Всеки човек е изпитание, наказание или подарък!  Предопределена ли е съдбата ни? Има ли книга, където е описано какво ще ни се случи? Важен ли е всеки човек, който влиза в нашия живот, и как да разберем дали е такъв? Защо съществуват срещите, щом след това следват раздели? Можем ли да избегнем болката, разочарованието и страха да бъдем изоставени? Имаме ли способността да разграничим случайните хора, влезли в живота ни, и тези, които ще оставят трайни следи в сърцето ни? Това са въпроси, които вълнуват всеки човек. Японците имат древно поверие,че хората, които са предопределени да се срещнат, са свързани с червена нишка за малкия пръст. Тя е невидима за човешките очи и свързва двама души независимо от времето, обстоятелствата и мястото. Тази нишка може да се заплете или обтегне, но никога не може да се скъса. В легендата се разказва за един старец, който живее на Луната. Той излиза всяка нощ, за да потърси измежду душите онези, които са предопределени да се свържат помежду си на Земята. Когато открие тези души, старецът ги връзва с червена нишка за кутретата, за да не се изгубят. Вярвате ли в тази легенда? Или може би искате да го наречете карма, съдба? Истината е, че всеки ден, с всеки свой избор ние предопределяме съдбата си, обвързваме се с червената нишка. Кармата е всеки избор, който правим тук и сега.Всеки човек, който решаваме да подминем или на когото ще се усмихнем. Няма случайни срещи. Всеки, влязъл в живота ни, е обвързан с нас и ни носи определено послание. Послание, което ние трябва да разчетем. Едни идват, за да ни подложат на изпитание и за да проверят доколко сме силни и уверени в себе си, други - като наказание за предишни наши действия, а трети простоса подарък от съдбата, който сме заслужили след дългите скитания. Често животът ни поднася трудности, които трябва да преодолеем. Нопрепятствията, които срещаме по пътя си, не само ни правят по-силни, но идостатъчно уверени в себе си. Неслучайно повечето изпитания са определени хора, които заемат място в нашия живот. Човешките взаимоотношения саизключително оплетени и сложни, но истината е, че трябва да се научим да гиопростяваме. За да получим своя урок от съдбата, е необходимо да срещаме различни хора - врагове, сродни души и приятели.Целта на някои хора, които присъстват в живота ни, е да ни изпитат. Да ни помогнат да развием определени качества, да се самоусъвършенстваме чрез тях. Много често биваме изоставени, излъгани и разочаровани от хората, в които сме вярвали. Всеки е бил съкрушен, всеки е изпитвал любовна мъка, плащал е определена цена. Но заслужено. Това е изпитанието, през което трябва да преминем, за да се изкачим една стъпка нагоре към своето личностно развитие. Важно е да се научим да вярваме, че можем да се справим с всичко, изпречило се на пътя ни. Няма случайни срещи, но няма и случайни раздели. Просто хората, с които сме се разделили, са извършили своята мисия, научили са ни да се борим сами, да имаме търпение и да вярваме, че един ден ще срещнем човека, предопределен за нас. Когато обаче сме отхвърлени и унижени, ние не осъзнаваме ролята на хората, които са изпитание за нас. Определяме ги по-скоро като проклятие. Като хора, дошли да всеят хаос в живота ни, дошли да разрушат сърцето и душата ни без капка жал. Тогава настъпва страданието. Способни сме и ние да отхвърляме хората, дошли да ни помогнат и избавят. Започваме ние да нараняваме и ролите постепенно се разменят. Затова следващите хора, които срещаме, са нашето наказание. Затова, че не сме разбрали правилно уроците на съдбата, затова, че сме се превърнали точно в това, което сме мразили и презирали. И всеки трябва да изтърпи наказанието, ако иска да достигне да последната стъпка - подаръка. Но колкото по-безчовечни сме, колкото по- безразлични и жестоки сме, толкова повече отдалечаваме възможността съдбата да ни поднесе своя дар.И минават дни, месеци, а понякога и години... Нараняваме... и нас ни нараняват. Страдаме, отхвърляме, разменяме ролите си като в истински театър. Но един ден съдбата решава да не си играе повече с нас и ни среща с НЕслучаен човек.... Невидимата за човешките очи нишка изведнъж става видима. Срещаме човек, с когото усещаме, че сме свързани достатъчно силно. И тогава разбираме всички трудности, през които сме преминали... и тогава осъзнаваме защо с всички други не се е получавало. След всички несгоди по пътя си, след всички стъпки на промяна човек най-накрая достига до хората, които са подарък за неговите усилия. Да получиш такъв подарък от съдбата действа удовлетворяващо, чувстваш се дори по-значим отпреди. Разбираш, че всички предишни и "грешни" хора са те довели до това, което наистина си искал. И вече няма значение какво и колко си платил, важна е наградата след това. Благодарен си за това, защото си е заслужавало цялото чакане. Душите и телата ви са вплетени в едно и никой не е в състояние да разплете нишката на вашата любов. Защото това дълго чакане и копнение е засилвало все повече връзката между вас. Хората, които ви е предопределено да срещнете, няма как да подминете. Може би чакането ще е по-дълго от обикновено, но наградата след това ще е по-голяма. Човек непрекъснато среща нови хора, общува и контактува. Важното е единствено да различавате кои хора са наказание, изпитание или подарък. Понякога нишката между вас ще е много тънка и няма да стесигурни, но послушате ли сърцето си - ще знаете правилния път. Автор: Таня Маринова, www.dama.bg

