудеса. И двамата трябва да са извървяли определен път, за да бъдат готови да се срещнат, разпознаят и съберат. Там вече не търсиш в другия качества, които допълват твоята празнота и ти дават усещане за цялостност. Там срещате вашите две цялости, не се чувствате зависими и обвързани от условности, и творите с размах. Дотогава обаче (ако изобщо човек стигне до там), можеш да срещаш много сродни души по пътя си. И наистина всяка от тях кореспондира на човека, който си в този, настоящ момент. На развитието ти, на потребностите ти, на пътя ти. И дори не е необходимо да сте в двойка мъж-жена, вече казахме, че сродните души могат да бъдат ваши приятели, познати, роднини.
Но докато сте заети да търсите, може би пропускате нещо? Толкова по-лесно би било като първа крачка да се запознаете със себе си. Много хора не познават изобщо себе си. Сродете се със себе си първо. Колкото и банално да ви звучи – обикнете себе си. Отпуснете се и се пуснете от всякакви напрегнати очаквания, от “трябва”, от “искам”. Наслаждавайте се на всяка секунда от живота, и обичайте! Обичайте себе си, приятелите си, дома си, работата си, живота си. Бъдете отворени и приемайте всеки дар, който животът ви поднесе. Бъдете отворени към всяка нова възможност, не я заобикаляйте, не я подценявайте! Осмелете се да обичате хората, които влизат в живота ви. Осмелете се да обичате партньора си, вместо да чезнете в илюзорни представи за принца или принцесата – сродни души. Може да се окаже, че човекът до вас е точно този, за когото сте мечтали, но залисани в илюзорни представи да не сте успяли да го разпознаете. Или пък дори този да не е точно вашият партньор завинаги – какво от това? Експериментирайте, насладете се на близостта и даровете, които ви дава връзката ви в този момент, и когато решите, че е време да продължите напред – направете го. Но първо се срещнете със себе си…
Когато намерим себе си, когато застанем в нашата сила, осъзнатост и себеприемане, ние буквално излъчваме сигнал “готов съм”! И Вселената прави всичко необходимо, за да ни срещне с онези сродни души, сродни идеи, сродни събития които кореспондират на нивото до което сме изкласили. Както във всичко останало, се оказва, че ключето към цялостната, здрава, любяща и изпълваща ни връзка е отново в нас самите. В нашата лична, интимна цялостност. Както споделих във вчерашния материал, канализираното послание от Христовото съзнание отново говореше за тази така насъщна цялостност, която тръгва от приемането на Себе Си: “Приеми себе си точно такъв, какъвто си. Защото съвършенството съществува само там където е абсолютното приемане.”
Аз съм цялостна Вселена. Аз интергрирам своята цялостност. Аз осъзнавам всеки свой аспект. Аз осъзнавам всяка своя цялостност. Аз осъзнавам всеки свой живот. Аз познавам мястото, където съществува тази цялостност. Мястото, където съществуват всички потенциали. Мястото, откъдето се ражда животът. Мястото където се ражда всичката любов. Мястото където бе създадена идеята за човека. А човекът е създаден цялостен – всеки един е цяла Вселена. Звезда, която има потенциала да се превърне в слънце. Нима може тази цялостност да бъде половинчата и да търси нещо, или някой, който да я допълва?
Е, разбрахте ли как да намерите сродни души, да намерите онази друга цялостност, която да срещне вашата цялостност и с нея да изградите връзка в любовта?
И това е във вашите ръце.
От Valka Nikova