Със сигурност всеки от нас, когато е бил дете е мечтаел да стане най-добрият в определена професия. Но доста често се оказва, че животът е имал други планове за нас. Понякога тези планове са надминавали очакванията ни, а понякога точно обратното. Вижте децата, чиито мечти най-вероятно са били свързани с пожарникарски коли или учителски показалки, но съдбата им очевидно е била на друго мнение. Да видим дали ще ги познаете! Арнолд Шварценегер   Джони Деп   Шон Конъри   Мила Йовович   Скарлет Йохансон       Ози Озбърн     Чарли Чаплин     Принцеса Даяна     Сър Елтън Джон   Фреди Меркюри   Адолф Хитлер   Барак Обама - See more at: http://blitzbg.info/1400#sthash.nFDvVshG.dpuf

‎'Директна извадка от гръцкия вестник ''Симера'': ''Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях, но видели ли сте ги да протестират? Не, няма и да ги видите защото не могат да си го позволят. Целенасочената политика по-обедняване на българският народ се ръководи чрез различни уж европейски директиви. Забележете въпреки, че българите са признато най-бедни, голяма част от стоките и услугите са с по-високи цени от средноевропейските. За да оцеляват, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата. Техните синдикални лидери, ако могат вобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на площадите, не и в първите редици на протестите, защото протести няма. И ние като гръцки граждани, свикнали да търсим и отстояваме правата си задаваме въпроса, как е възможно това? Как при този стандарт на живот, при тези условия на труд, при това нагло и безочливо отношение към тях, как те стоят тихо и безропотно? Отговора е един – те са бедни, толкова бедни, че дори и един ден да не са на работа, а да излязат на протест, това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Те няма да успеят да си платят сметките, или да си купят храна, или необходими лекарства, или дрешки за децата. Да, те са толкова бедни, че ходят болни на работа, че по скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка нужна на всеки жив организъм. За тях няма почивка, заробени веднъж от банките, втори път от работодателите си и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си, надника си, да не се разболеят. Всяко едно по-сериозно заболяване ги обрича на почти сигурна смърт, защото са бедни. Техните предприятия произвеждат инвалиди, българите биват използвани, изстисквани и изхвърлени на улицата. Без защита , без надежда. Тяхната държава, тяхната индустрия бе разпродадена и разграбена на безценица. В България няма истински чуждестранни инвестиции. Това което е продадено на чужденци на безценица или е унищожено, за да не се произвеждат конкурентни на вносните стоки или се използва за ограбване на българите и изнасяне на спечелените пари в чужбина. На българите им набиват в главите, че заплатите им трябва да са ниски, защото така били конкурентно способни и така забележете привличали чуждестранните инвеститори. Няма по-смехотворно твърдение от това. Как можеш да твърдиш, след като уж си член на Обединена Европа, че ще привличаш инвеститори с ниското ниво на заплащане? В кой век живеят българите? Не разбират ли, че днес истинските инвеститори търсят не проста маса работеща за без пари, а работници образовани, специалисти, притежаващи творческа мисъл и креативност, откриватели и способни да предугаждат бъдещето. Явно някой има интерес да ги кара да се конкурират по заплащане със страните от третия свят, а не по знания с развитите Европейски държави. В България правителството инвестира най-много в полицията, която е един процент от цялото население на страната. Но не мислете, че тази полиция се бори с престъпността, не, самата полиция е корумпирана, съдебната им власт също, за политиците им да не говорим. Полицията им е гарант за сигурността на корумпираната върхушка, за това, че всеки дори и плах опит за протест и търсене на отговорност, ще бъде смазан и потушен. Благодарение целенасочената политика на потъпкване и опростачване на българският народ, той е почти обречен на изчезване. По-голямата част от знаещото и можещо население е емигрирала, циганите са оставени сами на себе си като безнаказаността им е пословична, а страхът у българите неописуем

Съществува легенда, според която в стари, прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба... Всички били заети. Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба: - Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е. Господ помислил, пък им дал тесто и казал: - Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва - закръгленка, слаба, висока, малка... Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно. След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал: - Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък. Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена. След време Господ се върнал и на момента се разгневил: - Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две? Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала. Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият. Източник: gnezdoto.net

Имало едно време един човек, който минавал през непознат за него град и попаднал в гробищата. Започнал да чете надгробните плочи и това, което му направило впечатление било, че на повечето от тях пишело, че там почива някой живял три, четири или две години. На човека му станало много мъчно и се разплакал, като си помислел колко много деца са починали в този град. Тогава покрай него минала жена от същия град и го попитал защо плаче. Мъжът отговорил, че е потресен от това, колко много деца умират в този град. Тогава жената му се усмихнала и казала, че повечето от тези хора са починали като възрастни и то на преклонна възраст. После разяснила мистерията с годините по следния начин: „В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре, ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно." „А ти колко време си живял страннико?" – попитала го накрая тя. Хорхе Букай

Новият моден световен тренд в дизайна на баните е на път да ни отнесе в друго измерение с невероятните си 3D предложения. Само си представете: докато вземате душ, да се чувствате като на плажа и вълните на океана да се разбиват в краката ви. Ако пък изпитвате любов и възхищение към най-интелигентните същества на планетата – делфините, защо да не ги поканите да плуват в близост до вашата вана. Тези и още много невероятни предложения ще видите във фотогалерията по-долу: Източник:http://lifebg.net/

  Сигурно не предполагате, че някои от любимите ви храни, пречат на сексуалния ви живот Афродизиаците са група вещества, които стимулират сексуалното желание и потентност. Знае се, че черният шоколад повишава либидото. Както и че към тази група принадрежат чесънът, лютите чушки, стридите, авокадото, смокините и ред други. Но колко се знае за пълната противоположност на афродизиака – анафродизиака? И дали се приемат така редовно, както и шоколада... Фастфуд. Това включва всичко, което се получава при пържене и просто се изсипва вряща мазнина. Тези продукти имат способността да провокират глад час след хранене и да предизвикват липса на полови хормони. Тестени изделия, бял хляб и други сладкиши. Всичко това е в ущърб ако е в големи количества. Не прекалявайте, ако не искате да загубите сексуалното си желание. Газираните напитки съдържат захар и прости въглехидрати, които лесно се усвояват и се депозират в мазнината, фосфорната киселина извлича калция от костите и предизвикат образуване на газове, което никак не е сексуално. Чипс. Процесът на приготвяне на чипса убива всички полезни вещества при картофите. В него има много добавки, канцерогени и консерванти. Освен това, консумацията на чипс образува лош дъх. Майонезата е най-високо калорична и съдържа два пъти повече мазнини от заквасената сметана, плюс консервантите, които се добавят тя разваля вашата фигура. Колбаси. Освен, че съдържат консерванти, нитрати и нитрити те имат соя, която е богата на растителни мазнини аналози  на женски хормони. Ментата потиска тестостерона. Поради тази причина препоръчваме да минете без мохито или ментов чай преди секс. Подсладителите - абсолютна химия, която със сигурност ще се отрази на хормоните ви. Те съдържат аспартам, съставка която влиза в конфликт с „хормона на щастието“ - серотонина, без който либидото страда силно. Този подсладител може да бъде заменен с мед, който е не само по-полезен, но и няма страничните ефекти, често срещани при аспартама – главоболия, раздразнителност и безсъние. Кафе. Редовно посягаме и към друг опасен убиец на либидото ни. Чашата хубаво ароматно кафе сутрин може да действа освежаващо за работа, но многото кофеин повишава нивата на хормона кортизол, което води не само до понижена секреция на тестостерон, но и до спад в енергията, тъй като при консумацията му глюкозата в кръвта се усвоява по-бавно.Джин с тоник. Хининът, който е овкусител на тоника и алкохолът в джина дават двойна доза анафродизиак в едно питие. Пилешко. Смеските, с които хранят пилетата в днешно време съдържат огромно количество женски хормони, които могат да повлияят сериозно на потентността. При редовна консумация те се натрупват в организма и имат пагубно влияние върху нагона и сексуалната активност. Корнфлейкс. Изненадващо за мнозина, любимият и полезен корнфлейкс също попада в списъка на анафродизиаците. Самото начало на продукта е било подето от Джон Келлог, който водил истински кръстоносен поход срещу мастурбацията, вярвайки, че тя е първопричина за редица опасни заболявания като туберколоза и хемофилия... За това създал корнфлейкса – храна без вкус, захар или месо, която да засища, но да не дава твърде много енергия, която да използваме за нечисти цели... Е, успял е.